Настоящият том със събрани страници от поезията на Веселин Сариев ще покаже неоснователността на каквото и да е подценяване на лириката му, ще покаже в цялост прочетено и не съвсем добре прочетено и усвоено; той ни дава петте излезли приживе книги "Здраво утро" (1982), "Пред края на кръга" (1989), "Съзвездие от мигове" (1998), "Горски дух" (2000), "Златна клонка" (2001) заедно с експериментите му в областта на визуалната поезия, но и няколкото неопубличностени досега големи проекти - останали незавършени, но имащи интелектуалната мощ на истински съдбовната поезия. Това са ... |
|
|
„Събирачи на хартия” продължава една от стилистичните линии, съзнателно следвани от Едвин Сугарев в предишни негови книги като „Рокада”, „Джаз” и „Родина”. Потърсена е максималната експресивност, образни наслагвания, сложни и алогични метафорични структури, създаване на полифонични внушения чрез паралелно развиващи се визии в отделните стихотворения, както и контрастни сблъсъци между тях. Същевременно това е и особен тип мемориална стихосбирка – написана е в памет на Биньо Иванов и следва сродна стилистика, а много от стихотворенията в нея водят своя скрит диалог с неговите. ... |
|
|
Тамбос е чувство при древните гърци. Чувство на вълнение и страх пред необяснимото. Чувство за божественото, което оставя този, който го изпитва, без думи. Чувство смесено и магнетично, което не подлежи на бързи и лесни описания. Чувство по своята природа дълбоко лирическо. Не е нужно да пътуваш до древна Гърция, за да изпиташ тамбос. Съвсем достатъчно е да оставиш вратата отворена. Това е тамбос - способност за изумление, дори когато, като в стих на Георги Рупчев , сме "уморени от чудото". Способност за благодарност, дори когато всичко е изгубено. Тамбос. Отзиви "Людмила Миндова пише на ръба на личното ... |
|
|
"Чистосърдечна, това е първата дума, която ми идва на ум за поезията на Илиян Любомиров. Искрена - без да е елементарна, рязка - без да е груба, тя притежава едно огромно качество: да идва от сърцето - нещо, за съжаление, все по-рядко срещано в книгите на утвърдените вече автори. Появата на Илиян, по-известен като Августин, в литературната среда я направи доста по-шарена и жива, внесе смут и движение. Нощта е действие и с цялото безгрижие на забавляващия се и търсещ човек той се чувства в свои води в нея. Това е книга за любовта и нейните демони, изпълнена е с много чиста радост, но я има и болката от всяко ... |
|
|
Мнозина забравиха, че Йордан Ефтимов е и поет. От „enfant terrible“ на поезията в началото на 90-те той неусетно се превърна в най-известния рекламист на книги. С настоящата си (пета) стихосбирка Йордан Ефтимов прави нещо съвсем ново: вместо да накара жена си да мълчи, той ú дава до такава степен думата, че не можем да бъдем съвсем сигурни в неговото авторство. В „Жена ми винаги казва“ са включени и сънища – нещо като стихотворения в проза, които също едва ли са на Йордан Ефтимов, защото сънищата никога не са наши. Но дори и да са продиктувани от друг, тези текстове страшно напомнят за онова момче. Обичам този ... |
|
|
"Пукнатината Чистачките отново не успяха да хванат дъжда с големите кофи. Капките падаха една след друга върху чиновете, върху тетрадките, по коридорите и в тоалетните, но не и в големите кофи. И никой не чу някой да се оплаква в това училище за глухонеми.""Гумени лица Облечени в любов и омраза, събличани в евтини легла от скъпи жени, облечени после с копринена смърт. Понякога губят съзнание, понякога идват в съзнание, а понякога не." ... |
|
|
Иван Радоев (1927 – 1994) се налага като виден поет и драматург през 60-те години на ХХ век. Създаденото от него принадлежи към модерната българска класика – пиесите му пълнят театралните салони, поезията му продължава да предизвиква интереса на сериозните ценители. Стиховете, събрани в този представителен том, ясно маркират достойнствата на твореца. Модерен израз на трагическите несъгласия с живота, те разкриват ерудицията, интелектуалната дълбочина и социално-нравствената ангажираност на поета. Тяхната напрегната асоциативност обхваща забравени или забранени зони на жизнените явления, остро проблематизира същностни ... |
|
|
"Нещата в тази поезия са „като в обикновено стихотворение” само на пръв поглед. Но тя никога не ни оставя при първия поглед. Приближава обектива, взира се в детайлите, портретира отблизо, играе си с блендата, с фокуса. Понякога те приближава толкова близо, че можеш да минеш „от другата страна на следобеда”, в огледалния свят. Там секундите са семена за посев и времето пуска филизи около колчета, „магистралата се разгъва като вестник”, а децата защипват листата на дървото към клоните му с големи бели щипки. Образите са така релефни и реални, че ти се иска да ги пипнеш скришом, обаче рискуваш пръстът ти да потъне в тях. ... |
