Обитателите на кафене "Бразилия"

Разкази. Настоящите разкази от сборника му "Обитателите на кафе Бразилия" са художествено-документални очерци за популярни в близкото минало разградчани, които друг наш автор /Росен Лицов/ сполучливо нарече "пъстри граски камъчета".

"Образите му се срещат или се развиват в едно кафене, като многоцветна палитра, груби и недодялани, наивни и романтични - мълчаливи бунтари на своето време, но несъмнено личности, описани без досадни подробности, очертани само с щрих на молива, като детска рисунка, която е забравил да попълни с боичките, други с неповторими цветове, като светлина разположена в стъклена призма. Или размазани като картина, погледната през чашата с ром. Някои от разказите му започват от средата и са ти ясни от първия ред. Все едно си спал, а авторът е шептял до леглото, а ти си мислиш, че сънят е твой. Без увод, навлизаше направо в историята. Бърза - двайсет и първи век е. А краят му е телевизионно къс. Но определено чувствен, пълен с някаква горчива философия. И тъжен, тъжен като края на живота. Дали е писател, или мъдрец, трудно може да се определи. Той обгръща баналностите в живота в някаква поезия, което го прави автор. Автор с главно А. И да влезе Авторът..."
Йордан Василев

Георги Хаджев /това е творческият му псевдоним, а на по-възрастните разградчани е познат с истинското си име Георги Хаджипетков/ е роден през 1951 година. В Разград е живял до 1981 година, в града е завършил техникума "Шандор Петьофи". Живее във Варна, където се е занимавал дълги години с бизнес - производство на енергийни машини и апарати.

От няколко десетилетия е изкушен от литературното творчество. Пише често за Разград - града на младостта му.

Автор е на множество разкази, повести, приказки за деца и възрастни. Публикувал е свои произведения в списанията "Наша родина", "Пламък", "Простори". Бил е редактор на вестник "Епоха". През 1990 спира /за известно време/ да пише, като ползва за оправдание фразата на А. С. Пушкин: "Стиховете трябва да се пишат прекрасно, или да не се пишат изобщо", като отнася същото и към белетристиката.

А защо Хаджев се е върнал към жанра? Лаконичо отговаря: "Кафе Бразилия беше ...". Дали е успял? Ще каже читателят.