Гледки от рая

Тези неповторими издания, създадени от Националното Географско дружество на САЩ, събират едни от най-добрите изображения в дългата история на фотографското изкуство. Къде е раят на Земята?
Когато този въпрос бил поставен на водещите фотографи на Националното географско дружество, получените отговори се оказали толкова многостранни и изненадващи, колкото е животът сам по себе си. Изумителните визуални описания, събрани в тази книга, неочаквано настройват сетивата ни към преживяване на истински прекрасните неща в заобикалящия ни свят. Допълнена с разказите на известни автори и със спомените на самите фотографи, всяка от тези снимки е завладяващо отражение на рая на Земята и не по-малко отчаян призив към нас да спасим красивата ни планета.
Изборът на фотографите ни отвежда често към далечни, недокоснати места. Раймон Гиман, който снима на островите Кралица Шарлот, открива същинско царство на природата „... толкова изобилно на всичко – живот, вода, гори, светлина, че можеш да видиш как нещата растат“. Почти всяка фотография показва блаженството, събрано в един миг, в едно чувство, в проблясъка на надеждата: сирийски деца, които играят на покрива, смайващ пейзаж в един от централните паркове на Ню Йорк, разлюлени облаци, приличащи на ангелски криле. Раят може да бъде почувстван, намерен и... загубен. Майкъл „Ник” Никълс споделя разочарованието си от Африканския национален парк „Вирунга”, където война и размирици са погълнали горите. Уилям Албърт Алард представя пейзаж от Монтана, прекроен от човека, но „все пак останал достатъчно добър, за да накара другите да потреперят при мисълта за това колко прекрасно е било преди“.
"Гледки от рая" ни кара да видим и да действаме. Красивата картина, която ни разтърсва, и усилието, което правим, за да излекуваме природата, са стъпки към намирането и опазването на всяко прекрасно място, което ни кара да почувстваме рая на Земята.

ВЪВЕДЕНИЕ
"Идеята за тази книга ми хрумна един летен следобед. По време на обедната почивка бях избягала от лепкавата потискаща жега във Вашингтон, окръг Колумбия, в климатизираната книжарница наблизо, където разглеждах фотографските книги. Намерих лични ретроспективи, красиви архитектурни томове и дръзки, ярки, добре направени албуми, сместени в тежки кашони. Докато разлиствах страниците, се потапях изумена ту в един, ту в друг свят. След като си тръгнах от книжарницата, образът, който отнесох в съзнанието си от посещението при книгите, беше запълнен с листа – зелени и лъскави – и с мъничко момиченце, застанало сред тях. Сякаш стоеше в рая.
Докато се връщах на работа по каньоните от стомана, стъкло и бетон в центъра на града, се замислих дали представата за рая е една, или може би са много. Обадих се по телефона на няколко фотографи – най-странстващата прослойка, която познавам, – за да ги попитам. Къде е раят на Земята? Повечето ми казаха как си го представят за по-малко от минута. Някои се препънаха във въпроса и обещаха да ми звъннат по-късно, но така и не го направиха. Други се замислиха сериозно и после ми пратиха един-два абзаца в писмен вид. Накратко, „Раят около нас” започна да се превръща в книга.
Не бях в състояние да обхвана в еднаква степен справедливо цялата планета. Така например не са много фотографите, които избират града, за да представят чрез него рая. Самата аз обичам градовете, в съзнанието ми изникват конкретни мигове както в Париж, когато светват уличните лампи, или в Прага, когато във въздуха над площад „Венцеслас“ още витаеше духът на революцията. Но пътешествията и представата за рая са нещо лично. Ето защо няма да видите снимки на много, наистина много места, които заслужават да бъдат включени. Надявам се, че хора от държави като Италия, Испания, Саудитска Арабия, Узбекистан, Виетнам и други ще разберат тези ограничения и макар и да знаят свои райски кътчета, ще харесат книгата.
Ето какви важни уроци усвоих по пътя. Раят най-често е на места отдалечени, непокътнати, девствени, строго обозначени, естествени и просто обикновени. По тези причини Антарктика се появява на много места в този албум. Ала раят може да е и миг във времето, отлетял навеки, затова в пейзажната фотография ще откриете величествени мимолетни явления от света на природата. Когато пиша тези думи, имам предвид фотографията, на която Сам Абел е заснел самотна акула, затиснала пасаж сьомга при крайбрежието на Западна Австралия, бодлоперките на Давид Дюбиле и слоновете на Крис Джонс.
Мнозина от фотографите тръгват да снимат едно, а откриват друго, което ги грабва. Венсан Лафоре прави фотография за самотата в Ню Йорк, докато подготвя снимките към материал за недвижими имоти. Кенет Гарет е в Египет, за да снима изчезналото Евангелие от Юда, когато е събуден от поклонници от Корея, които на път за Синайската планина минават покрай лагера му. Кристиан Зиглер открива блаженството в Бруней едва след като се опитва да избяга от потиснатостта, обзела го в Борнео, когато на мястото на горите не вижда друго освен плантации.
Мнозина от фотографите изпитват силна страст към историите, които снимат, защото темата е някак си част от самите тях. Герд Лудвиг е израсъл главно по горите край родния си град в Германия и спомените подклаждат желанието му да запечата невероятните поражения, които виждаме в Чернобил, както и в планината Грейт Смоуки в Апалачите - началото на онова, което сме започнали да губим. Тим Ламан, който е направил изумителни снимки от водата на Фиджи и от върховете на дърветата в Индонезия, е защитил докторска степен по биология на джунглата и в началото фотоапаратът му служил като оръдие в изследванията, докато художествените достойнства на снимките му не надделели над учения в него. А срещнете ли Джоуел Сартори, ще обикнете завинаги Небраска, дори и изобщо да не сте стъпвали там. Той живее в този щат и го обича.
По време на разговорите мнозина фотографи ме разсмяха. Беше ми трудно да спра да си говоря със Сара Лийн, която и сега е като омагьосана от Сибир, въпреки че е работила там преди десет години. Майкъл Кена разказа увлекателно как е стоял в Хокайдо, без да чува и звук наоколо, само с малките облачета на дъха му и сипещия се сняг, а накрая възкликна: "А караокето там е смайващо!" Дейвид Маклейн тъкмо се беше завърнал в Гренландия, когато си спомни колко изтощен се е чувствал след петседмичен лов на моржове по леда и как е намерил утеха в изоставена колиба с неработеща газова печка и студена бира.
Някои хора ме промениха завинаги. Реза мисли най-дълго върху моя въпрос. Той е посветил кариерата си на фотограф на това да дава правото на глас на онези, които понякога са лишени от него, а мълча дълго в кабинета ми и накрая заговори, за да разкаже за ада по причини, за които скоро ще прочетете. Стивън Фери ми описа какви уроци е получил от няколко племена в планината Сиера Невада, уроци и по политически диалог, и по опазване на околната среда, които, усвоите ли, ще ви вдъхнат сили, където и да живеете. Срещнах се и с Маги Щебер. Още преди тя да е заговорила за индианския вожд, когото е снимала, двамата с нея обсъдихме гущера, който същата сутрин беше проникнал в къщата щ в Маями. Дали Маги да го върне на улицата? Жегата там ще го погуби, а в същото време храната му е отвън. Как да постъпи? (Маги, и досега сърце не ми дава да убия вонещиците и паяците в къщата си. Изнасям ги в градината, благодаря ти.)
Колкото и да се осланях на идеите на фотографите, книгата само спечели от дарбата и опита на още шестима души: четирима много талантливи писатели, един търпелив редактор, прегледал текста, и един изумителен дизайнер. Линда Кулман пише по важните въпроси, засягащи земята, и за необходимостта да променим подхода си, ако искаме да я опазим здрава. Джоуел К. Бърн-младши, редовен сътрудник на списание "Нешънъл Джеографик", рисува мрачна, но и изпълнена с надежда картина за състоянието на водата по света. Брайън Дойл, за когото смятах, че вероятно ще поиска да пише за водата, тъй като една година е подготвял цял трактат върху малките риби, предпочете да поразсъждава за въздуха и само как го направи! От очерка му сигурно ще останете без дъх. Кейти Кели дава кратки биографии на всички, участвали в създаването на книгата, за да ги опознаете малко по-добре. Карин Кини, първият човек, прочел книгата, имаше последната дума върху онова, което сме написали. И накрая нашият дизайнер, Мелиса Фарис, вплете проучването, идеите ни и снимките в красивия разказ, който държите в ръце. Шрифтът и материалите ни изправят пред най-различни сложни въпроси и книгата е пропита със стила и изяществото на Фарис."
Броунен Латимър