Използваме бисквитки, за да осигурим възможно най-доброто преживяване в нашия уебсайт. За да работи store.bg правилно е необходимо съгласие с употребата им!
Детайлни настройки
Съгласен съм с бисквитките
store.bg - бързо, лесно и удобно
Начало   Книги    ...    ...    Любовни и дамск...  
store.bg - бързо, лесно и удобно!
Грижа за клиента   |   За контакти
Начало   Книги    Художествена литература    Преводни романи и разкази    ...    Огън на леда - Мариана Зап...
Търсене
Учебници
Хиляди книги на
супер изгодни цени
Книги
Списания

Огън на леда


Мариана Запата

Цена:  15.90 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Понеделник 18-11-2019 г., Вторник 19-11-2019 г. или
Сряда 20-11-2019 г.
Тази книга може да бъде доставена в София и
експресно за 4 часа в работно време.
Услугата "експресна доставка" може да се избере на 2-ра стъпка от създаването на поръчка, ако всички продукти в кошницата са с възможност за експресна доставка и се изпълнява между 10 ч. ÷ 20 ч. в работни дни!
Продукт#251231
ВидКнига
НаличностДа, на склад в store.bg
Физически наличен в основния склад на store.bg
Издадена16-04-2019 г.
ИздателствоИбис
Категории
КорицаМека
Страници428
Размери14.50 / 21.00 / 3.40 cm
Тегло0.314 kg
EAN9786191573004
ISBN9786191573004
Официален сайт на Мариана Запата/www.marianazapata.com »
  • Описание
  • Откъс от книгата
Една двойка ще възпламени ледената пързалка...
Джасмин е на двайсет и шест години и времето ѝ като професионална състезателка по фигурно пързаляне изтича. След безброй счупени кости, нарушени обещания и огромни жертви в името на спорта, тя все още не е постигнала мечтата си - да покори върха. Но тогава получава предложение, което се случва веднъж в живота. За голяма нейна изненада то идва от арогантния идиот, с когото е в тиха война през последните десет години. Иван Луков е неин съперник на леда и извън него, но да бъде негова партньорка през следващата една година, може да се окаже последната ѝ възможност да сбъдне мечтата си.

Докато двамата се учат да бъдат партньори на леда и си разменят хапливи коментари, Иван разкрива непозната страна от характера си. И на Джасмин може да ѝ се наложи да преосмисли всичко, в което е вярвала... Включително отношението си към Иван Луков. История за любов, но и за цената на победата в света на професионалния спорт. И за това какво се случва зад кулисите на блясъка и успеха, които виждат обикновените зрители.

Романът е финалист в категория "Романтика" в "Goodreads choice awards 2018".
"Когато паднах по задник за пети път, реших, че е време да спра. Поне за деня. Задните ми бузи щяха да понесат още два часа падане на следващия ден. Щеше да им се наложи, ако не успеех да разбера къде бъркам. Вече втори ден не можех да се приземя след проклет скок. Превъртях се на бузата, на която бях падала по-малко, издишах вбесено, успях да преглътна ругатнята, която исках да изкрещя, наклоних глава назад, за да се смръщя на тавана, и на мига разбрах, че това е ужасна грешка. Защото знаех какво виси от извития като купол таван на залата. Бях го гледала през последните тринайсет години. Банери. Банери, които висяха от гредите. Банери с името на един и същ гадняр. Иван Луков. Иван Луков. Иван Луков. И още Иван Луков. Имаше и други имена - на други нещастни души, с които си беше партнирал през годините, - но именно неговото изпъкваше. Не защото фамилията му беше същата като на един от най-любимите ми хора, но и защото първото му име ми приличаше на Сатана. Бях сигурна, че родителите му са го осиновили направо от ада. В този момент обаче нищо друго нямаше значение, освен тези провиснали банери. Пет различни сини банера показваха всеки национален шампионат, който беше спечелил. Два червени за всяко световно първенство. Два жълти за всеки олимпийски златен медал. Един сребрист банер в чест на единствения сребърен медал от световно първенство, който бе изложен във витрината с трофеите на входа на залата.

Уф. Отличник. Задник. Гадняр. И слава богу, че нямаше банери за всяка купа или друго състезание, които бе печелил през годините, иначе целият таван щеше да е покрит с цветове и аз щях да повръщам ежедневно. Всички тези банери... на нито един от тях не бе изписано моето име. На нито един. Колкото и усилено да се стараех, колкото и да тренирах. Защото никой не помни спечелилите второ място, освен ако не са Иван Луков. А аз не бях Иван. Нямах право да завиждам, но не можех да пренебрегна завистта, която ме пронизваше право в гръдната кост, и я мразех. Ужасно я мразех. Да се тормозиш какво имат другите, е загуба на време и енергия, бях научила това още като дете, когато другите момичета имаха по-хубави костюми и нови кънки. Да завиждаш и да се огорчаваш, беше работа за хора без работа. Знаех го. А никога не съм искала да бъда такъв човек. Особено заради такъв гадняр. По-скоро бих умряла, отколкото да кажа на някого какво ми причиняват тези банери. И с тези мисли се превъртях на колене, за да не виждам повече проклетите парцали. Плеснах длани на леда, надигнах се със сумтене - балансирането върху кънките ми беше втора природа - и най-сетне се изправих. Отново. За пети шибан път за по-малко от петнайсет минути. Лявото ми бедро, лявата задна буза и хълбокът ме боляха, а на следващия ден щяха да болят още повече.

– Мамка му! – промърморих под нос, за да не ме чуят по-малките фигуристки наоколо. Само това ми липсваше, някоя от тях да каже на ръководството. Пак. Малки подслушвачки. Сякаш не чуваха псувни по телевизията, по улицата или в училище. Изтупах леда, полепнал по мен при падането, и си поех дълбоко дъх. Безсилието прогаряше цялото ми тяло заради всичко – заради мен, заради тялото ми, заради ситуацията, живота ми, другите момичета, покрай които не можех да псувам – и изобщо заради целия ден. От късното събуждане до неспособността ми да изпълня нито един скок сутринта, до разливането на кафе по блузата ми на работа два пъти, до това, че като отварях вратата на колата, едва не си счупих капачката на коляното, и после тази ужасна втора тренировка... Лесно можеш да забравиш, че в живота има и по-важни неща от това, че не можеш да изпълниш скок, който си правил цели десет години. Просто лош ден. Поредният лош ден. Не беше нещо нечувано. Някога може да се случи и ще се случи нещо по-лошо. Лесно можеш да приемеш нещата за даденост, ако си мислиш, че имаш всичко. Но точно когато започнеш да смяташ най-основните неща за даденост, животът решава да те научи, че си един неблагодарен идиот. А днес бях приела за даденост приземяването след троен салхов, скок, който изпълнявах от години. Не беше най-лесният скок във фигурното пързаляне - състоеше се от три завъртания, които започваха, докато се пързаляш назад на задния вътрешен ръб на кънката, преди да отскочиш, и после трябва да се приземиш на задния външен ръб на кънката на другия крак, - но определено в никакъв случай не беше и най-трудният. Обикновено го правех без никакви усилия.

Но не и днес, както и вчера. Потърках очи с опакото на дланите си, поех си дълбоко дъх и после още един, бавно, разкършвайки рамене, и си казах, че трябва да се успокоя и просто да се прибера. Винаги има утре. А и все пак нямаше изгледи да се състезавам скоро - напомни ми практичната и гаднярска част от мозъка ми. И както всеки път когато си помислех за този великолепен факт, стомахът ми се сви от гняв... и нещо, което много приличаше на отчаяние. И както всеки път аз отблъснах тези чувства дълбоко, дълбоко, дълбоко в себе си, толкова дълбоко, че да не ги виждам, да не ги докосвам и да не ги и помирисвам. Те бяха безсмислени. Знаех го. Абсолютно безсмислени. Нямаше да се откажа. Поех си отново дъх и издишах, като несъзнателно погалих по-пострадалата си задна буза за прошка. Огледах пързалката за последно този ден. Като видях момичетата, които бяха толкова по-млади от мен, а тренировките им вървяха добре, потиснах смръщване. Само три бяха горе-долу на моята възраст, останалите бяха още тийнейджърки. Може и да не бяха много добри - поне не колкото аз бях на техните години, - но все пак. Целият живот беше пред тях. Само във фигурното пързаляне, и може би в гимнастиката, те смятат за старица на двайсет и шест. Да, трябваше да се прибера, да легна на дивана пред телевизора и да изкарам някак този шибан ден. Нямаше никакъв смисъл да продължавам да си насинявам задника. Никакъв.

За две секунди прекосих пързалката и заобиколих другите на леда, като внимавах само колкото да не се блъсна в някого, преди да стигна до ниската стена. Винаги оставях предпазителите на кънките на едно и също място, грабнах ги и ги плъзнах на широките четири милиметра остриета, прикрепени към белите ми обувки, преди да изляза от леда. Опитвах се да не обръщам внимание на напрежението в гърдите ми, което вероятно се дължеше на гнева от прекалено честото падане днес, или може би не. Нямаше да повярвам, че има голяма вероятност да си губя времето в спортния комплекс "Луков" два пъти дневно, защото откажех ли се, това би означавало, че съм пропиляла напълно последните шестнайсет години от живота си. Щеше да означава, че съм се отказала от детството си заради едното нищо. Все едно не бях пожертвала връзки и нормални човешки преживявания за една мечта, която навремето беше толкова голяма, че нищо и никой не можеше да ми я отнеме. Сякаш мечтата ми да взема златен олимпийски медал или поне да спечеля световен шампионат, дори национален не се бе пръснала на миниатюрни парченца като конфети, в които още се вкопчвах, макар че всяка част от мен осъзнаваше, че това по-скоро ще ме нарани, отколкото ще ми помогне. Не. Не тези идеи или възможности караха стомаха ми да се свива почти всеки ден и да ми се гади от време на време.

Трябваше да разпусна. Или може би да мастурбирам. Нещо трябваше да ми помогне. Отърсвайки се от гадното усещане, аз тръгнах покрай пързалката и продължих по коридора към съблекалните, като оглеждах тълпата. Около пързалката вече висяха родители и деца, готови за вечерните тренировки; същите, които бях започ­нала на девет години, преди да премина към по-малки групи и после към частни уроци с Галина. Доброто старо време. Вървях със сведена глава, за да не срещна нечий поглед, и подминах още хора, които също гледаха да не срещат погледа ми. Но чак когато тръгнах по коридора към съблекалнята, където бяха нещата ми, забелязах четири тийнейджърки, които стояха наблизо и се преструваха, че се разтягат. Преструваха се, защото не можеш да се разтегнеш като хората, когато устата ти не спира. Поне това бях научила.
– Здрасти, Джасмин! – каза една от тях, мило момиче, което, доколкото си спомнях, винаги се стараеше да се държи приятелски с мен.
– Здрасти, Джасмин – каза и момичето до нея. Нямаше как, кимнах им, докато пресмятах колко време ще ми трябва да стигна до вкъщи, да си направя нещо за ядене или да стопля в микровълновата нещо, приготвено от мама, и вероятно да настаня задника си пред телевизора. Може би ако тренировката беше минала по-добре, щях да искам да правя нещо друго, например да изляза да тичам или дори да отида до къщата на сестра ми, но... нямаше да стане така.

– Приятна тренировка – пожелах на двете дружелюбни момичета, като се обърнах за миг към другите две, които стояха срещу тях и мълчаха. Сториха ми се познати. Скоро започваше курсът за средно напредналите, затова реших, че са от него. Нямаше причина да им обръщам внимание.
– Благодаря! И на теб! – изкряка първото момиче, което ме беше заговорило, преди да затвори бързо уста и да се зачерви така, както само един човек съм виждала да се изчервява: сестра ми. Усмивката, която се появи на устните ми, беше искрена и неочаквана - защото момичето ми напомни за Скуърт - и аз блъснах с рамо въртящата се врата към съблекалнята. Едва бях пристъпила вътре и все още бях опряла с рамо вратата, когато чух:
– Не мога да разбера защо толкова се вълнувате, като я видите. Тя може и да е била добра самостоятелна фигуристка, но винаги се прецакваше, а кариерата ѝ в двойките е незначителна. И... спрях. На място. До вратата. И направих нещо, макар да знаех, че не е добра идея: заслушах се. Подслушването не е донесло добро на никого, но все пак го направих.
– Мери Макдоналд е по-добра при двойките... Ето, дойдохме си на думата. Дишай, Джасмин. Дишай. Мълчи и дишай. Мисли какво ще кажеш. Мисли колко далеч си стигнала. Мисли за...
–... иначе Пол нямаше да избере нея последния сезон - продължи момичето. Физическото нападение е незаконно нещо. Но не беше ли още по-незаконно да удариш тийнейджърка? Дишай. Мисли. Бъди добра. Бях достатъчно голяма, за да знам, че не бива така. Знаех го. Бях достатъчно голяма, за да не се обиждам от думите на момиченце, което още не е приключило с пубертета, но... Е, кариерата ми в двойките ми беше болно място. И под това имам предвид кървяща пришка, която не иска да заздравее. Мери Макдоналд и Пол, гаднярът, когото бих изгорила жив? Бях гледала достатъчно епизоди на "Брейди Бънч" късно нощем, когато не можех да заспя, за да разбирам напълно ненавистта на Джан към Мариса. И аз щях да я мразя до дупка. Точно както мразех Мери Макдоналд.

– Гледали ли сте клиповете с нея в интернет? Мама казва, че има лошо отношение и затова никога не печели. Съдиите не я харесват - каза другото момиче уж шепнешком, но аз го чувах съвсем ясно. Нямаше нужда да правя това. Нямаше нужда да правя нищо. Те са още деца, казвах си. Те не знаят цялата история. Те не знаят дори част от нея. Повечето хора не я знаеха и нямаше и да я узнаят. Аз я бях приела и преодоляла. Но една от тях продължи да говори и аз усетих, че няма да мога да си затрая и да ги оставя да си мислят тези гадости. Има си някакъв предел на гадостите, които човек може да поеме за един ден, а днес нещата не бяха започнали добре.
– Мама каза, че единствената причина да тренира още тук е, защото са приятелки с Карина Луков, но като се има предвид, че с Иван не се разбират... Бях ужасно близо до изсумтяването. С Иван не сме се били разбирали? Така ли го наричаха вече? Добре.
– Тя си пада малко кучка.
– Никой не се изненада, че не можа да си намери друг партньор, след като Пол я заряза. И това беше. Може би ако не бяха изрекли името с "п" отново, щях да успея да реагирам като голям човек, но майната му, аз бях метър и шейсет и всъщност никога нямаше да стана голям човек. Преди да успея да се спра, се обърнах и надникнах през вратата към четирите момичета.

– Какво казахте? – попитах бавно, като премълчах: бездарни нещастници такива. Уверих се, че гледам право към двете, които не ме бяха поздравили и чиито глави сега се бяха извърнали с ужас към мен.
– Аз... аз... аз – запелтечи едната, а другата изглеждаше, сякаш всеки момент ще наака клина си. Добре. Надявах се да го направи. Надявах се да е рядко, за да се размаже хубаво. Втренчих се в тях сякаш за цяла минута, гледах как лицата им стават яркочервени и направо ме досмеша, но не чак толкова, колкото щеше да ме досмешее, ако не бях ядосана повече на себе си, отколкото на тях. Вдигнах вежди, наклоних глава към подобния на коридор тунел, по който бях дошла от пързалката, и се усмихнах без никакво веселие.
– Знаете ли какво си мисля? Най-добре вървете на тренировката, че ще закъснеете. Някак си пак успях да не добавя "загубенячки". Има дни, в които заслужавам медал заради търпението си към идиоти. Ако съществуваше такова състезание, него щях да го спечеля."
Из книгата
Страници от тази книга






Рейтинг
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
За да оцените книгата "Огън на леда", изберете цифрата отговаряща на Вашата оценка по десетобалната система:



1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

Мнения на посетители
 

Ако искате да сте първият дал мнение за тази книга, направете го сега!

Вашето име:
Тип:
e-mail:
Мнение:
 
Важна информация!
Мненията, които най-добре описват книгата, ще бъдат видими при всяко посещение на страницата. За да видите всички останали мнения, моля натиснете бутона "Покажи всички мнения". Без предупреждение ще бъдат изтривани коментари с обидно, расистко, клеветническо или друго съдържание, което нарушава добрия тон.
Закупилите тази книга, купуват също
Разкази. Пътеписи - Иван Вазов - книга

Разкази. Пътеписи


Иван Вазов

Дамян Яков
Цена:  7.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
"Особено място в прозата на Иван Вазов заемат неговите пътеписи - "Един кът от Стара планина", "Великата Рилска пустиня", "В недрата на Родопите", "От Марица до Тунджа", "Седем престола", "Разходка до Искър", "Витоша", "Розовата долина и Тунджа". Това са текстове, формиращи своеобразен контрапункт на разказите за упадъка на съвременното общество. Те съдържат незабравими природни описания, в които се вплитат редица факти и наблюдения из битието и нравите на българите - исторически, философски, народопсихологически, културни (езикови, ...
Живот в скалите - Мария Лалева - книга

Живот в скалите


Мария Лалева

Книгомания
Цена:  15.00 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Неизлечимо болна млада жена и малкият ѝ син пристигат в Стария Созопол. Тук се запознават с няколко души, които скоро стават тяхно семейство: Михаил - бивш популярен актьор и настоящ пияница, Демир - мъдър и благ старец, Луиза - борбена и импулсивна арменка, и баба Настасия - ясновидка и гадателка. От този миг животът на всички се преобръща, а съдбите им се преплитат необратимо в любов, раздяла, смърт, прошка, мистика и усещане за предопределеност. Драматичната история на ръба между философията и притчата провокира читателя да си задава въпроси, да открива своите лични отговори и да изживее цяла палитра от ...
Произход - Дан Браун - книга

Произход


Дан Браун

Бард
Цена:  24.95 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Какъвто и да си, в каквото и да вярваш, скоро всичко ще се промени! ... Откъде идваме? Къде отиваме? Билбао, Испания. Робърт Лангдън, харвардски професор по символика и религиозна иконография, пристига в ултрамодерния музей "Гугенхайм" в Билбао, за да присъства на изключително важно събитие - оповестяване на откритие, което "завинаги ще промени съдбата на науката". Организатор на събитието е Едмънд Кърш, четиресетгодишен милиардер футурист, чиито изумителни високотехнологични изобретения и дръзки предвиждания са му донесли световна слава. Кърш, който преди двайсет години е бил един от първите ...
Задругата - Добри Божилов - книга

Задругата


Добри Божилов

Лексикон
Цена:  19.95 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Йезуити, тамплиери, масони, Опус Деи, илюминати... Те са се провалили. Защото всички са разбрали за тях. Истински успялата тайна кауза е онази, за която никой никога не е чул. Лишени от пълното познание, коренящо се в древността на Изтока, и пренесено в Европа от конните народи, западните общества никога не са успели да създадат организация, която да постигне конкретни цели и да функционира с векове. Но някои други са успели... От Лондон през Истанбул и Виена до Москва, едно тайно семейство от безусловни верни помежду си българи, превежда народа през най-тъмния период от историята. Тайна задруга, съществуваща векове, ...
Старогръцки легенди и митове - Николай A. Кун - книга

Старогръцки легенди и митове


Николай A. Кун

Пан
Цена:  4.50 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с вътрешни страници
Адаптирано ученическо издание ... Това издание е част от серията "Книги за ученика" на издателство "Пан". Поредицата представя литературни произведения, включени в учебната програма за 4. - 11. клас. Текстовете са съобразени с възрастта на читателите. Придружени са с критически анализи и оценки от различни гледни точки, с проблемни въпроси, тематични разработки, животопис - съобразно съвременните методички изисквания. ...
Моето семейство и други животни - Джералд Даръл - книга

Моето семейство и други животни


Джералд Даръл

Колибри
Цена:  12.00 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Като самопровъзгласил се "поборник за правата на дребните грозници" Джералд Даръл (1925 - 1995) посвещава живота си на съхраняването на природата и животинския свят, без значение дали става въпрос за розовия гълъб от остров Мавриций или за плодовия прилеп на Родригес. Но освен че защитава животните, той и пише забавно и информативно за своя опит и преживелици, докато обикаля света в издирване на животински видове. Намерението му точно преди 60 години при написването на "Моето семейство и други животни" е било да сподели знанията си за дивата природа на остров Корфу, но в крайна сметка се оказва крайно ...
Господинът - Е. Л. Джеймс - книга

Господинът


Е. Л. Джеймс

Бард
Цена:  19.99 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Потопете се в една страстна любовна история... ... "Господинът" е вълнуващият нов роман на Е. Л. Джеймс, авторка на феноменалната бестселър трилогия "Петдесет нюанса". Лондон, 2019 г. Животът на Максим Тревелян е лек. Той е красив аристократ, богат, никога не е работил и рядко спи сам. Всичко това се променя, когато той внезапно наследява семейната титла, богатство и имения - както и всички отговорности. Максим не е подготвен за тази роля. Най-голямото предизвикателство обаче е да се пребори с тайнствена млада жена, наскоро пристигнала в Англия, която притежава единствено опасно и проблемно ...
Под игото - Иван Вазов - книга

Под игото


Иван Вазов

Дамян Яков
Цена:  9.00 лв.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Уводна статия от доц. Елка Димитрова. ... Романът е издаден в пълен текст, с подробен речник на архаичните думи, който помага на децата да разберат по-добре съдържанието. "Прокуден от България в 1887 година, прекарах около една година в Одеса. Много скръб, много мъки изпитвах там по изгубеното отечество. Умът ми, сърцето ми, душата ми постоянно летяха към него. Но ето, дойде ми вдъхновението да напиша тоя роман и аз задишах пак въздуха на България. Хиляди спомени оживяха, хиляди картини, ярки и хубави, плениха моя умствен поглед, картини от бурния живот на отечеството през Априлското въстание. О, видения, как ...
Маската на любовта - Сара Маклейн - книга

Маската на любовта


Сара Маклейн

Ибис
Цена:  14.90 лв.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Тя е най-могъщата жена в Британия, кралица на лондонския подземен свят. Но това е тайна, известна на малцина. През деня тя е лейди Джорджиана, сестра на херцог, опозорена от най-лошия от всички скандали преди първия си сезон във висшето общество. Ала истината е далеч по-шокираща - в потайните кътчета на Лондон тя е Чейс, мистериозният, непознат основател на легендарното лондонско казино "Падналият ангел". С години двойствената ѝ самоличност остава неразкрита... До сега. Той е единственият мъж, достатъчно умен, за да разкрие истината, подлагайки на риск всичко, което тя притежава. Включително сърцето & ...
Жертвите - Дейвид Балдачи - книга

Жертвите


Дейвид Балдачи

Обсидиан
Цена:  20.00 лв.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Бившият полицай от Охайо Декър е включен в специален екип на ФБР заради своята феноменална памет и безпогрешна логика. Той и партньорката му Алекс Джеймисън отиват на гости при сестра ѝ в Барънвил, Пенсилвания. Заводите и много от фирмите тук са фалирали, а наркотиците настъпват неумолимо. Само няколко часа след пристигането си Декър се натъква на два трупа в необитаема къща. Скоро става ясно, че през последните дни в града са извършени и други ужасяващи убийства. Жертвите сякаш нямат нищо общо помежду си. Странните символи, оставени на местопрестъпленията, допълнително объркват полицията. Декър започва да ...
Под игото на съвременен български език - Иван Вазов - книга

Под игото на съвременен български език


Иван Вазов

Византия
Цена:  15.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Пълен текст на "Под игото" на съвременен български език. ... "Преведохме романа "Под игото" на съвременен български език, за да може да го прочетат младите хора. В текста са променени над 6000 думи и изречения, които са неразбираеми за съвременните млади българи. За да се усети атмосферата на тогавашната епоха, с чувство за мярка са запазени само онези непознати думи, които я характеризират. Запазени са и изрази, които се използват в днешния български език, но не се познават от всички. Обяснени са много понятия от историята, митологията и др. Поясненията, направени от преводача (1885 наброй), са ...
Тайната библиотека на Леонардо - Франческо Фиорети - книга

Тайната библиотека на Леонардо


Франческо Фиорети

Колибри
Цена:  16.00 лв.
Продуктът е представен с видео материали
Краят на XV и зората на XVI век... Италия е раздирана от войни с френските крале, от вътрешни борби и съперничество между благородническите фамилии за власт и меценатство. Савонарола е отлъчен от Църквата, обесен и изгорен, дипломатът Макиавели брани Флорентинската република от посегателствата на папския син Чезаре Борджия, възражда се неоплатонизмът. Леонардо създава шедьовъра "Тайната вечеря" и изследва магията на числата и енигмата на геометричните тела с помощта на францисканския математик Лука Пачоли. Над флорентинската катедрала се издига куполът на Брунелески, Микеланджело извайва своя "Давид" ...

Огън на леда


Мариана Запата

Поръчай през телефона си сега.
Лесно е!
Цена:  15.90 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Понеделник 18-11-2019 г., Вторник 19-11-2019 г. или
Сряда 20-11-2019 г.
Тази книга може да бъде доставена в София и
експресно за 4 часа в работно време.
Услугата "експресна доставка" може да се избере на 2-ра стъпка от създаването на поръчка, ако всички продукти в кошницата са с възможност за експресна доставка и се изпълнява между 10 ч. ÷ 20 ч. в работни дни!
Продукт#251231
ВидКнига
НаличностДа, на склад в store.bg
Физически наличен в основния склад на store.bg
Издадена16-04-2019 г.
ИздателствоИбис
Категории
КорицаМека
Страници428
Размери14.50 / 21.00 / 3.40 cm
Тегло0.314 kg
EAN9786191573004
ISBN9786191573004
Официален сайт на Мариана Запата/www.marianazapata.com »
Описание
Една двойка ще възпламени ледената пързалка...
Джасмин е на двайсет и шест години и времето ѝ като професионална състезателка по фигурно пързаляне изтича. След безброй счупени кости, нарушени обещания и огромни жертви в името на спорта, тя все още не е постигнала мечтата си - да покори върха. Но тогава получава предложение, което се случва веднъж в живота. За голяма нейна изненада то идва от арогантния идиот, с когото е в тиха война през последните десет години. Иван Луков е неин съперник на леда и извън него, но да бъде негова партньорка през следващата една година, може да се окаже последната ѝ възможност да сбъдне мечтата си.

Докато двамата се учат да бъдат партньори на леда и си разменят хапливи коментари, Иван разкрива непозната страна от характера си. И на Джасмин може да ѝ се наложи да преосмисли всичко, в което е вярвала... Включително отношението си към Иван Луков. История за любов, но и за цената на победата в света на професионалния спорт. И за това какво се случва зад кулисите на блясъка и успеха, които виждат обикновените зрители.

Романът е финалист в категория "Романтика" в "Goodreads choice awards 2018".
Откъс от книгата
"Когато паднах по задник за пети път, реших, че е време да спра. Поне за деня. Задните ми бузи щяха да понесат още два часа падане на следващия ден. Щеше да им се наложи, ако не успеех да разбера къде бъркам. Вече втори ден не можех да се приземя след проклет скок. Превъртях се на бузата, на която бях падала по-малко, издишах вбесено, успях да преглътна ругатнята, която исках да изкрещя, наклоних глава назад, за да се смръщя на тавана, и на мига разбрах, че това е ужасна грешка. Защото знаех какво виси от извития като купол таван на залата. Бях го гледала през последните тринайсет години. Банери. Банери, които висяха от гредите. Банери с името на един и същ гадняр. Иван Луков. Иван Луков. Иван Луков. И още Иван Луков. Имаше и други имена - на други нещастни души, с които си беше партнирал през годините, - но именно неговото изпъкваше. Не защото фамилията му беше същата като на един от най-любимите ми хора, но и защото първото му име ми приличаше на Сатана. Бях сигурна, че родителите му са го осиновили направо от ада. В този момент обаче нищо друго нямаше значение, освен тези провиснали банери. Пет различни сини банера показваха всеки национален шампионат, който беше спечелил. Два червени за всяко световно първенство. Два жълти за всеки олимпийски златен медал. Един сребрист банер в чест на единствения сребърен медал от световно първенство, който бе изложен във витрината с трофеите на входа на залата.

Уф. Отличник. Задник. Гадняр. И слава богу, че нямаше банери за всяка купа или друго състезание, които бе печелил през годините, иначе целият таван щеше да е покрит с цветове и аз щях да повръщам ежедневно. Всички тези банери... на нито един от тях не бе изписано моето име. На нито един. Колкото и усилено да се стараех, колкото и да тренирах. Защото никой не помни спечелилите второ място, освен ако не са Иван Луков. А аз не бях Иван. Нямах право да завиждам, но не можех да пренебрегна завистта, която ме пронизваше право в гръдната кост, и я мразех. Ужасно я мразех. Да се тормозиш какво имат другите, е загуба на време и енергия, бях научила това още като дете, когато другите момичета имаха по-хубави костюми и нови кънки. Да завиждаш и да се огорчаваш, беше работа за хора без работа. Знаех го. А никога не съм искала да бъда такъв човек. Особено заради такъв гадняр. По-скоро бих умряла, отколкото да кажа на някого какво ми причиняват тези банери. И с тези мисли се превъртях на колене, за да не виждам повече проклетите парцали. Плеснах длани на леда, надигнах се със сумтене - балансирането върху кънките ми беше втора природа - и най-сетне се изправих. Отново. За пети шибан път за по-малко от петнайсет минути. Лявото ми бедро, лявата задна буза и хълбокът ме боляха, а на следващия ден щяха да болят още повече.

– Мамка му! – промърморих под нос, за да не ме чуят по-малките фигуристки наоколо. Само това ми липсваше, някоя от тях да каже на ръководството. Пак. Малки подслушвачки. Сякаш не чуваха псувни по телевизията, по улицата или в училище. Изтупах леда, полепнал по мен при падането, и си поех дълбоко дъх. Безсилието прогаряше цялото ми тяло заради всичко – заради мен, заради тялото ми, заради ситуацията, живота ми, другите момичета, покрай които не можех да псувам – и изобщо заради целия ден. От късното събуждане до неспособността ми да изпълня нито един скок сутринта, до разливането на кафе по блузата ми на работа два пъти, до това, че като отварях вратата на колата, едва не си счупих капачката на коляното, и после тази ужасна втора тренировка... Лесно можеш да забравиш, че в живота има и по-важни неща от това, че не можеш да изпълниш скок, който си правил цели десет години. Просто лош ден. Поредният лош ден. Не беше нещо нечувано. Някога може да се случи и ще се случи нещо по-лошо. Лесно можеш да приемеш нещата за даденост, ако си мислиш, че имаш всичко. Но точно когато започнеш да смяташ най-основните неща за даденост, животът решава да те научи, че си един неблагодарен идиот. А днес бях приела за даденост приземяването след троен салхов, скок, който изпълнявах от години. Не беше най-лесният скок във фигурното пързаляне - състоеше се от три завъртания, които започваха, докато се пързаляш назад на задния вътрешен ръб на кънката, преди да отскочиш, и после трябва да се приземиш на задния външен ръб на кънката на другия крак, - но определено в никакъв случай не беше и най-трудният. Обикновено го правех без никакви усилия.

Но не и днес, както и вчера. Потърках очи с опакото на дланите си, поех си дълбоко дъх и после още един, бавно, разкършвайки рамене, и си казах, че трябва да се успокоя и просто да се прибера. Винаги има утре. А и все пак нямаше изгледи да се състезавам скоро - напомни ми практичната и гаднярска част от мозъка ми. И както всеки път когато си помислех за този великолепен факт, стомахът ми се сви от гняв... и нещо, което много приличаше на отчаяние. И както всеки път аз отблъснах тези чувства дълбоко, дълбоко, дълбоко в себе си, толкова дълбоко, че да не ги виждам, да не ги докосвам и да не ги и помирисвам. Те бяха безсмислени. Знаех го. Абсолютно безсмислени. Нямаше да се откажа. Поех си отново дъх и издишах, като несъзнателно погалих по-пострадалата си задна буза за прошка. Огледах пързалката за последно този ден. Като видях момичетата, които бяха толкова по-млади от мен, а тренировките им вървяха добре, потиснах смръщване. Само три бяха горе-долу на моята възраст, останалите бяха още тийнейджърки. Може и да не бяха много добри - поне не колкото аз бях на техните години, - но все пак. Целият живот беше пред тях. Само във фигурното пързаляне, и може би в гимнастиката, те смятат за старица на двайсет и шест. Да, трябваше да се прибера, да легна на дивана пред телевизора и да изкарам някак този шибан ден. Нямаше никакъв смисъл да продължавам да си насинявам задника. Никакъв.

За две секунди прекосих пързалката и заобиколих другите на леда, като внимавах само колкото да не се блъсна в някого, преди да стигна до ниската стена. Винаги оставях предпазителите на кънките на едно и също място, грабнах ги и ги плъзнах на широките четири милиметра остриета, прикрепени към белите ми обувки, преди да изляза от леда. Опитвах се да не обръщам внимание на напрежението в гърдите ми, което вероятно се дължеше на гнева от прекалено честото падане днес, или може би не. Нямаше да повярвам, че има голяма вероятност да си губя времето в спортния комплекс "Луков" два пъти дневно, защото откажех ли се, това би означавало, че съм пропиляла напълно последните шестнайсет години от живота си. Щеше да означава, че съм се отказала от детството си заради едното нищо. Все едно не бях пожертвала връзки и нормални човешки преживявания за една мечта, която навремето беше толкова голяма, че нищо и никой не можеше да ми я отнеме. Сякаш мечтата ми да взема златен олимпийски медал или поне да спечеля световен шампионат, дори национален не се бе пръснала на миниатюрни парченца като конфети, в които още се вкопчвах, макар че всяка част от мен осъзнаваше, че това по-скоро ще ме нарани, отколкото ще ми помогне. Не. Не тези идеи или възможности караха стомаха ми да се свива почти всеки ден и да ми се гади от време на време.

Трябваше да разпусна. Или може би да мастурбирам. Нещо трябваше да ми помогне. Отърсвайки се от гадното усещане, аз тръгнах покрай пързалката и продължих по коридора към съблекалните, като оглеждах тълпата. Около пързалката вече висяха родители и деца, готови за вечерните тренировки; същите, които бях започ­нала на девет години, преди да премина към по-малки групи и после към частни уроци с Галина. Доброто старо време. Вървях със сведена глава, за да не срещна нечий поглед, и подминах още хора, които също гледаха да не срещат погледа ми. Но чак когато тръгнах по коридора към съблекалнята, където бяха нещата ми, забелязах четири тийнейджърки, които стояха наблизо и се преструваха, че се разтягат. Преструваха се, защото не можеш да се разтегнеш като хората, когато устата ти не спира. Поне това бях научила.
– Здрасти, Джасмин! – каза една от тях, мило момиче, което, доколкото си спомнях, винаги се стараеше да се държи приятелски с мен.
– Здрасти, Джасмин – каза и момичето до нея. Нямаше как, кимнах им, докато пресмятах колко време ще ми трябва да стигна до вкъщи, да си направя нещо за ядене или да стопля в микровълновата нещо, приготвено от мама, и вероятно да настаня задника си пред телевизора. Може би ако тренировката беше минала по-добре, щях да искам да правя нещо друго, например да изляза да тичам или дори да отида до къщата на сестра ми, но... нямаше да стане така.

– Приятна тренировка – пожелах на двете дружелюбни момичета, като се обърнах за миг към другите две, които стояха срещу тях и мълчаха. Сториха ми се познати. Скоро започваше курсът за средно напредналите, затова реших, че са от него. Нямаше причина да им обръщам внимание.
– Благодаря! И на теб! – изкряка първото момиче, което ме беше заговорило, преди да затвори бързо уста и да се зачерви така, както само един човек съм виждала да се изчервява: сестра ми. Усмивката, която се появи на устните ми, беше искрена и неочаквана - защото момичето ми напомни за Скуърт - и аз блъснах с рамо въртящата се врата към съблекалнята. Едва бях пристъпила вътре и все още бях опряла с рамо вратата, когато чух:
– Не мога да разбера защо толкова се вълнувате, като я видите. Тя може и да е била добра самостоятелна фигуристка, но винаги се прецакваше, а кариерата ѝ в двойките е незначителна. И... спрях. На място. До вратата. И направих нещо, макар да знаех, че не е добра идея: заслушах се. Подслушването не е донесло добро на никого, но все пак го направих.
– Мери Макдоналд е по-добра при двойките... Ето, дойдохме си на думата. Дишай, Джасмин. Дишай. Мълчи и дишай. Мисли какво ще кажеш. Мисли колко далеч си стигнала. Мисли за...
–... иначе Пол нямаше да избере нея последния сезон - продължи момичето. Физическото нападение е незаконно нещо. Но не беше ли още по-незаконно да удариш тийнейджърка? Дишай. Мисли. Бъди добра. Бях достатъчно голяма, за да знам, че не бива така. Знаех го. Бях достатъчно голяма, за да не се обиждам от думите на момиченце, което още не е приключило с пубертета, но... Е, кариерата ми в двойките ми беше болно място. И под това имам предвид кървяща пришка, която не иска да заздравее. Мери Макдоналд и Пол, гаднярът, когото бих изгорила жив? Бях гледала достатъчно епизоди на "Брейди Бънч" късно нощем, когато не можех да заспя, за да разбирам напълно ненавистта на Джан към Мариса. И аз щях да я мразя до дупка. Точно както мразех Мери Макдоналд.

– Гледали ли сте клиповете с нея в интернет? Мама казва, че има лошо отношение и затова никога не печели. Съдиите не я харесват - каза другото момиче уж шепнешком, но аз го чувах съвсем ясно. Нямаше нужда да правя това. Нямаше нужда да правя нищо. Те са още деца, казвах си. Те не знаят цялата история. Те не знаят дори част от нея. Повечето хора не я знаеха и нямаше и да я узнаят. Аз я бях приела и преодоляла. Но една от тях продължи да говори и аз усетих, че няма да мога да си затрая и да ги оставя да си мислят тези гадости. Има си някакъв предел на гадостите, които човек може да поеме за един ден, а днес нещата не бяха започнали добре.
– Мама каза, че единствената причина да тренира още тук е, защото са приятелки с Карина Луков, но като се има предвид, че с Иван не се разбират... Бях ужасно близо до изсумтяването. С Иван не сме се били разбирали? Така ли го наричаха вече? Добре.
– Тя си пада малко кучка.
– Никой не се изненада, че не можа да си намери друг партньор, след като Пол я заряза. И това беше. Може би ако не бяха изрекли името с "п" отново, щях да успея да реагирам като голям човек, но майната му, аз бях метър и шейсет и всъщност никога нямаше да стана голям човек. Преди да успея да се спра, се обърнах и надникнах през вратата към четирите момичета.

– Какво казахте? – попитах бавно, като премълчах: бездарни нещастници такива. Уверих се, че гледам право към двете, които не ме бяха поздравили и чиито глави сега се бяха извърнали с ужас към мен.
– Аз... аз... аз – запелтечи едната, а другата изглеждаше, сякаш всеки момент ще наака клина си. Добре. Надявах се да го направи. Надявах се да е рядко, за да се размаже хубаво. Втренчих се в тях сякаш за цяла минута, гледах как лицата им стават яркочервени и направо ме досмеша, но не чак толкова, колкото щеше да ме досмешее, ако не бях ядосана повече на себе си, отколкото на тях. Вдигнах вежди, наклоних глава към подобния на коридор тунел, по който бях дошла от пързалката, и се усмихнах без никакво веселие.
– Знаете ли какво си мисля? Най-добре вървете на тренировката, че ще закъснеете. Някак си пак успях да не добавя "загубенячки". Има дни, в които заслужавам медал заради търпението си към идиоти. Ако съществуваше такова състезание, него щях да го спечеля."
Из книгата
Страници от тази книга
Други интересни предложения
Маската на любовта
Сара Маклейн
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  14.90 лв.
Споделеният апартамент
Бет О'Лиъри
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  14.90 лв.
Закони на привличането
Джули Джеймс
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  13.90 лв.
Късметът на начинаещия
Кейт Клейборн
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  13.90 лв.
Розата на любовта
Сара Маклейн
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  14.90 лв.
Първата дама
Сюзън Елизабет Филипс
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  14.90 лв.
Бебето е мое
Сюзън Елизабет Филипс
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  12.90 лв.
По-кротко, лейди!
Сюзън Елизабет Филипс
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  13.90 лв.
Жестока любов
Колийн Хувър
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  12.90 лв.
Сладко поражение
Теса Деър
Цена:  12.90 лв.
Назад към "Любовни и дамски романи"
Нова земя
Екхарт Толе
Мартин Касабов - книга
"Когато великани ходеха по земята" е колекция от 42 разказа на границата на съзнанието и съня.
Златна книга на приказките
Класически приказки в ново луксозно издание на "СофтПрес".
Безплатна доставка за София, 2.90 за провинцията!
Една година и един ден - Изабел Брум -
Една година и един ден
Изабел Брум
От автора на бестселъра "Соленият вкус на вятъра" Изабел Брум. : Три жени. Три преплитащи се ...
За една нощ - Люси Елеазар -
За една нощ
Люси Елеазар
Поглед - закачка - среща - тръпка - целувка - легло? А какво би се случило, ако нещата започнат отзад ...
Коледна тайна - Карън Суон -
Коледна тайна
Карън Суон
Чудесата се случват на тези, които вярват в тях. : Алекс Хайд е жената, която направлява богатите и ...
Тетрадката - Никълъс Спаркс -
Тетрадката
Никълъс Спаркс
Романът "Тетрадката" е издаден в 37 страни и е сред най-продаваните книги на последното ...
Господинът - Е. Л. Джеймс -
Господинът
Е. Л. Джеймс
Потопете се в една страстна любовна история... : "Господинът" е вълнуващият нов роман на Е. ...
Излъжи ме нежно - Аманда Куик -
Излъжи ме нежно
Аманда Куик
Понякога любовта е само нежна лъжа... Книгата е част от колекцията "Исторически любовни романи& ...
Повелителката на конете - Джоджо Мойс -
Повелителката на конете
Джоджо Мойс
В един от неприветливите квартали на Лондон Анри Лашапел обучава внучка си и нейния кон да ...
Призраци от миналото - Даниел Стийл -
Призраци от миналото
Даниел Стийл
Покъртителен роман за загубата, майчинството и света на невинното детство! : Детството на Зоуи Морган ...
Намаление на хиляди книги
Artesania Latina - кораби от дърво