"Аспарух беше облечен с тъмносин кафтан до коленете и червени, везани със злато ботуши. Под кафтана носеше обикновена риза от китайска коприна и кадифен панталон с дебели подложки на коленете, подходящ за танцуване на хорезмийски апак. При тоя танц, както знаем, се рипва от крака право на колене и се обикаля така - на колене - цялата зала. Аспарух беше на двайсет и две и танците още го вълнуваха.
Косата на Аспарух беше сплетена на дванайсет малки плитки, които бяха свързани в една голяма опашка, спускаща се свободно - ту по раменете му, ту по гърба. А косата над челото, чак до темето, слепоочията и тилът бяха внимателно обръснати. От много години българите не управляваха с бръснати глави. Оставяха си дълги коси - като знак за благородство; бръснатите изцяло глави и високите гугли бяха останали в миналото.
Така - с изцяло бръсната глава - бе ходил Атила: най-славният праотец, с когото Аспарух и братята му се гордееха. Бръснатата глава в миналото била знак за власт. Но след хазарското иго тая мода не се възстанови. Сега твърде много неща идваха от гърците.
Аспарух също харесваше гърците с тяхната ученост и безбройни изкуства, но изпитваше и известни съмнения към тях. Те бяха самото отрицание на волния степен дух и на древната традиционна мъдрост на степните хора от Изток.
Но баща му... Да, той беше прекалено близък с тези уседнали християни. Та нима той не пожела да построят град - съвсем подобен на римските - на брега на морето?
И Фанагория стана столица, подобна на ромейските градове - с много сгради от камък и дърво и хора, стълпени като стадо добитък по площада и около капището. Аспарух тайно се бунтуваше срещу баща си.
Традицията го притискаше. И колко странно - традицията го притискаше от две страни. От една страна, тя го задължаваше най-много на тоя свят да уважава баща си. И той уважаваше стария Кубрат. От друга страна, традицията го задължаваше да се прекланя пред степните закони и пред Бога слънце, пред праотците и техните обичаи. А татко му... Той беше (как да изпусне тая мъчителна дума от устата си?)... Той беше християнин. И за него старите обичаи и традицията бяха само един остатък от варварството.
Е, не естествено...Пред хората, пред мнозинството Кубрат спазваше традициите. Но това беше политика. Аспарух знаеше това и страдаше.
Баща му не се уповаваше на старите вярвания и на великата степна традиция със сърцето си. Той я търпеше, за да има мир в народа му. И сигурно щеше да я премахва с времето. Ако имаше време пред себе си.
Но Кубрат беше болен. Една стара рана - от стрела, заседнала в гръдния му кош, отстрани, точно под лопатката - се беше подлютила. Розовият и уж добре зараснал белег се беше разранил и сега в ъгъла му се беше отворила малка дупка, от която непрекъснато изтичаше гной. Ханът отслабваше и силите му се топяха. Беше се оставил някак безропотно в ръцете на двама ромейски лекари. Които, най-вероятно, бяха вредни повече и от тая хазарска стрела.
А хазарските стрели бяха с кукички. Проклетите ромейски лекари, които бяха и арменци на всичкото отгоре, нямаха никакво понятие от стрели или от ваденето им. Тоест - знаеха как се вади обикновена стрела. Но хазарските не бяха обикновени.
Аспарух беше чувал, че някъде далече на запад, в западните римски земи, някакъв лекар бил изковал специален инструмент. Нещо като желязно леговище. Което разширява раната от стрелата. Влиза под нея. И после в неговия, така да се каже, „калъф“ стрелата се измъква - без острите ѝ куки да разкъсат плътта. О, да. Проклетите, умни римляни.
Но както и да е. Такъв инструмент тук нямаше. На изток се разчиташе на човека, а не на човешките произведения. Щом светът не може да се промени с хитроумни инструменти, то ние ще променим по най-хитроумен начин съзнанието си, за да се нагодим към света. Това беше част от източната, степна традиция.
Воинът предпочиташе да се научи да търпи болките с желязна воля, отколкото да потърси някакъв хитроумен железен инструмент, някакъв външен метод за намаляването на болките или лекуването им. Странна разлика, нали? И на запад, и на изток - все хора. Но каква разлика в нагласите..."
Из "Аспарух и синята змия"
Рейтинг: 9.00 / 2 гласа
