"Спасителят
Гостна стая, маса с два стола, шкафче с телефон.
Тя: Простете, не чух добре името ви!
Той: Оливие.
Тя: Ах, да, прощавайте!... Но влезте, моля ви, не стойте така на вратата!
Той: Благодаря!... Моля да ме извините, че така... без предварително известие...
Тя: Но разбира се, аз всъщност съм ви толкова задължена!... Знаете ли, тази нощ беше такъв кошмар, че когато ми се обадихте и ми казахте, че вие поемате всичко оттук нататък и аз не трябва да върша нищо... Това е толкова важно!
Той: Кое, госпожо?
Тя: Това, че друг ще се погрижи за всички тези хиляди подробности... А знаете ли, аз установих, че именно тези хиляди подробности са истинското изпитание в моменти като този.
Той: Разбира се! Искам да ви уверя, че всичко ще мине по възможно най-безболезнения начин.
Тя: Но моля ви, седнете! Искате ли нещо за пиене?
Той: Само ако вие самата...
Тя: Но естествено, естествено... Уиски?
Той: Чудесно!... Чисто!... Благодаря ви!
Тя: Да, да, чисто!... (Налива уиски в две чаши, взима ги и му подава едната чаша) Отдавна ли сте в този бизнес?
Той: Моля?
Тя: Отдавна ли сте... във фирмата?
Той: От... нека да помисля... от... пет години.
Тя: Пет години... това е чудесно... (Бързо и извинително.) Прощавайте!
Той: Защо?
Тя: Като казах "чудесно", нямах предвид...
Той (усмихва се): Напълно разбирам какво имате предвид и ви уверява, че няма място за никакво притеснение! Професия като всяка друга професия. Всъщност ние сме като полицаите и докторите - хората не ни обичат, което е отчасти разбираемо, но в края на краищата не могат без нас!
Тя (опива се да се усмихне): Това ми харесва - като полицаите и докторите.
Той: Бихте ли възразили, ако си съблека палтото?
Тя: Но разбира се, разбира се! Прощавайте, съвсем не съобразих!
Той: Казах ви, не е нужно да се извинявате за нищо! (Съблича платото и го слага на облегалката на единия от столовете.) Позволете ми да съм напълно наясно точно в какво състояние се намирате и точно колко трудно е в такъв момент човек да мисли за... вие самата го казахте най-точно... за всичките тези хиляди малки неща...
Тя: Бедата е, че се оказах толкова неподготвена за всичко това.
Той: Повярвайте ми, човек никога не е и не може да бъде подготвен... (кратка пауза.) Харесва ми домът ви - подреден толкова пестеливо и същевременно с такъв изтънчен вкус.
Тя: Благодаря ви! Не можете да си представите колко скандали и разпри ми е коствало... Ето, отново... Чувствам се, като че ли се намирам в миналото и действителността около мен като че ли във всяка една секунда ми напомня по възможно най-грубия начин, че светът се е променил... неузнаваемо и необратимо... само за една-единствена секунда...
Той: Това е съвсем нормално! Така ще е през следващите няколко седмици, а може би и месеци, след което вашето време и времето около вас постепенно ще се изравнят и ще видите, че животът ще продължи своя естествен ход и много скоро всичко това ще отмине.
Тя: Наистина ли?
Той: Моля?
Тя: Наистина ли всичко ще отмине? Искате да кажете, че ще забравя?
Той: Разбира се, времето неминуемо заличава всичко.
Тя: Но това е ужасно!
Той: Сега ви се струва ужасно, но трябва да разберете, че това е единственият начин да се съхраните и да продължите.
Тя: Може би сте прав... Но ако искате да преминем към формалностите, не бих искала да ви задържам ненужно.
Той: Не е ненужно. Сега за вас най-важни са разговорите, при това разговорите не с приятели и роднини, а с хора непознати и хора, които не е задължително да имат пряко отношение към състоянието, в което се намирате.
Тя: Не с приятели и роднини?
Той: О, да. Близките само усложняват нещата със своето съчувствие, което е само още един начин да ви напомнят за нещо, което, както вече казах, е най-добре да забравите.
Тя: Говорите като човек, който е имал вече подобен опит.
Той: Това е опит, който всеки един от нас рано или късно придобива.
Тя: Познавахте ли съпруга ми?
Той (мисли за около 2-3 секунди): Съвсем бегло. Посещавахме един и същи клуб и вероятно от време на време сме разменяли по някоя и друга дума около бара или на официални срещи, които сигурно и двамата сме бързали да напуснем час по-скоро.
Тя: Да, той не обичаше светските прояви. Което бе странно, тъй като в същото време непрестанно ме молеше да каним у дома хора на вечеря, с които хора обаче той започваше толкова задълбочени и толкова отегчителни разговори, че... този път гостите бързаха да напуснат нашите вечери час по-скоро.
Той (смее се): Но все пак той е имал вас... Имам предвид някой, с когото в края на краищата да може да разговаря и на когото да може да се довери.
Тя: Предполагам... Не знам...
Той: Аз съм напълно сигурен, че той не е имал търпение да се отърве от хората около него, за да може да прекара повече време с вас.
Тя: Мислите ли?
Той: Дали мисля? Това само вие можете да кажете. Не съм ли прав?
Тя: Не знам... Той беше до известна степен... труднодостъпен.
Той: Труднодостъпен?
Тя: Да, труднодостъпен. Разговорите с него като че ли трудно започваха и трудно приключваха. Много често и двамата... Ах, колко странно е всичко това сега, след като...
Той: Кое е странно?
Тя: Че в спомените си го виждам много по-ясно, отколкото тогава го виждах, докато беше до мен и разговаряхме.
Той: Интересно!"
Из книгата
Рейтинг: 10.00 / 1 глас
