Феята Розичка и българските деца по света - книга 2: Ели и тайната тетрадка

Ели, заедно с родителите си, наскоро се е преместила от България в град Бремен, Германия. Тя се чувства самотна в новото си училище, притеснява се, когато говори на немски, и не е сигурна как да се държи в тази нова среда. Ели намира убежище у дома, в кухнята, където приготвя вкусни български гозби по бабините си рецепти, които е записала в една тайна тетрадка.

Българската фея Розичка помага на Ели да преодолее своята неувереност и да позволи на новите си съученици да я опознаят. Храбростта и доброто сърце на Ели ѝ печелят приятели, които ѝ помагат да организира парти и да покаже своите готварски умения. Всички с нетърпение очакват да вкусят българските гозби на Ели, но Клара, най-популярното момиче в класа, е решена да осуети партито.
"Ели и тайната тетрадка" е история за смелостта да бъдеш верен на себе си, където и да се намираш, защото само така ще намериш своето място и ще спечелиш истински приятели.

"Ели и тайната тетрадка" е втората книга от поредицата "Феята Розичка и българските деца по света". Първата книга, "Мая и концертът на талантите", спечели голямата награда в националния конкурс за дебютна литература "Южна пролет" в категорията "Детска литература".

"Глава 1, в която Ели не получава покана за рожден ден

Часът по немски свърши и четвъртокласниците наскачаха от местата си. Момчетата едно през друго се спуснаха към вратата. След тях бързо излязоха момичетата в групички по две или три, като си говореха и се кикотеха. Вратата се затвори зад тях и в стаята настъпи тишина. Ели бавно започна да събира нещата си. Тя беше останала последна в класната стая. Децата бяха профучали покрай нея, сякаш не я виждаха. Както обикновено. Тя въздъхна и се надигна от чина си. Господин Клаус, който седеше на бюрото си и записваше нещо в тефтера си, чу тихото шумолене и учудено надигна глава.
– О, Ели, не забелязах, че още си тук – каза той.
Ели само се усмихна.
– Свикваш ли с новия си дом? – попита топло учителят. – Сигурно България ти липсва, но и тук не е лошо, нали?
– Да... Хубаво е – каза Ели и забърза към вратата. – Довиждане, господин Клаус!
– Довиждане! – каза след нея учителят.
Ели излезе от стаята и си отдъхна. Макар че знаеше немски добре, тя се притесняваше всеки път, когато някой я заговореше. Забравяше думите, объркваше се и се чувстваше ужасно глупаво.
Беше голямото междучасие, затова Ели излезе на двора. Някои от съучениците ѝ играеха футбол, а други стояха отстрани и си бъбреха. Изведнъж топката излетя от игрището и фиуууу, туп удари в гърба Клара – дребничко момиче с котешки очи, около което както винаги имаше тълпа от приятелки.
– Хей! – извика Клара. – Гледайте къде ритате!
– Извинявай, Клара! – отговори виновникът Мартин, докато догонваше топката. – Без да искам.
– Не ти вярвам!– тросна се Клара игриво. – Дай тук топката!
– Няма да стане! – засмя се Мартин и вдигна топката високо над главата си.
– Хванете го! – изкомандва Клара.
Приятелките ѝ хукнаха към Мартин с викове и смях. Той изкриви лицето си в престорена уплашена физиономия и се затича. Неговите приятели също се включиха в гонитбата. Получи се шарена вихрушка от зачервени бузи, потни вратове, веещи се плитки и много смях."
Из книгата