Повести от руските класици

Повестите в тази книга са от златния фонд на руската класика. В "Дубровски" се разказва за любовта на Владимир Дубровски и Мария Троекурова - потомци на две враждуващи семейства помешчици. Дубровски е млад корнет, който служи в гвардията, играе карти, "затъва в дългове" и прави шумни събирания. Веднъж той получава писмо от бавачката си, че баща му е на смъртен одър, а богатият многознайко Троекуров им отнема имението. Владимир пристига в селото, но го очаква неприятна изненада.

Фьодор Достоевски написва "Малкият герой", когато е в Петропавловската крепост в очакване да бъде съден. Главният му герой е юноша, пристигнал в имението на свой роднина, където се влюбва в една омъжена "зряла дама".

Сюжетът на повестта "Тарас Булба" е свързан с въстанието на запорожките казаци от 1637 - 1638 година. Казашкият полковник и двамата му синове тръгват за Полша да се бият. По-големият син загива геройски, а по-малкият става предател и умира от ръката на собствения си баща.

Животът на един кон в повестта "Платномер" е метафора на съвременното общество. На конете в повествованието са придадени човешки качества и чувства: жестокост и милост, радост и тъга, завист и гордост. Платномер разказва интересната и тъжна история за своето минало, когато е бил силен, красив и бърз като вятъра, където са го познавали като ненадминат победител.

Книгата е част от поредицата "Библиотека за четене" на издателство "Паритет".

Фьодор Михайлович Достоевски е руски писател, публицист и мислител, един от класиците на руската литература. Той се счита за първия представител на персонализма в Русия. Неговото творчество изследва човешката психика в тревожните политически, обществени и духовни условия на руското общество през 19 век, а произведенията му се характеризират със силна морална насоченост. Едни от най-значимите му творби - романите "Престъпление и наказание", "Идиот" и "Братя Карамазови" са включени в списъка на 100^-те най-добри книги за всички времена през 2002 година. Голяма част от неговите произведения са многократно екранизирани и адаптирани за театър, балет и опера. Достоевски е почетен член на "Руската академия науките".

Фьодор Михайлович Достоевски е роден на 11 ноември 1821 година в Москва, Русия в семейството на лекар. Той е второ от седемте деца на Михаил и Мария Достоевски. Родът му произхода от литовско благородническо семейство от региона на Пинск. Родителите му отдават голямо значение на възпитанието му и още когато е 4-годишен майка му го научава да чете и пише от Библията. В ранна детска възраст те го запознават с руската литература в лицето на Николай Карамзин и неговите "Руски приказки", Александър Пушкин и Гаврил Державин, както и с английската и немска литература, съответно с Ан Радклиф и Фридрих Шилер. До 16 години живее в Москва, след което е приет в "Инженерното училище" в Петербург. Там Достоевски получава комплекс за малоценност спрямо по-изтънчените си съученици, като това чувство впоследствие се забелязва често в творбите му, особено в "Юноша". През 1842 година завършва военно-инженерния курс, с длъжност инженер-лейтенант. Остава да служи в Петербург, но други цели и стремежи го привличат неудържимо и той започва да се занимава с литература, философия и история. Година по-късно се заема с превода и издаването на произведението на Балзак - "Йожени Гранде". По време на обучението си често чете творбите, както на чуждестранни поети, като Гьоте, Корней, Балзак, Юго, Шекспир, така и на руските - Державин, Лермонтов, Гогол и Пушкин.

Достоевски започва да пише от средата на 40^-те години на XIX век, като първите му произведения са повлияни от реалисти и романтици като Дикенс, Балзак и Гогол. През 1844 година той пише първата си повест - "Бедни хора", която веднага след публикуването си се радва на изключителен успех и прославя автора. Основавайки се на традицията на физиологичния очерк, Достоевски създава реалистична картина на живота на "забитите" "по петербургските ъгли" жители, галерия на социални типове - от уличния просяк до "Негово превъзходителство". В следващата си повест "Двойник" (1845-1846 г.) писателят дава за пръв път психологичен анализ на разделеното съзнание, "двойнственост". Произведението не предизвиква голяма емоция, дори е обект на критики. По-късно се появяват и творбите "Унижените и оскърбените" (1861 г.), "Записки от мъртвия дом" (1862 г.), "Бели нощи" (1848 г.), като в последната се виждат черти от реализма на Достоевски, което го откроява от средата на писателите от т. нар. "натурална школа". Заедно с брат си Михаил работи в списание "Время", а по-късно в списание "Епоха". През този период той написва "Записки от подземието", които са определяни като "най-доброто въведение в екзистенциализма, писано някога". Не случайно писателят е смятан от мнозина за основоположник или пряк предшественик на европейския екзистенциализъм. Като изявен славянофил, националист и монархист, в творбите си Достоевски критикува буржоазията, предматериалистичния Запад и нихилизма.

След като умира брат му и съпругата му, Достоевски преживява тежък период, започва да играе рулетка и натрупва дългове. По това време той започва работа над романа "Престъпление и наказание" (1866 г.), в който се отразява целият сложен път на вътрешните му желания. Книгата пожънва голям успех, въпреки смесените отзиви на критиката, а през 1969 година е успешно екранизирана от режисьора Лев Кулиджанов. Приходите от творбата, възлизащи на 7000 рубли дори не са достатъчни за покриване на дълговете. Финансовите му затруднения го подтикват за около месец време с помощта на стенографката Анна Григориевна Сниткина, да напише книгата "Играчът на рулетка". Скоро след това занимава в чужбина: живее в Германия, Швейцария, Италия. В този период той работи над романите "Идиот" (1868 г.) и "Бесове" (1870-1871 г.), които завършва вече връщайки се в Русия. Романът "Идиот" е едно от най-сложните произведения на Достоевски. Трагичността му се свежда до това, че Мишкин (главният персонаж) намесвайки се в съдбата на другите персонажи, не успява никого да направи щастлив, не успява да победи вражеските сили, жертва на които се превръща и самият той. Книгата има няколко успешни екранизации, включително и японска, дело на талантливия режисьор Акира Куросава. В последните две години от живота си (1879-1880 г.), писателят създава може би най-значимата си, безсмъртна творба - романът "Братя Карамазови". Това е последната книга на знаменития автор, считана за неговото най-добро произведение и един от големите шедьоври на световната литература. Творбата е философски роман, разглеждащ етически проблеми като Бог, свободата на волята и морала. По нея са направени редица филми, сериали и театрални пиеси, базирани или вдъхновени частично от първоизточника.

Фьодор Михайлович Достоевски умира на 9 февруари 1881 година в Санкт Петербург, вследствие на изострено белодробно заболяване. Пълната със събития биография на писателя, показва, че той получава признание още приживе, но най-голям успех неговите творби получават посмъртно. Дори самият Фридрих Ницше признава, че Достоевски е единственият автор-психолог, който отчасти се превърна в негов учител.

Александър Сергеевич Пушкин е велик руски поет, писател, драматург, критик и есеист, създател на съвременния руски литературен език. Творбите му са писани под влиянието на сатирата на Волтер, поезията на Байрон и трагедиите на Шекспир. Той пръв използва простонароден език в своите поеми и пиеси, като създава нов стил в разказите - смесица от драма, любовна история и сатира, която се свързва с руската литература оттогава и оказва влияние на по-късните руски писатели. Голяма част от произведенията на Пушкин са считани от критиците за шедьоври, други са екранизирани, а трети - дават основа за множество музикални произведения, например операта на Чайковски "Евгений Онегин" (1879 г.) или "Борис Годунов" на Мусоргски (1874 г.). Писателят е известен и с приказките си за деца, като най-популярната му такава и до днес си остава "Рибарят и златната рибка".

Александър Пушкин е роден на 6 юни 1799 година в Москва. Израства в една високо образована среда - баща му беше истински ценител на литературата и разполагаше с огромна библиотека. Домът на Пушкин често бе посещаван от хора като Карамзин и Жуковски. Малкият Александър обичаше да прекарва голяма част от времето си с чичо си Никита Козлов, който беше поет. Не на последно място, роля в образованието и възпитанието на момчето играят френските гувернанти, които го научават на отличен френски език и любов към четенето на книги.

През 1811 година Пушкин се записва в престижния императорски лицей в Царско село, близо до Санкт Петербург, където прекарва около шест години. По това време почти всички студенти пишат стихове, но предимството на Александър в тази сфера е безспорно. След завършването на лицея той се присъединява към Колегията на външните работи. Скоро след това обаче вместо да работи, цялото си време отдава на творчество. Потапя се в кипящия и културен живот на столицата, става член на литературно-театралното общество "Зелена лампа". В този период се появяват и стихотворенията "Ha Чаадаев" (1818 г.), "Волност" (1818 г.) и "Село" (1819 г.), в които намира отражение борбата срещу беззаконието и самодържавието за свободата и независимостта на руския народ. Още докато учи в лицея Александър започва да работи върху поемата си "Руслан и Людмила", която завършва през 1820 година. В нея поетът се обръща към историята на руския народ и широко се позовава върху старинните народни предания. Темата и стилът на поемата предизвикват разнопосочни реакции, които след прогонването на Пушкин от столицата се превръщат в шумни полемики. По-късно поемата заедно с "Цигани", "Полтава" и романа в стихове "Евгени Онегин" е включена в сборника с избрани стихотворения и приказки "Вакхическа песен". Скоро след това, през 1823 година Пушкин е изпратен да служи на граф Воронцов в Одеса. През този период той създава няколко романтични поеми - "Кавказки пленник", "Бахчисарайски фонтан", "Братя разбойници" и др. Публикуването на "Кавказки пленник" (1822 г.) превръща поета във водеща фигура в руската литература и му донася голяма слава, която го съпътства до края на живота му. През 1824 година Александър е изпратен в Михайловское, където работи над романа си "Евгений Онегин", "Борис Годунов" и други. Разбрал за въстанието на декабристите, през 1825 година Пушкин унищожава част от автобиографичните си записки и скоро след това се мести в Кавказ. Заради ширещата се чумна епидемия през 1830 година, Александър е принуден да се застои в Болдино. По това време той създава множество произведения, сред които "Приказка за попа и неговия работник Балада", "Малки трагедии", както и последните глави на "Евгений Онегин". Този период се смята за един от най-продуктивните в живота на поета.

Последните години на Пушкин са помрачени от лошите му отношения с царя и влиятелните кръгове в страната. При тези обстоятелства е трудно да се занимава с творчество, но именно тогава той написва историческия роман "Дъщерята на капитана", "Медният конник" и повестта "Дама Пика", която впоследствие е включена в сборника му с прозаични произведения "Виелица".

За да защити своята чест и честта на семейството си през 1837 година Пушкин предизвиква на дуел Жорж Дантес, който според слуховете е считан за любовник на жена му Наталия Гончарова. По време на дуела Александър е ранен смъртоносно. Два дни по-късно, на 10 февруари 1837 година Александър Сергеевич Пушкин умира, оставяйки на света голямото богатство, което творчеството му носи.

Лев Толстой е руски писател, литератор, публицист, мислител и просветител, един от класиците на руската литература, определян като най-великият романист в световната история. Той е член-кореспондент на "Императорската Академия на науките" (1873 г.) и основоположник на религиозно-нравственото течение, известно като толстоизъм. Творчеството му отбелязва нов етап в руския и световен реализъм, който се явява мост между класическия роман на ХIX век и литературата на ХХ век. Произведенията на Толстой заемат почетно място в съкровищницата на световната литература. Те са многократно екранизирани не само в СССР, но и в чужбина, а пиесите му са поставяни на световни сцени. Романите му "Война и мир", "Ана Каренина" и "Възкресение" са смятани за едни от най-значимите творби в историята и за връх на реалистичната литература.

Лев Николаевич Толстой е роден на 9 септември 1828 година в имението Ясна Поляна, разположено в Тулската губерния. Той принадлежи към един от най-древните аристократични родове в Русия и е четвърто дете в семейството на граф Н.И. Толстой. След като остава от рано сирак с отглеждането на децата се заема тяхната далечна роднина Татяна Ерголска. Детските години, остават в паметта на Толстой като щастлив период. Той получава домашно образование, след което се записва във Философския факултет на "Казанския университет". Там прекарва по-малко от 2 години, след което се връща в Ясна Поляна през пролетта на 1847 година. Животът си от този период, той до известна степен отразява в разказа "Утрото на помешчика". По това време Толстой силно се интересува от музика, като любимите му композитори са Йохан Себастиан Бах, Георг Фридрих Хендел и Фредерик Шопен. Благодарение на увлечението му към хазарта натрупва много дългове, които успява да погаси след много време. Независимо от това, този период помага на писателя по-добре да разбере себе си и да види недостатъците си. По това време той проявява първите си сериозни намерения да се занимава с литература. През 1852 година в списание "Современник" е публикувана първата му творба - повестта "Детство". Този литературен дебют му носи признание веднага. Първите му произведения поразяват литературната критика със смелостта на психологическия анализ и разгърнатата картина на "диалектиката на душата".

След започването на Кримската война (1853 г.) Толстой е прехвърлен на Балканския полуостров, където участва в битката при Олтеница и неуспешната обсада на Силистра, а за службата си в Севастопол е награден с орден "Света Ана". През ноември 1855 година писателят се премества в Санкт Петербург и веднага влиза в кръга на сътрудниците на списание "Современник" ( Н.А.Некрасов, Тургенев, Островски, Гончаров и др.), където е посрещнат като "голямата надежда на руската литература". Въпреки приятелското посрещане, активното участие в литературни четения, дискусии и вечери, Толстой не се чувства в своята литературна среда и през есента на 1856 година той се оттегля и след кратък престой в Ясна Поляна през 1857 година заминава в чужбина. През есента същата година се връща обратно в Москва, а по-късно в имението си. Разочарован от литературната общност, светския живот и неудовлетвореността от творческите си постижения довеждат до това, че в края на 50^-те години Толстой решава да се откаже от литературата и се отдава на просветителска дейност. Връщайки се в Ясна Поляна през 1859 година той открива училище за селските деца и помага да се отворят повече от 20 училища в околните села. Това занимание предизвиква у него такъв ентусиазъм, че той специално пътува в чужбина, за да изучи иновациите в образователните системи. През 1862 година започва да издава списанието "Ясна Поляна", което е с педагогическа насоченост с приложения под формата на детски книжки за четене.

Антивоенната тема се появява по-късно в романа "Война и мир" (1869 г.), който разкрива съдбата на пет аристократични семейства в периода 1805-1813 година. Идеята за романа възниква у автора през есента на 1863 година, а първата му част е публикувана в "Русском вестнике". Творбата предизвиква огромен резонанс, не остава скрито от обществеността, майсторството, с което Толстой нарисува мащабно епично платно, съчетавайки го с изумителна точност с психологичен анализ, включвайки личния живот на героите в центъра на историческите събития. Горещите дебати около творбата предизвикват създаването и на последващите негови части, в които Толстой развива фаталистичната философия на историята. Романът е преведен на много езици и се превръща в уникално явление както в руската, така и в световната литература. През 1956 година е екранизиран в САЩ, като персонажът на Наташа Ростова е поверен на очарователната Одри Хепбърн. Редица критици определят "Война и мир" като нов етап от развитието на европейската литература. Една от най-известните творби на Толстой е романът "Ана Каренина", който той пише в периода 1873-77 г. Това е книга за живота на съвременното му общество, като авторът изгражда композицията, противопоставяйки две сюжетни линии: семейната драма на Ана Каренина контрастира с живота и домашната идилия на младия помешчик Константин Левин, който като типаж е близък до самия писател и неговия начин на живот. Тази разтърсваща история за трагичната любов на Ана и Вронски се отнася към драматичния период от творчеството на Толстой. Характерите на главните персонажи са изключително сложни и противоречиви. Авторът се стреми да покаже най-фините нюанси на любовта, разочарованието, ревността, отчаянието и духовното просветление. Романът се превръща в истински литературен шедьовър и въпреки че от създаването му е минало повече от век, неговите образи и проблеми са актуални и до днес. Творбата е многократно екранизирана, като последната адаптация е от 2012 година, а в образа на фаталната Ана се превъплъщава британската актрисата Кийра Найтли. Последният роман на Толстой "Възкресение" (1889-99 г.) въплъщава целия спектър от проблеми, които вълнуват автора в годините на прелома. Той се превръща в един от най-острите социални романи, не само в творчеството на Толстой, но и в цялата руска литература. Сред другите произведения на писателя се открояват "Смъртта на Иван Илич", "Дявол", "Отец Сергей: Повест за бягството от света".

Лев Толстой умира на 20 ноември 1900 година на 82-годишна възраст в Астапово, Русия. Погребан е в Ясна Поляна. Влиянието на писателя и неговата идейна платформа и художествен маниер на развитие на реалистичното течение в световната литература е безспорно. По-специално, въздействието му се усеща в творбите на Ърнест Хемингуей, Томас Ман, Ролан и др.