Ото и Дрипльовците
Гората на изчезналите неща

Вълнуваща история за приятелството и неугасващата надежда, която да четеш на топло под одеялото.

Вечно зъзнещият град Ходелхорф приютява бандата на Дрипльовците. Те живеят по покривите, спазвайки стриктно своите закони. Крадат само това, от което наистина се нуждаят. Никога не оставят следи и винаги помагат на друг Дрипльо в беда.

Ото остава без дом, когато майка му изчезва. Той попада в капана на тайнствена фабрика, където в плен работят само деца. Ще успеят ли Дрипльовците да го спасят от злата Фрау Фербер? Какво ли дебне децата, ако се осмелят да навлязат в Гората на изчезналите неща, където бродят вълци и вещици и всякакви чудаци се крият из сенките? Ще намерят ли начин да върнат топлината и слънцето обратно в Ходелхорф?

Детският роман "Ото и Дрипльовците. Гората на изчезналите неща" на Матилда Удс е едновременно очарователен и плашещ микс от светове - мразовит и безрадостен град, сякаш излязъл изпод перото на Дикенс, и приказно магичен горски свят на смалени великани, вещици и хора, превърнати във вълци.

"Жителите на Ходелдорф усетиха връхлитащата снежна буря много преди камбаната да удари три пъти. По всичко личеше: вятърът виеше в агония, стрелките на градския часовник се счупиха, а опитаха ли да поемат глътка въздух, хората тутакси започваха да кашлят. Беше толкова мразовито, че перата на птиците замръзваха в полет и те тупваха като камъни от небето. Една такава птица - доста едро полско врабче - събуди магазинера.

– Проклети дрипльовци! - възнегодува той пред съпругата си след глухото изтрополяване по покрива.
– Щях да забогатея, ако вземах по монета за всяко хлапе, което нощува домашния комин.
– Ти вече си богат - напомни жена му.
– Щях да стана още по-богат - магазинерът отметна завивката и стана от леглото.
– Остави го тази нощ - помоли жена му. – Нали чу камбаната? Задава се виелица. Опасно е да излизаш навън.
– Знаеш ли кое е опасно? Дрипави хлапета да сноват по покрива ни. Ако не ги изпъдя, ще се съберат като глутница вълци, ще продънят тавана и ще ни премажат в леглото!

Той мразеше всички деца, но най-големите злосторници според него бяха мръсните малки дрипльовци, които крадяха от магазина му и спяха на покрива. Магазинерът навлече три палта, грабна ръжена и излезе. Отвън го посрещна мощен леден порив, но бушуващият в гърдите му гняв го сгряваше.
– Махай се! - кресна той. – Махай се от покрива, да не извикам пазачите!
В отговор - тишина. Магазинерът пресече на отсрещната страна и вдигна поглед към покрива на къщата си. Ала вместо невръстен дрипльо, сгушен до комина му, видя замръзнала птица.
– Проклети врабци! - изсумтя мъжът.

Вече се канеше да се прибира, когато забеляза две фигури, притихнали до стената на къщата му. Дали на покрива, или тук - все си беше неприятност.
– Я да ставате! Пръждосвайте се оттук! - провикна се магазинерът.
Мъжът и жената не помръднаха. Бяха се увили плътно с палтата си и се подаваше само горната половина на главите им. Върху косата им се беше посипал снежец. От вледененото небе продължаваха да хвърчат снежинки. Мъжът и жената изглеждаха заспали.
– Марш оттук! - викна магазинерът и ги смушка с острия връх на ръжена. Пак не помръднаха.
– Вълци, вещици и гори безкрайни! - изруга мъжът. Хората бяха мъртви.
Тази нощ не можеше да направи нищо за тях, затова магазинерът се обърна и се запъти обратно вътре. И тогава се чу тих плач. Мъжът и жената си седяха все така неподвижно, но под палтата им нещо помръдна."
Из книгата