"Пътуването до Ориента
Дворецът Топкапъ, обграден от градини и павилиони, се извисява на един хълм, откъдето се разкрива прелестна панорамна гледка към Босфора, Златния рог и Мраморно море. През 1453 г. султан Мехмед II Завоевателя превзел Константинопол и след като променил името на града на Истанбул, го провъзгласил за столица на Османската империя. Не намерил по-красиво и видно място, за да построи императорската си резиденция върху руините на акропола на Древна Византия. През първите векове на османското владичество този забележителен дворец, заобиколен от крепостни стени, е бил центърът на султанската власт - мястото, където владетелите на империята живеели отдадени на удоволствия, далеч от външния свят, когато не били на бойното поле. Европейците нямали достъп отвъд Портата на щастието в съседство на Тронната зала. Изключение правели единствено посланиците, акредитирани пред Високата порта, т.е. османското правителство, които били приемани на аудиенция при султана. В онзи лабиринт от вътрешни дворове, беседки, богато декорирани салони и коридори имало едно място, което имало способността да кара въображението на пътешествениците да избухва - харемът. Зад недостъпните му порти, се намирали помещенията, в които живеела валиде султан - майката на султана. Тя ръководела харема, съпругите и куртизанките, за които се грижели цяла свита от робини и негри евнуси.
През XVIII век императорският харем подслонявал повече от осемстотин жени, разпределени в триста помещения. Лейди Мери Уортли Монтегю, съпруга на английския посланик в Османската империя, през 1717 г. е първата европейка, която била допусната до тайните спални на харема на османския султан. По време на престоя си в Истанбул знатната дама посетила четири харема на високопоставени турски дами, сред които харема на Хафизе султан, вдовицата на султан Мустафа II. В писмата, които съпругата на посланика изпращала до приятелите си в Англия, описвала подробно забранените за мъже (освен за съпруга, шутовете и евнусите) помещения на харема, където била посрещната от богато нагиздени жени в облицовани със седеф и слонова кост стаи със златни тавани и била гощавана на трапези със златни ножове с диамантени дръжки върху копринени покривки. Писмата на лейди Монтегю напомняли приказките от "Хиляда и една нощ", които били преведени на френски от Жан Антоан Галан в периода между 1704 и 1717 г. и предизвикали фурор в Европа, въпреки че авторът премахнал най-еротичните описания, за да не скандализира версайските дами. След "Mille et une nuits" на Галан всичко ориенталско трябвало да бъде толкова екзотично и чувствено, както в приказките, които съчинила принцеса Шехерезада, за да развлича господаря си, цар Шахриар Багдадски, за да не я убие.
Харемът на султана на Османската империя възбудил фантазиите на европейските пътешественици и вдъхновил много картини с ориенталски мотиви. Художници като Енгър, Дьолакроа и Матис изпълнили харемите си с красиви пленнички одалиски, повечето голи, които пушели наргиле и свирели на лютня в очакване на посещението на султана. Но въображаемият харем нямал почти нищо общо с действителността, както се уверили европейските пътешественички, които кръстосвали арабските страни в началото на XIX век. Към 1840 г. посещението в харем било част от туристическата обиколка в Ориента. По време на пътуването си до Истанбул англичанката Маргарет Фонтейн направила разочароващо откритие. Харемът не бил нищо повече от помещенията в дома, в които живеели съпругите и където почти никога не се случвало нещо интересно. Ексцентричната дама от викторианската епоха го описвала като ужасно и скучно място: "Тези жени не излизат извън тесните граници на дома на съпруга си, никога не виждат планините или дърветата, защото външните стени нямат прозорци и до тях никога не стига божествената слънчева светлина, освен оскъдните лъчи, процеждащи се в квадратния вътрешен двор на затвора им". През XIX век доста образовани и авантюристично настроени британски аристократки се сбогували с удобните си английски имения, пленени от забранените истории на "Хиляда и една нощ". Във викторианска Англия, белязана от строгия морал, Ориентът с харемите си, пъстрите си базари, пазарите на роби, камилските кервани и обитаващите пустинята бедуини ги привличал неудържимо. През 1850 г.
Египет се превърнал в модна дестинация и за мнозина Александрия и Кайро били първият им досег с Ориента. Половин век след като Наполеон нахлул в Египет през 1798 г. и разкрил пред света възхитителните ѝ загадки, агенция "Томас Кук" започнала да организира туристически пътувания из страната на фараоните. Кайро привличал британците не само с величествените си пирамиди, но и с топлия си и здравословен климат, благодарение на който лекували заболяванията си далече от студената и мъглива Англия. Туристическите пътеводители препоръчвали на дамите да се пазят от слънцето с чадъри и колониални шапки, покрити с дълги воали, да избягват страховитите разходки до върха на пирамидите и да не фамилиарничат прекалено с местните преводачи и екскурзоводи. Лейди Джейн Дигби не обръщала много внимание на тези съвети и изживяла страстен роман с един бедуински вожд в Сирия. Във времена, в които всички араби, без изключение, били считани за "диваци", бракът на аристократката с Абдул Меджвал предизвикал истински скандал.
В сравнение с флегматичните и сковани британски кавалери, романтничният образ на бедуина, облечен като принц на пустинята с бялата си туника и с куфията, омотана около главата си, яхнал прелестния си чистокръвен жребец, разгарял страстни чувства у дамите. Извън "ол инклузив" пакета, предлаган от агенция "Кук", който включвал стаи в бляскави хотели, балове до зори и плаване по Нил в комфортни параходи, някои пътешественички се отправяли към жежките пустини, привлечени от начина на живот на номадските племена. По онова време малцина били европейците, които познавали руините на Палмира в Сирия или на Петра в Йордания, нито пък вътрешността на Арабския полуостров и свещените градове Мека и Медина. Били неизследвани територии, където жените, бленуващи да обиколят сурови земи, да вникнат в арабската култура, да изследват останките от митичните им градове, погребани сред пясъците, или просто да отхвърлят оковите на ежедневието си, можели да изживеят романтични авантюри."
Из книгата
Рейтинг: 8.00 / 5 гласа
