През нови очи

Изграждане на библейски възглед за света.

"Да нямаш други богове освен Мене. Не си прави кумир или каквото и да е изображение на нещо, което е на небето горе, на земята долу или във водата под земята; да не им се кланяш, нито да им служиш..."
Изход 20:3-5

Идолопоклонство. Това е проблем на човека от много време. И както свидетелстват първите две заповеди, дадени на Мойсей на Синай, Бог сериозно му се противопоставя.

Според д-р Хърбърт Шлосберг, в неговата книга "Идоли за погибел", всички идоли спадат в две категории: идоли на природата и идоли на историята. Разбирайки къде идолите застават между Бог и Неговия народ, християните трябва да имат библейски възглед за природата и за историята.

През нови очи демонстрира как природата е предназначена и сътворена като откровение за Бога. Можем да избегнем идолопоклонството към нея единствено ако позволим да ни насочи към Създателя. Джордан разглежда замисъла на света както цялостно, така и частично - камъни, звезди, растения, животни и човечество - демонстрирайки как те изявяват характера на Създателя.

Историята също е проектирана и управлявана от Бога. Джордан разглежда библейския възглед за историята, като показва как Бог контролира историята така, че събитията в миналото да дават яснота за събитията в бъдещето. "Единствено чрез такова разбиране за историята", заявява той, "можем да извлечем правилни аналогии от Библията относно нашето време."

През нови очи представя Библиейското разбиране за света, след което проследява развитието на света чрез надграждащите се "завети" в Библията - всеки нов завет променя предишния откривайки "нов свят". На всеки от тези "светове" е даден символичен модел подходящ за времето: Скинята за Мойсей, Храмът за Давид и т.н. Чрез изучаване на тези модели и обществата, които те представляват, Джордан може да представи библейския възглед за света и историческите промени и развитие, както и да направи значими и важни приложения за днешния ден.

"Разясняване на предназначението на света.
Какво виждаме когато излезем и погледнем света? Толкова познат ли ни е станал че изобщо не му обръщаме внимание? Или може би когато погледнем синьото небе мислим за пречупването на светлината? Дали когато видим слънцето мислим за ядрена пещ? Когато видим лисица в зоологическа градина дали мислим за това което сме научили в час по биология за костите и органите ѝ? Когато се огледаме и видим света, какво виждаме? Синьо небе, зелени поля, кафява земя, сини води - тези образи имат ли някакво значение или "просто нещата са такива"? Как виждаме света?

Библията се грижи да ни даде основен светогледен модел и започва с това от самото начало. Първата глава на Битие ни говори за направата на света, както е произлязъл от ръката на Твореца. Има разделение на светлина и тъмнина. Има синьо небе като таван над земята, небе което става черно и е пълно със звезди през нощта. Има разделение между суша и море. Освен това има създания разпределени във всяка от тези среди: светила и птици за небето, зверове и влечуги за земята, риби и големи "чудовища" за морето. И над всички тях, но под Бога, е човекът, капитанът на творението. В тази глава искаме да започнем да се запознаваме с естеството на тази светогледна мрежа.

Шестте дни от Битие 1
От време на време в историята на Църквата тълкуването на Битие 1 е било помрачавано от тенденцията да се чете от гледна точка на текущата наука. Внасянето на научен светоглед в Битие 1 е довело до две грешки. Едната е да се вземе главата буквално, но с опит да се тълкува казаното в нея от гледна точка на научни категории. Тази тенденция се явява в Хексамерон на Св. Василий Велики (330-379). Василий взима Битие 1 така както е, но постоянно се опитва да го обедини с науката от неговото време "земя, въздух, огън, вода". Обратната тенденция се вижда в Буквално значение на Битие на Св. Августин. Тъй като Битие 1 не винаги изглежда да е в баланс с научното (и философското) разбиране за света, Августин е склонен да го приеме алегорично.

И двата подхода имат съвременни защитници, независимо че науката се е променила. Въпреки че целта на тази книга не е да обсъжда хронологията на Библията, или това което е включено или не в сътворението за шест дни, ще бъде полезно да заявя собствената си позиция. Лично съм убеден в неотдавнашно сътворение, и в шест 24 часови дни, както е изложено в Писанието. Не е било необходимо Бог да сътворява света за шест дена; можел е в миг да го създаде напълно развит. Библията твърди, че Бог е развил творението за шест дневен период от време, и е много трудно да се намери начин да се избегне силата на това. На друго място Писанието потвърждава простия факт за шест дневно сътворение (Изход 20:11), и никъде не дава каквито и да било доказателства в подкрепа на чисто символичен възглед на текста.

Мотивът за избягване на Библейската хронология и шест дневното сътворение е почтеното желание да се направи вярата приложима и правдоподобна за интелектуалците които я презират. Някои добри хора смятат, че няма друг начин да помирят "буквално" тълкуване на Битие с "несъмнеността на съвременната наука". Но тези които познават историята на науката не са много сигурни за тези "несъмнености". Не добиваме интелектуална правдоподобност като използваме хитрости, които не вършат работа."
Из книгата