„Няма важен въпрос, чието решение да не е част от науката за човека." Тази мисъл на английския философ Дейвид Хюм е лайтмотивът на учебника „Етика. Начален курс" от Лидия Денкова , преподавател в Нов български университет. Достъпно, увличащо и същевременно задълбочено книгата дава основните знания за морала и човешките ценности, възобновявани като философски питания от миналото до днес. Свободата, щастието, любовта, справедливостта, дългът, човешката активност и взаимоотношения са част от темите, подсказващи как умението да мислим става умение да живеем. ... |
|
Жул Мишле (1798 - 1874) е френски историк, писател, мислител и моралист, един философ на историята, както го нарича през 1876 г. Отанен д'Осонвил в литературното списание La revue des deux mondes. Антология е първият превод на български език на подбрани творби от грандиозното му творчество, включващо трудове по история на човечеството, история на Франция, наблюдения на природата, образователно-нравствени трактати и други творби с енциклопедичен характер."Антологията, която днес представяме на вниманието на читателя, се състои от набор от откъси, подбрани измежду всички трудове на знаменития писател. Ето защо в ... |
|
Десета международна ранноесенна школа по семиотика. ... Организираната от Югоизточноевропейския център за семиотични изследвания на Нов български университет Международна ранноесенна школа по семиотика е един от трите ежегодни образователни форуми от този вид в Европа, наред с Международния летен институт за семиотични и структурални изследвания в Иматра, Финландия и Летния семиотичен институт в Урбино, Италия. Школата е част от образователната стратегия на магистърската и докторската програма по семиотика в НБУ . Тя е средство за развитието на желаната интердисциплинарност и на динамичните подходи в преподаването по ... |
|
Второ издание. ... Преди два века модерният човек извоюва свободата да определя нормите си и да опознава света, без да се съобразява с казаното от древните. Но каква е цената на тази свобода? И ако иска да я съхрани, не трябва ли той да се откаже от общите ценности, от живота в обществото, от последователния си и отговорен Аз? Какво следва оттук нататък? Пред този нелек избор на човек са предлагани няколко стратегии. Хуманистичната се състои в това да запази той свидната си свобода без обаче да се отказва от ценностите, от обществото и от Аза. Тук представям възгледите на големите френски хуманисти от Монтен до Констан, ... |
|
Димитър Вацов е доцент по съвременна философия в Нов български университет. Той е Председател на Фондация за хуманитарни и социални изследвания - София, както и главен редактор на сп. Критика и хуманизъм. Това е третата му книга след: Онтология на утвърждаването. Ницше като задача (Изток-Запад, София 2003) и Свобода и признаване. Интерактивните извори на идентичността (НБУ, София 2006)." В теоретичен план книгата се стреми да преодолее хиперболизациите или дискриминациите на властта от страна на автори като Фуко и Хабермас, за да тематизира индивидуалните властови перформативи и да ги дефинира като друг принцип - ... |
|
Ескизи към една Философия на нежността. ... Философията, която приема, че Азът е множествен, крехко множествен, и че все пак тази множественост се отлага в единен фокус, е склонна - от повече от двадесет и пет века - най-напред да се пита заедно с Пиндар защо "Всички се нуждаем често от полъха на нежни ветрове"... Ако отговорът е: човекът - изобщо - не може да се лиши от красотата, то следва да разтълкуваме за кой човек, за коя епоха става дума? Според Камю нашата епоха търси да изгони Елена, да пренебрегне красотата за разлика от гърците, които толкова жадно искат да се наслаждават на живота, че " ... |
|
Книгата е част от поредицата "Университетска философска поредица" на издателство "Нов български университет". ... За оракула в Делфи "Познай себе си" е означавало: знай, че не си бог, и не прави грешката да претендираш да станеш бог. За Сократ на Платон , който подхваща формулата по свой начин, тя иска да каже: познай бога, който е вътре в теб и си самият ти. Направи усилие, доколкото е възможно, да се уподобиш на бога. ... |
|
Книгата се разполага в полето на философията на обикновения език и разглежда казването на истината като специфичен тип перформатив. Тя отговаря на два основни въпроса: Какво на практика правим, когато казваме "Това е истината!"? В отговор на този въпрос в книгата е изградена нова перформативна теория за истината: основна прагматична функция на перформатива "Това е истината!" да издига обявеното за истина до образец за следване. Но не по-малко важен е и вторият въпрос: 2. При какви обстоятелства признаваме "обявеното от някого за истина" за истина? В отговор е изградена една онтологична пост- ... |