"Първа сутрешна смяна
Разказвай. Не, вие разказвайте! Или ти. Дали пък артистът да не започне? Или плашилата, едно през друго? Или по-добре да изчакаме, докато осемте планети се подредят под знака на Водолея? Започнете вие, ако обичате! В края на краищата тогава вашето куче е... Но още преди моето куче, вашето куче и кучето на кучето да са... Някой трябва да започне: ти или той, или вие, или аз... Преди много, много залези, много преди да ни има на този свят, Висла, без да ни отразява във водите си, е текла всеки божи ден и все така се е вливала където трябва.
Летописецът, изпод чието перо излизат тези редове, по онова време се казва Брауксел и се разпорежда с една мина, в която обаче не се добива нито руда, нито въглища, нито калиева сол, но това не пречи на сто трийсет и четирима работници и служители да се трудят там по извозни щрекове и междинни хоризонти, в забои и травербани, в счетоводството и в експедицията: смяна след смяна. Неуправляемо и коварно течала по-рано Висла. Но ето че били привикани хиляди земекопи и през годината хиляда осемстотин деветдесет и пета те прокопали проток от север на юг, между селата Шивенхорст и Никелсвалде, така наречения отбив. Този отбив въвеждал водите на Висла в ново, право като шнур русло и намалявал опасността от наводнения и преливане.
Летописецът Брауксел изписва името си в повечето случаи с "кс", но понякога и с "хс" - Браухсел. Случва се да изпадне в настроение и да се именува Брайксел, почти като Вайксел, сиреч Висла на немски. Заиграването и педантизмът диктуват и по никакъв начин не си противоречат. Дигите по протежение на Висла се точели от хоризонт до хоризонт и под надзора на главния комисар на водорегулиращите съоръжения в Мариенвердер имали за задача да се противопоставят както на мощното пролетно пълноводие, така и на августовските "доминикански" наводнения. Не дай боже в дигите да се завъдят мишки.
Летописецът, който се разпорежда с мина и пише името си ту така, ту иначе, е изобразил на разчистения си за случая писалищен плот с помощта на седемдесет и три фаса, плод на прилежния двудневен труд на закоравял пушач, руслото на Висла в два варианта - до и след регулирането: трохичките тютюн и сивата пепел обозначават реката и нейните три устия, обгорелите клечки кибрит са диги, които удържат немирната река между бреговете ѝ.
И тъй, преди много, много залези: ето го господин главния комисар на водорегулиращите съоръжения, който се спуска по склона, където край село Кокоцко, на височината на менонитското гробище, се скъсва дигата - в короните на дърветата дори седмици по-късно се виждали накацали ковчези, - той обаче, пешком, на кон или в лодка, в неизменния си сюртук и с неизменната бутилчица оризова ракия в широкия джоб, той, Вилхелм Ерентал, създал в старовремски и все пак хумористични стихове онзи "Дигоспасителен епистел", който веднага след излизането си става достояние с приятелско посвещение на всички местни пазители на диги, селски учители и менонитски проповедници, той, който се упоменава тук за пръв и последен път, за да не се появи никога повече на тези страници, той зорко оглежда всички заграждения, насипи и буни нагоре и надолу по реката, пъди прасета от дигата, тъй като според полицейска разпоредба, параграф осем, от ноември хиляда осемстотин четиресет и седма "на всяка твар, все едно дали перната или копитна, строго се запрещава да пасе или рие по дигите".
От лявата страна слънцето е залязло. Брауксел строшава на две една кибритена клечка: второто устие на Висла е факт от втори февруари хиляда осемстотин и четиресета без каквото и да било участие на земекопите, когато реката, задръстена от ледовете, пробива крайбрежната пясъчна кòса под Пленендорф и прави възможно образуването на две нови рибарски селца, Източен Нойфер и Западен Нойфер. Ала колкото и да изобилстват тези две селца с истории, селски клюки и забележителни небивалици, нас ни интересуват преди всичко две други, разположени източно и западно от първото - не по време, а по посока - устие: Шивенхорст и Никелсвалде били и до ден днешен са последните села вляво и вдясно от "отбива", свързани с ферибот; защото петстотин метра по-надолу реката, по-скоро глинестожълта, отколкото пепелявосива, се излива от пределите на днешната република Полша в почти пресните (съдържание на сол: нула цяло и осем десети процента) води на ширналото се Балтийско море.
Като същинско заклинание звучат думите: "Висла е широка река, която в спомена става все по-широка, и е плавателна въпреки многото пясъчни плитчини..."; след като ги измърморва, Брауксел пуска по плота на писалището си, превърнат в нагледен макет на делтата на Висла, ферибот във вид на остатък от гумичка и сега, понеже ранната смяна вече е застъпила, а денят започва с шумно чирикане на врабци, разполага деветгодишния Валтер Матерн - с ударение на последната сричка: Матèрн - върху хребета на никелсвалдската дига точно срещу залязващото слънце; Валтер скърца със зъби. А какво се случва, когато един деветгодишен син на мелничар е турен на хребета на дигата, гледа към реката, изложен е на лъчите на залязващото слънце и скърца със зъби срещу вятъра? Наследил го е от баба си, прекарала неподвижно на стола цели девет години, през които е успявала да движи само очните си ябълки.
Много неща плуват по водата и Валтер ги вижда. От Монтау до Кеземарк реката е придошла. Тук, малко преди устието, и морето помага. Казват, че в дигата имало мишки. Всеки път, когато някоя дига се скъса, казват, че в нея имало мишки. Менонитите твърдят, че поляци католици били пуснали през нощта мишки в дигата. Други уверяват, че са видели графа - пазител на дигата, на бял кон. Но застрахователната компания не ще и да чуе нито за ровещи мишки, нито за графове от Гютланд. Когато дигата рухнала заради мишките, графът, според преданието, се хвърлил с белия си кон срещу надигащата се река, но без особен ефект: Висла погълнала всички пазители на дигата. Включително полските католически мишки. Погълнала и грубите менонити с халки и куки, но без джобове, и изтънчените менонити с копчета, илици и дяволски джобове, погълнала и тримата евангелисти от Гютланд, и учителя социалист. Погълнала и ревящия добитък на Гютланд, и резбованите му люлки, погълнала целия Гютланд: гютландските кревати и шкафове, гютландските стенни часовници и гютландските канарчета, погълнала гютландския проповедник, той бил от грубите менонити, ония с халките и куките, погълнала и щерката на проповедника, а казват, че била хубавица.
Всичко това и още много други неща са се носили по водата. Какво изобщо може да носи река като Висла във водите си? Всичко, подлежащо на счупване: дърво, стъкло, моливи, разни изписвания на името Брауксел, столове, костици, а така също - залези. Онова, което отдавна е забравено, внезапно изплува от водите на Висла по корем и по гръб и се носи в потока на спомените: ето, и Адалберт дойде. Идва пешком. И изведнъж го удря огромен клон. Но Свянтополк все пак ще се покръства. Какво ще стане с дъщерите на Мествин? Една от тях не тича ли там боса? Кой ще я вземе със себе си? Великанът Милигедо с оловния си боздуган ли? Огнено рижият Перкунс? А може би бледият Пеколс, дето през цялото време гледа от долу нагоре? Момчето Потримпс само се смее и дъвче житния си клас. Секат се дъбове. Скърцат зъби - и дъщеричката на княз Кестутис отива в манастир: дванайсет безглави рицари и дванайсет безглави монахини, защо танцуват в мелницата? Мелницата бавно мели, мелницата бърже мели, душата смила на брашно, но снежинки падат дваж по-бели; мелницата бавно мели, мелницата бърже мели, дванайсет рицари и тя край блюдото седели; мелницата бавно мели, мелницата бърже мели, дванайсет рицари били за монахини загорели; мелницата бавно мели, мелницата бърже мели, на Сретение Господне всички пели и пърдели; мелницата бавно мели, мелницата бърже мели... Но когато мелницата лумнала отвътре навън и пристигнали карети за безглавите рицари и безглавите монахини, когато много по-късно - след много залези - свети Бруно минал през огъня, а разбойникът Бобровски ведно със своя другар Матерна, от когото и тръгва всичко, почнал да пали всички къщи, чиито врати са отбелязани с кръстчета - след много, много залези, - Наполеон, преди и после: тогава градът бил обсаден по всички правила на военното изкуство, защото на него се изпробват нееднократно и с променлив успех знаменитите прахови ракети на Конгрив6 - но и вътре в самия град, и на неговите укрепления, на бастионите Вълк, Мечка, Жребец и на бастионите Отскок, Девича дупка и Зайче французите кашляли от дима, поляците с техния княз Радзивил повръщали, полкът на едноръкия капитан де Шамбюр насмалко да си изкашля гърлото. На пети август обаче дошли доминиканските води, изкатерили без стълба бастионите Жребец, Зайче и Отскок, овлажнили барута, угасили със съскане ракетите на Конгрив и пуснали из града, в неговите улички и кухни, много риба, предимно щука - и всички по чародеен начин заситили стомасите си, макар продоволствените складове по Хопфенгасе отдавна да били изгорели - залези, залези. Всичко това подхожда на Висла и на река като Висла: залези и кръв, глина и пепел. Да се пръждосват заедно с вятъра. Не всяка воля се изпълнява; дори реки, устремени към небето, също се вливат във Висла."
Из книгата
Рейтинг: 10.00 / 4 гласа
