Оголвам зъби, за да отхапя късче вечност
Трябва ми успех
Пред мене - извисили се въпроси
Мътни пушеци се носят
Какво ли значи да обичаш
Любовта е като теб
Злобно ме избута в коридора
Цял народ забравил е да мисли
Ограбиха ни
Изчакай
Какъв си ти човек
Глупавичка моя
Парченца вечност са това
Разпростря се утрото
Да опиша хората
Когато се ядосваш, настръхвам
Романтично
Хлад
Олигархът плаши със изпружен пръст
Пафтите на родолюбието хванаха ръжда
Човекът е тъпо животно
Живот - шега
Блудниците не обичай
Когато разказваш на рози
Мелници предат ли лятото
На политиците
Зимно слънце
От правилната страна на прозореца
Похлупак от прах
Адът има цели девет кръга
Познанство
Сближаване
Караница
Като един
Тя седна до мен и почна да говори
Запалената свещ е поетична
Дишам, дишам
Бяло сладко
Жълти сме, каменно сиви дечица
Църква пусна
Гласът тежи, ничком се пропил
Аз съм лош човек
Невъзпитан син отгледаха нашите
Безполезен съм като любим
Поетичен микро трактат на тема магия
Не ме отгледаха във мол
Шелда е плавателна река
Koricite na knigata oblecheni vuv vestnik
Когато рисувах
Времето, когато столовете бавно
Мечтая да стана църковна камбана
Късметче от кафе
Намерих в гардероба
В обинтована земя живеем
Стъкнат огън
Аз съм качил се ангел
Нощ над Филибето
След дъжда на чубрица ми замириса
Залцбург
Язък
Искам да съм Буда
Казах ти
Сипкаво хлебната нощ
Храстите вплетени в къщата
Люляци, юнаци
Един Брубек, наречен Дейв
Когато бях човек
Очите му блестят
Мигнала, безлунна нощ
Ще те разкажа, само на хора
Тихо стават важните промени
Буйна сеч на моите мечти
Ако за мен ще си приятел
Носиш кръста си
Ходих бавно по полето
Поръсена си с капчици саудадъ
Нощта беше черна
Обесен жалко - лампа на жици
Метални струни
Промяна
Колко малко съм велик
На бъдещето
Прозрях бръчки по лицата на хора