Генетика и история

Проблемът за "произхода" не е от вчера и ще продължава да вълнува все повече българи, особено тези, които в момента не са в България. Хиляди от тях си провеждат генетични изследвания за "произход", но малцина са получили очаквания отговор. В този смисъл бихме напомнили, че историята на българите е най-малко в гените, а в културното и историческо наследство, което са оставили нашите прадеди. Силата на генетичните изследвания е в невероятната им възможност да оценяват генетичните рискове, а от тук и възможността за провеждане на ефективна профилактика, диагностика и успешно лечение за всички болести.

Генетичната история на Европа е сложна, защото европейските популации имат сложна демографска история, формирана от множество мигриращи включително и последващи периоди от увеличаване на населението. Изясняване на предисторията на европейските народи може да се проследи по четири основни източници: климатични, археологични обекти, езикови характеристики, изследвания на ДНК на хората, които живеят в момента в Европа, и изследване на древна ДНК, извлечена от кости на отдавна живели хора.

И сега ние сме изправени пред по-големи предизвикателства - да преведем това богатство от информация и разберем природата на живота, здравето и болестта; да разберем същността която ни прави по-скоро различни, отколкото еднакви; да разберем механизмите на комплексните взаимодействия между гените, околната среда и начина на живот, които причиняват много човешки заболявания.

Бъдещето на медицината и здравеопазването е в съвременните генетични изследвания. България има потенциал и генетичните диагностични изследвания трябва да се извършват у нас, а не да се изпраща ДНК в чужбина. Създаването на регламентираните в Закона за здравето (2007) Национална ДНК банка и генетичен регистър е предпоставка за ефективно провеждане на генетични изследвания в дългосрочен план и е елемент на национална сигурност. В хода на тези изследвания ще се получат и отговори: "от къде сме, кои сме и какво ни очаква" в здравен план.

Д-р Живко Войников е роден на 24.12.1966 г. в гр. Хасково. От 1970 г. живее в Стара Загора. През 1984 г. завършва средното си образование в гимназията. След наборната служба в армията следва хуманна медицина във Висшия медицински институт в гр. Стара Загора, през времето 1986 - 1992 г. От 1992 до 2002 г. работи като лекар, офицер (ст. л-т) от БА (началник Медицинска служба в ракетен дивизион - под. 22130 гр. Стара Загора), защитава специалност Неврология. След напускане на армията (поради реформата и унищожаване на Ракетните войски) работи в доболничната помощ (ДКЦ и ИППМП). Семеен, с едно дете.

Интересите в областта на историята са още от ученическите му години. Занимава се с история на България, Балканите, българските земи, останали извън пределите на Родината, също с история на Изтока (Средна и Централна Азия) и въпроса за българската етногенеза. Интересува се и от сравнителна лингвистика и българска диалектология.