"Успешното общуване е изкуство. Изкуство и в същото време - наука. Има толкова много сложни или може би трябва да ги нарека деликатни компоненти, които присъстват в междуличностното общуване, че е истинско чудо как то изобщо би могло да се смята за успешно.
От друга страна, повечето компоненти на успешното междуличностно общуване могат да бъдат усвоени. И това е целта на книгата: да запознае читателя с многобройните елементи на тази често неправилно разбирана и почти мистична система от чисто човешки взаимоотношения, наречени вербална и невербална комуникация.
Защо е важно да бъде изучавано междуличностното общуване?
Повечето от това, което правим ден след ден, докато общуваме с колеги, приятели, важни за нас хора или просто с околните, е общуване в една или друга форма. Докато се стараем да постигнем успех в това, с което се занимаваме, или в личните си взаимоотношения, или когато се мъчим да напреднем в някоя организационна структура, е задължително да се запознаем с процесите, участващи в ефективното междуличностно общуване и с тяхното потенциално въздействие върху всичко, което правим.
Важно е, че междуличностното общуване не се свежда само до разговор. Извън обикновения разговор, междуличностното общуване включва и създаването на подходяща "атмосфера", която допринася за позитивно и конструктивно взаимодействие с останалите.
Колкото по-умели сме в този аспект от нашия живот, толкова повече успехи ще постигаме. При равни други условия, това често е основата, върху която стъпваме, когато избираме нашия лекар, зъболекаря си, любимото си място за хранене, роднината, към когото всички се обръщаме, когато имаме проблеми, църквата, политиците, за които гласуваме, детегледачката и дори фризьора!
Привличат ни онези, с които се чувстваме добре, с които общуваме позитивно и които ни подкрепят, които разбират проблемите ни, на които вярваме и към които бихме се обърнали в трудни моменти. Това в крайна сметка отличава хората, спечелили доверието ни в живота и в работата си, от другите, които не са постигнали толкова много. Това показва кои сме и кои искаме да бъдем. Едно проучване на Wall Street Journal посочва списъка на десетте най-важни качества, които се ценят от рекрутърите от висшия ешелон и на първо място винаги присъстват уменията за междуличностно общуване. Умението да общуваме е от критично значение за успеха ни във всяка област. И така, какво включва то?
Най-важното...
Междуличностното общуване включва не само това, което казваме, но и - което е много важно - какво правим при взаимодействието си с другите. Това, което правим, включва начина, по който се обличаме, езика на тялото, жестовете, комуникацията с очи и как изглеждаме и се грижим за себе си. В много случаи невербалните аспекти на общуването са не само важни, но и често по-важни от това, което казваме. Очакваните резултати от тези вербални и невербални взаимодействия може да бъдат промяна в нагласата, поведението или убежденията на човека, с когото общуваме. Или пък да доведат до намирането на креативни решения чрез конструктивен подход към проблеми, които иначе биха предизвикали конфликт. Но присъщите на междуличностното общуване характеристики непредвидимост и сложност го правят особено трудно.
Защо на някои хора сякаш им е трудно да общуват добре с другите?
В предишния параграф казах, че характеристиките на непредвидимостта и присъщата сложност на междуличностното общуване правят тази важна дейност особено трудна. За някои хора сложността на междуличностното общуване е причина за трудностите, които срещат при ефективното общуване с другите. Защо става така? Защото някои хора изглежда трудно следят всички сложни събития, които настъпват в разговора или защото не са формално или дори неформално подготвени в този сложен аспект на човешкото поведение. Възможно е личността или начините на поведение да им пречат за позитивни и конструктивни взаимодействия с другите, или в ранното си детство да са били под влияние на погрешни модели на общуване.
Понякога казвам на хората, които чуват трудно, че "Искаме или не искаме, живеем в свят, където не се общува достатъчно добре", и продължавам с думите: "Но и също така живеем в свят на хора, които не притежават знанията и уменията да бъдат добри лектори!" Просто казано, това означава, че много хора притежават навици за общуване далеч по-недостатъчни от желаното, и всички ние, независимо дали имаме отличен слух или не, понякога трудно разбираме какво ни се казва.
Например срещам хора, които говорят с такава скорост, че централната нервна система на повечето им слушатели просто не може да догони думите, които изстрелват. Трудно е да разберете какво казват тези хора, защото поради скоростта, с която говорят, те не доизричат целите думи. Или може би им липсва способността да ни отговорят по позитивен и конструктивен начин, когато се опитваме да общуваме с тях. Или способността им да изслушват добре това, което им казваме, е далеч от желаното. Възможно е да не обръщат внимание на това, което им говорим, или да не поддържат контакт с очи, или да използват неподходящ език на тялото. Възможно е начинът, по който стоят или седят, докато общуват с нас, да е смущаващ, или по държането им да не сме сигурни, че слушат внимателно какво им говорим. (Въпросът за "активното слушане" ще бъде разгледан по-нататък в книгата.)
Все пак, за да общуваме успешно във всекидневните си взаимодействия с другите, независимо дали става дума за любов, семейство, бизнес, говорене пред публика или дори политическа кампания, задължително трябва да се научим как да се справяме с този сложен и важен аспект от нашия живот, наречен "човешко общуване".
Означава ли, че съм лош лектор, ако не постигам перфектно общуване?
Това е въпрос, който доста често ми задават. Ето и моят отговор. Ефективното междуличностно общуване не винаги означава да общувате перфектно. Никога не съм срещал човек, който общува перфектно. Това по-скоро означава да можете ефективно да създавате и да давате подходящи отговори на хората, с които общувате, и може би да намирате и да обяснявате креативни решения, приемливи за тях. Означава да мотивирате другите за позитивни промени чрез пряко вербално взаимодействие, невербално взаимодействие (това, което не казваме) с езика на тялото и да създаваме позитивна атмосфера за общуване.
Харесвам фразата "позитивна атмосфера за общуване". Причината, поради която ми харесва, е, че тя дава възможност за общуване, което е конструктивно и успешно. Вместо за перфектно общуване, предпочитам да мисля за общуване, което е конструктивно - или смислено. Когато общуваме конструктивно, ние сме по-склонни и да общуваме смислено.
И така, в крайна сметка, за какво става дума?
Неотдавна прочетох добре написан трактат за общуването. В него се казваше между другото, че "междуличностното общуване е процес, чрез който хората обменят информация, чувства и смисъл чрез вербални и невербални послания". Това е много добра дефиниция.
По-нататък авторите продължават така: "Междуличностното общуване не се изразява само в това, което действително казвате - езикът, с който си служите, - а в това по какъв начин го казвате, както и в невербалните послания, съдържащи се в тона на гласа, изражението, жестовете и езика на тялото." Отново много добре казано!
Авторите обясняват, че когато двама или повече хора са на едно и също място и си дават сметка за присъствието на другите, по един или друг начин настъпва общуване, независимо дали е недоловимо, непреднамерено или лошо.
Необходимо ли е да говорим?
Не е необходимо да говорим. Когато не говори, слушателят може да наблюдава промените в позата, изражението на лицето и облеклото, за да получи представа за ролята на другия, емоционалното му състояние, личността и намеренията му. Дори и да нямат намерение да общуват, хората възприемат послания чрез невербалното поведение (невербалното общуване ще обсъдим по-нататък в книгата).
Някои принципи на междуличностното общуване
Авторите продължават, като дават принципите на междуличностното общуване, които аз самият харесвам. На повечето от тях ще се спрем в различни глави от книгата, но тук ще ги изброим. Те определят ефективността на общуването. Но както казват авторите, макар тези принципи най-общо да са съвсем прости, понякога ни е нужен цял живот, за да ги овладеем. Те са както следва:
Междуличностната комуникация не е въпрос на избор - Понякога може да се опитваме да не общуваме; но да не общуваме не е въпрос на избор. Всъщност, колкото по-упорито се стараем да не общуваме, толкова повече общуваме! Дори когато не общуваме, ние съобщаваме нещо, като например, че сме стеснителни, че може би сме ядосани или мрачни, може би че сме прекалено заети и не можем да говорим. Когато игнорираме някого, ние общуваме с него. Може да не му казваме, че го пренебрегваме, но даваме това да се разбере чрез невербални средства за общуване.
И в този случай невербалната комуникация е точно толкова, а често и многократно по-мощна от думите, с които си служим. Позата и стойката на тялото ни и контактът с очи (или неговото отсъствие) също имат голямо значение.
Дори и най-дребните и едва доловими особености говорят нещо на другите.
Общуването е необратимо - Междуличностното общуване е необратимо. Понякога бихме желали да не сме казали нещо. Изпитваме съжаление и се извиняваме за казаното, но не можем да си вземем думите назад. Често се държим по определен начин и поради това и разговаряме с другите въз основа на предишните ни срещи, при които сме общували с тях. Но тези срещи може и да не са подходящи отправни точки. Възможно е поради тези стереотипи, когато общуваме с хората, да имаме някаква предварителна представа за това какво мисли другият човек или как най-вероятно ще се държи. Възможно е и да имаме представа за резултата от разговора още преди да е започнал въз основа на това, което знаем за този човек или за обстоятелствата, при които се провежда разговорът.
Трябва да започваме всяко общуване с отворен ум; да слушаме това, което ни се казва, вместо да чуваме онова, което очакваме да чуем. По такъв начин е по-малко вероятно да бъдем неправилно разбрани или да кажем неща, за които по-късно ще съжаляваме.
Безкрайна сложност - Нито една форма на общуване не е проста. Причините да общуваме са много, много са и начините, по които се осъществява общуването и начините, по които се предават и приемат посланията. Променливите в общуването, като езикът, средата и отвличането на вниманието, както и хората, участващи в процеса, влияят върху начина, по който изпращаме, получаваме и тълкуваме посланията. Междуличностното общуване е свързано с изключително сложна смесица от различни видове човешко поведение, които понякога ни е трудно да разберем или да направляваме.
Когато общуваме вербално, ние разменяме думи - думи, които макар и недоловимо имат различно значение за различните хора в различен контекст. Възможно е да кажем едно и също нещо на няколко различни хора и всеки от тях да разбере или да тълкува посланието по различен начин.
Във всеки момент от общуването всяко недоразумение, колкото и незначително да изглежда, ще повлияе върху полученото послание.
Контекст на общуването - За всяко общуване има причина. За да се избегнат недоразуменията и следователно да общуваме по-ефективно, важно е всички да разбират контекста на общуването. Защо се осъществява общуването? Важно е участниците да бъдат настроени на една и съща "дължина" на вълната, за да разберат защо възниква комуникацията. Възможно е да ни се струва, че това "защо" е повече от ясно, но то да не е ясно за всички участници. Има неща, които може да ни попречат. Те може да включват:
Избор на подходящ момент - Изборът на подходящ момент е от фундаментално значение за успешното общуване. Освен че трябва да намерите подходящо време за провеждане на разговор, трябва и да бъдете сигурни, че разполагате с достатъчно време, за да обсъдите всичко необходимо, включително и време за пояснения и преговори. Например да обсъдите със служители стратегическо решение пет минути преди да настъпи краят на работното време, когато те се готвят да си тръгнат от офиса, вероятно не е най-подходящият момент и е по-добре да проведете същия разговор другата сутрин.
Място - Би трябвало да е съвсем очевидно, че общуването ще бъде по-малко ефективно, ако протича на шумно, неудобно или оживено място. На такива места много неща отвличат вниманието и често отнемат усещането за близост. В зависимост от повода за разговор, понякога по-спокойната обстановка би била по-подходяща, а може би още по-подходящи ще са непринуденият разговор през обедната почивка или на коктейл в късния следобед в близкия клуб."
Из книгата