"Първата ми среща с този роман беше още когато излезе, през 1983 година. Купих си го от книжарницата и го прочетох за две вечери до късно. Подейства ми много увличащо - хубаво заглавие, естествен и жив език без излишни украшения, богато действие, живописни алегории, ярки и язвителни метафори и почти никаква недоизказаност. Цялата книга е открита сатира на тоталитаризма и диктатурата. На кой тоталитаризъм и на коя диктатура обаче? Когато след мен го прочете баща ми, каза: "Това е Тодор Живков . Тапата е Тодор Живков. Как са я пуснали тази книга?" Отговорих му: "И аз мисля, че Тапата е Тодор Живков. Не ... |
|
Роман - утопия. ... "Утопиите се раждат в смутни времена. Когато се наруши балансът между доброто и злото, хората замечтават за един нов, по-съвършен свят, който е различен от съществуващия. Утопиите отдавна не са инструмент на политическите партии. Политиците престанаха да бъдат мечтатели. Превърнаха политиката в препитание. Съвестта в разменна монета. Морала в портфейл. Честта в недостатък. Вярата в слабост. Надеждата в илюзия... Президентът на България би следвало да е олицетворение на националното единство. Да е над нещата, които ни разделят. Власт, пари, религия отдалечават хората от спойващата сила на ... |
|
Той можеше да вижда насън като наяве. Затваряше очи, спомняше си миналото и виждаше бъдещето. Можеше "да влезе" във всеки човек, можеше да го "изтрие" и да вкара в тялото му друг, който да изпълнява безпрекословно неговите заповеди. Можеше да подчини всеки човек или животно и да го превърне в своя марионетка. Научи се да излиза от тялото си и да се вселява в съзнанието на друг. Но не го правеше. Петдесет години живя с товара на Силата като обикновен човек и не пожела да се ожени за Вдовицата на Бога. А тя му се предлагаше с цялата си прелест и зловещина. Но пред нея Пантелей Пантев предпочете Поезията. ... |
|
Ново съкратено издание. ... Всеки човек е от племето на Смъртта. Антон Апостолов, изключителен фотограф, чийто гений му е спечелил солидна репутация, тръгва по следа, която търси от месеци. Информацията е за легендарен ръкопис от XVIII век, в който се описва как може да бъде видяно и заснето лицето на Смъртта. Автор е средновековният алхимик Нино Голярди, прекарал петнайсет години в Африка в племето на нилотите. Преди да напусне Африка, Нино създава своя ръкопис - произведение, което накъсва на три части, за да не попадне то никога в ръцете на погрешните хора. Антон чувства, че е по-близо до това да открие и събере ... |
|
"Човешката глупост и лекомислие не са от вчера. Но в Елин Пелиновия смях няма никакви резки ноти, сарказъм и злъч, нищо осъждащо. В неговите приказки глупостта, суетата и лекомислието не водят до трагични последствия. Неговите глупави баби и дядовци са толкова нашенски, родни, сякаш са част от самите нас, от нашето собствено минало, че на него не му дава сърце да ги съди. Те са неотменна съставна част на народния бит и му придават своеобразна прелест и колорит. Те са наказани от глупостта си, но най-често това са поносими неприятности."Кръстьо Куюмджиев ... |
|
"„Петнайсетият камък” е роман с истински камъни в него. По-важни обаче са другите камъни: метафизични, метафорични, реторични, романтични, понякога много лични прозрения, които изграждат една уж съвсем обикновена, направо всекидневна постмодерна история – историята на писател, тръгнал да търси автора на своите романи. Читателят ще, не ще, е обречен да се лута из нея, докато намери своя невидим – петнайсети – камък и застопори значението на текста в положение, удобно за разпластяване и размишляване. Дали историята ще се окаже въглен или диамант, скъпоценен камък или камъче в обувката, постамент или препъникамък зависи ... |
|
И те дойдоха, за да променят света... ... Ирма е индигово дете. Тя е различна от своите връстници. Трудно се адаптира в училище. Отегчава се, губи интерес. Родителите й не подозират, че има такива деца. Майка й я води на лекар, който й изписва хапчета. На една училищна екскурзия тя се запознава с двама близнаци - брат и сестра и майка им. Сестрата е в инвалиден стол, без да може да общува със света. Оказва се, че са кристални деца. Ирма кани семейството на гости и майката на близнаците разказва на майката на Ирма за индиговите и кристалните деца. А самите деца изживяват едно фантастично пътешествие. Попадат в светове, в ... |
|
Ако е вярно, че в живота няма случайни неща, доколко сме подготвени да се изправим срещу това, което ни поднася съдбата? ... Яна е обикновено момиче с необикновена орис. В един миг тя посещава лекциите си в университета и се опитва да се справи с обичайните младежки любовни драми. А в следващия попада в свят, който не си е представяла и в най-смелите си мечти и фантазии. Принудена да оцелява в свирепия и див свят на самодивите, тя е изправена пред тежкото предизвикателство да съхрани себе си и да се пребори за свободата си или завинаги да остане една от тях... ... |