Ябълка на разбора: 75 истории от и за женската душа

"Ябълка на разбора", излиза по случай 75^-та годишнина на списание "Жената днес". Това е сборник със 75 статии от и за женската душа на едни от най-добрите авторки на списанието през новото хилядолетие. Включени са разнообразни теми като любовта, обичта, секса, брака, децата, раздялата, ревността, изневярата, насилието, свободата, парите, остаряването...

Автори на книгата:

• Ава Гаел;
• Адриана Антонова;
• Александра Божимирова;
• Ана Клисарска;
• Белла Добрева;
• Бойка Трифонова;
• Борислава Ангелова;
• Буря Кайсиева;
• Виктория Блейз;
• Габриела Николова;
• Десислава Христозова;
• Диляна Ценова-Гогова;
• Ела Никодимова;
• Емилия Антова;
• Иглика Петрова;
• Йоана Гъндовска;
• Калояна Славова;
• Капка Тодорова;
• Катерина Славчева;
• Катя Атанасова;
• Кремена Николова;
• Лилия Попова;
• Лидия Симеонова;
• Магдалена Гигова;
• Мария Иванова;
• Мария Касимова-Моасе;
• Мария Тонева;
• Мира Баджева;
• Михаела Петрова;
• Наталия Вучкова;
• Нина Рич;
• Пепа Витанова;
• Пролет Йорданова;
• Радина Ралчева;
• Светла Тодорова;
• Соня Петрова;
• Соня Момчилова,
• Станислава Петкова;
• Таня Русева.

"Разсмей ме и съм наполовина твоя"
Ава Гаел

Затънала съм до уши в неща за вършене и затова най-логичното, което се захващам да правя, е да се чучна пред монитора и да заразглеждам безразборно снимки на тоя и оня. Е, така, щото е ненатоварващо, а и да видя дали пък нещо не се е променило по широкия свят от последния път, когато бях влюбена в някого по картинка. Насред манджи, котета, залези и напъни на Пабло Ескобар да подреди световната правда, току се изтъпани някоя снимка на подпухнал от фитнес красавец. Той си мисли, че е красавец, де, щото е помпал часове наред в залата, вдишвал е с пълни гърди киселата пот на конкуренцията и се е пазел да не се насере от зор, докато надига железата. Има се за голямата работа, секси и неотразим. Но всъщност е интересен само на себе си. Малко да го боцнеш с нокът и се е сдухал.

Защото жените всъщност си падаме по клоуни. Успееш ли да разсмееш една жена, значи тя вече е наполовина твоя. Това го знаят подсъзнателно дори малките момченца, които рисуват за приятелката си от детската градина нещо шарено и абстрактно, само и само да я впечатлят, да видят, че тя пак се усмихва широко и искрено и че пак е готова да сподели сутляша, малебито си или какаото. "Тя май ме харесва - се пита по-късно ученикът, защото много са се смели, докато са се готвели за класното по математика - дали да не я поканя на зимния бал". И наистина, тя приема с усмивка. Защото той си е постлал добре и качествено я е развеселил.

Мъжете, които ни разсмиват, са различни типове. Единият е сладкодумният разказвач на вицове. Помня, че в началото на студентските си години отидох на някакъв купон в студентско общежитие, където познавах само домакина и приятелката, която ме заведе там. Кротко си седях и гаврътках, каквото плискаше в чашата ми, докато към мен не се присламчи един хубостник и не отвори съкровищницата с култовите вицове. Като подкара one-man-шоуто с вицове за милиционерите, па като мина през онези за блондинките, после за чукчите, за Чапай и Петка, евреите, златната рибка и Бай Ганьо, докато неусетно от хахо на хихи не стигнахме и до мръсните вицове. Тогава пък как се отприщи тоя ми ти човек, сякаш се беше стискал още от корема на майка си. Половината народ наоколо, жените, тоест, налягахме от смях, другата половина, мъжката, от възпитание не прекъсваше с онова "А, тоя го знам". А клоунът вадеше от ръкава поредния заек и го връзваше за поредното шалче, извадено от другия ръкав. Къде ги беше складирал тия милиони вицове, не знам, обаче вечерта се изниза аламинут. От вицовете, в крайна сметка, не остана никакъв спомен, но пък след този купон потрепвах ококорено и с надежда от всяко негово телефонно позвъняване. Направо си ме беше полуспечелил.

Другият тип е клоунът-партньор, който обикновено се изтъпанва насред компания, шумен е и гръмогласен, на всяка цена държи публиката да припада от хилеж, но, ако пък те е набелязал точно теб, обезателно търси взаимността ти и те включва във волната си програма. Пуска наизустени лафчета от "Опасен чар" и чака да му върнеш топката с други, също толкова култови и клиширани лафчета от същия филм. Ослушва се да чуе от смеещата се твоя уста нещо от "Оркестър без име", за да ти върне пасчето, и е див и щастлив, когато се разтресат и въздух, и компания от чутовното му чувство за хумор.

Не че сам не я може цирковата програма, ама друго си е да се клатят масите от сътрудничеството ви. Така той хем впечатлява тебе с бърза мисъл и хумор, хем сумати борчета и елхички от масовката биват спечелени и държани на позиция стендбай.
Любим мой клоун е италианецът Бенито от ресторанта до работата ми. С колежките ми го подозираме, че е албанец, ама нали ни разсмива, купуваме му и италианската версия. Много закачливо парче е той. Види ли ме, почва да пее sempre, sempre, adesso tu и от сорта, па се заизвива, суче и увива около мене, аха още малко кълбо напред към пазвата ми да врътне. И това всеки път, когато прекрача прага на ресторанта му. То е ясно, че ще поръчвам, ям, муам и гньета накуп, и че Бенито точно затова ми се радва до уши и разпищолва маймунджилъците си. Но ми се струва сякаш, че не е само до яденето. А и усещам как във въздуха витаят хормони, барабар със смеха. Сияе, като ме види. Закача се. Грейва от прецъфтелия ми момински свян. А как ме гледа - не ми трябва ни Белчо, ни Сивушка, ни котаракът от "Шрек". Пуска гъделичкащи лафове, ерудиция, духовит е и чак подрипва от еуфория. И пуска пътьом лежерни шегички с внимателен сексуален намек, от които аз си глътвам езика. Добре, че са колежките, че да разведряват обстановката с адекватни включвания. За мен остава чувството, че съм полуспечелена, нахранена и гладна за още."
Из книгата