Смъртта не е алиби. Анекдоти за български писатели

"Някъде през седемдесетте години, веднъж, щом като влязох в кафенето на писателите, Георги Джагаров ме покани на своята маса.
Нали беше от голямото добрутро, свитата му наброяваше повече от двадесетина души. Още не бях седнал, когато единият се обърна към мен на руски:

– Аз ви познавам. Откъде? Били ли сте скоро в Москва?
– Не.
– Но сме се срещали някъде.
– А вие ходихте ли през 1956 в Будапеща?
– Да.
– Тогава оттам ме познавате.

Никой не се засмя, само беззъбият Тасо се изкикоти. Горкият, нямаше с какво да прехапе устните си като другите."
Из книгата

Алиби няма (Дьорд Арато)
Назначените вдовици
Смъртта не е алиби
Като няма харосан, и говното става
Единственото държавно разрешено сирене
Ироди на мисълта
Смъртен скок в дипломацията
Един привилегирован поет
Световното село
В устата на жена не означава да
Козичката и Даскалова
Царските ловджии
От когото много хора се страхуват, той от всичко се страхува
Българинът мисли на парче
Любимците
Зарибяването
Комарджията
Вот болгары молодци!
Кой с какво се гордее
Роета laureatus или машата на Нейно Величество
Първото българско сюрреалистично стихотворение
Илия Волен и презерватива
Ритуален танц
Ефимерното ми царство
Има нещо гнило във въздуха
Сталиновият хлопатар
Как станах дилетант
Щрих към портрета на Джери
Докато ме виждаш, да не те е страх
Който иска да е навсякъде, е никъде
Ама че разлика!
Българистът, който е бил кон
Фантомната болка
За метода на Лозанов
Изгубената от любов девственост
На бодлива крава бог рога не дава, но понякога и Сам Бог сгрешава
За българския подкуп
През шпионката
И ти ли, бруте, сине мой?
Петльовите яйца
Леля Фрида и македонският въпрос
Българската благодарност
Българинът обича приятелите си и уважава враговете си
Един бълг
Най-хитрият български поет
Шест хонорара за една непубликувана статия
Езически светец или свят езичник
Всеки да си копае собственото лозе
Хитър Петър
Последните мохикани
Бялата врана
Свещените крави на литературата и новата вълна
Българският Синдбад
Жалбите на една свещена крава
На погребална риза няма джоб
Принцове по рождение
Колко за какво?
Залезът на боговете
Шкембе чорба от Атила Йожеф
И Шекспир ли е бил евреин?
Капиталният блъф на промяната