"Докато Биатрис-Джоана слизаше, съпругът ѝ Тристрам Фокс се качваше. Бръмчеше нагоре към трийсет и втория етаж на общообразователното мъжко училище в Южен Лондон (Канала), Четвърти район. Очакваха го шейсет петокласници (десети поток). Трябваше да изнесе урок по съвременна история. На задната стена на асансьора, наполовина скрита от Джордан, магистър по изобразително изкуство, висеше карта на Великобритания - ново, училищно издание. Интересно. Голям Лондон, ограден с море от юг и от изток, беше вдаден малко по-навътре в Северната и в Западната провинция: новата северна граница минаваше от Лоустофт до Бирмингам, а на запад се спускаше от Бирмингам до Борнмът. Говореше се, че нямало нужда мигрантите от провинцията да пристигат в Голям Лондон, достатъчно било просто да почакат.
Провинциите все още съхраняваха старото си разделение на графства, но поради диаспората, имиграцията и смесените бракове предишните национални обозначения "Уелс" и "Шотландия" вече нямаха точен смисъл.
Бек, който преподаваше математика в основното училище, казваше на Джордан:
– Трябва да заличат едното или другото. Открай време проблемът ни е в компромиса, в либералния глас на компромиса. Седем септа в гвинея, десет танера в крона, осем тошеруна в лира. Горките младежи нямат представа къде живеят. Не можем да си позволим нищичко да изхвърлим, това е най-тежкият ни национален грях... Тристрам слезе и остави стария и плешив Бек да сипе хули. Закрачи към стаята на пети клас, влезе и примигна срещу момчетата. От прозорците, обърнати към морето, струеше светлина върху празните лица, върху празните стени. Той започна урока.
– ... постепенното категоризиране на двете главни противостоящи си идеологии в рамките на основни теологично-митологични концепции. Тристрам не беше добър учител. Говореше твърде бързо, използваше думи, които учениците трудно изписваха и мотолевеха под носа си. Класът покорно се стараеше да записва думите му в тетрадките.
– Пелагианството някога било ерес - обясняваше Тристрам. – Дори го наричали британската ерес. Може ли някой да ми каже другото име на Пелагий?
– Морган - отговори пъпчиво момче на име Морган.
– Правилно. И двете имена означават "морски човек". Момчето зад Морган изсвири през зъби като с кларнет и сръга Морган в гърба.
– Престани - скастри го Морган.
– Да - продължи Тристрам. – Пелагий е от рода, обитавал навремето Западната провинция. Той бил монах - имало такова нещо в старите религиозни времена. Монах. Тристрам се надигна енергично и записа новата дума с жълт тебешир на синята дъска, сякаш се опасяваше, че учениците му няма да могат да я напишат. После седна на мястото си.
– Той отхвърля учението за първородния грях и твърди, че човек е способен да извоюва собственото си спасение. Момчетата го гледаха безизразно.
– Добре, да оставим това засега - меко каза Тристрам. – Запомнете, че тези неща говорят за способността на човека да се усъвършенства. Затова пелагианството се смята за сърцевина на либерализма и производните му идеологии, по-конкретно социализма и комунизма. Бързо ли говоря?
– Да, господине - разнесе се в отговор лай и квичене от шейсет мутиращи гласа.
– И така...
Тристрам имаше благо лице, безизразно като лицата на момчетата, но очите му искряха разпалено зад контактните лещи. Косата му беше по негърски къдрава, а кожичките на ноктите му закриваха синкавите полумесеци на живеца. Беше на трийсет и пет и преподаваше близо четиринайсет години. Печелеше малко над двеста гвинеи месечно, но се надяваше след смъртта на Нюик да оглави департамента по социални науки. Така щеше да се радва на значително увеличение на заплатата, по-голям апартамент и по-добър старт в живота за младия Роджър. Ала после си спомни, че Роджър е мъртъв.
– Така! - повтори той като сержант-инструктор от времето преди Вечния мир. – Августин, от друга страна, бил привърженик на разбирането за вродената греховност на човека и за необходимостта от изкупление с помощта на Божията милост. Тази идея е залегнала в основата на консерватизма и на други принципи от типа laissez-faire1 и непрогресивни политически възгледи. Тристрам грейна в усмивка срещу класа. – Нали разбирате, противоположната теза - поясни той насърчително. – Всъщност е доста просто.
– Аз не разбирам, господине - обади се едро момче на име Абни-Хейстингс.
– Работата е там - продължи ведро Тристрам, – че старите консерватори не очаквали нищо хубаво от човека. Смятали го за користолюбив по природа, намирали, че се стреми към все повече и повече материални блага, че е себично и недоверчиво същество, незаинтересовано от напредъка на общността. Грях всъщност е синоним на себичност, господа. Запомнете го.
Той се приведе напред, сключил длани, и плъзна ръцете си по жълтия тебеширен прах върху масата като пясък, навят от вятъра.
– Е, кажете ми, как ще постъпите с човек, който обича само себе си? - попита той."
Из книгата
Рейтинг: 9.33 / 3 гласа
