"Аз съм християнин, но признавам, че не съм изцяло стриктен в своите представи и отношения с Господ. Като всеки нормален човек изпитвам силно уважение и респект към религиите, но често търся и свое обяснение на това, което се случва (или се е случило) по света и лично с мен. Преди няколко години, почина моя зет Масимо, когото много уважавам. В негова памет започнах да се кръстя три пъти, като втория път го правя отляво-надясно, по католически. Не помня защо и кога го реших, но в никакъв случай не смятам, че с това накърнявам по някакъв начин моето уважение и представа за Вездесъщия. Той знае най-добре кога, защо и какво правя, и какъв смисъл влагам във всяко едно свое действие. Винаги съм се интересувал от религиите и техния фундаментален принос, а оттам и сакралното им място в човешката история.
Много неща и днес не мога да осмисля напълно, но по някои въпроси си позволявам лично мнение, като този за предопределението например, който ме човърка от години. Стигнах до извода, че ние все пак имаме избор, но обикновено се изискват много усилия, за да се отклоним от предначертания път. Особено трудно е да направим това в правилната посока. Често даже не си даваме сметка, че е настъпил момент, когато можем и трябва да вземем съдбоносно решение, а то дори не ни изглежда такова. Малко е трудно за обяснение, затова ще дам пример. Да речем, че вие сте заклет вегетарианец. Стигнали сте до вегетарианството по свой избор, който обаче вероятно е предначертан от редица качества, способности и „житейски случайности”, придадени към същността ви още преди раждането. Така или иначе, вие сте вегетарианец, а живота ви предлага в един момент две блюда. В едното има голяма и сочна свинска пържола, а в другото – прекрасна свежа салата. Имате възможността да изберете едното или другото, но съм почти сигурен, какво ще е вашето решение. В този смисъл, всеки има свободата на избор, но той се оказва до голяма степен предопределен...
Освен медитацията, друг съществен метод при дзенобучението са загадките Коан. Те намират подкрепа тъкмо на територията на Китай и Япония, където умозрителния характер на източната култура, нейната метафизичност и съзерцателност подхранват подобна мистична житейска практика. Главна задача на тези загадки е отваряне на съзнанието, чрез преодоляване на вкоренения дуализъм на сетивата с цел постигане истината на дзен. Коанът не е просто загадка или остроумна закачка. Той провокира познатото и установено функциониране на разума, затова е безполезно да се правят опити за разгадаването на коани с помощта на ума, тъй като същинската страна на коаните е насочена тъкмо към онези зони на съзнанието, до които логическия анализ не може да достигне.
Те са като желязна стена на пътя на логическото обяснение и заплашват да провалят всеки опит на разума да ги преодолее. Ще дам като пример няколко известни коани, за да се усети тяхната провокативност и своеобразен начин на въздействие. След като е накарал ученика да опише и покаже звука от плясването на две ръце, монахът продължава: "A сега ми покажи звука от плясването с една ръка." Евентуалният отговор е "Чух звук, без звук." Друга популярна притча е тази за двамата монаси които спорели кое се движи - вятъра, който кара знамето да се вее или знамето, което развявайки се поражда и движение на въздуха (полъх). В това време край тях минал трети монах, който казал: "Нито знамето, нито вятърът. Мисълта ви се движи." Сещам се и за учителят Соджи, който веднъж, докато спял сънувал, че е пеперуда. След като се събудил, мъдрецът се запитал: "Аз философ ли съм, който е сънувал че е пеперуда или съм пеперуда, която сънува че е философ?"."
Из книгата
Рейтинг: 10.00 / 1 глас
