Психология и алхимия

Наред с "Психологически типове", Юнг смята "Отношенията между Аза и несъзнаваното" и "За психологията на несъзнаваното" (в "Две студии по аналитична психология") за крайно необходима основа за разбирането на цялото му творчество. В него Психология и алхимия заема централно място.

В Спомени, сънища, размисли Юнг представя своята среща и заниманията си със света на алхимичните духове и образи. Да приемеш сериозно "реалността на душата" - не на последно място и на своята, за автора явно е означавало отново и отново да се свързва със сили, които са били в състояние - извън пределите на съдбата на индивида - да възприемат интуитивно една нова епоха и да ѝ дадат чрез него творческо въплъщение. Заслугата на Юнг между другото е и в това, че след като внимателно е изучил произведенията на първите, не се е изкушил да навлезе в тяхната област, а е оставал в рамките на психологията, която е разработвал и при изучаването на символиката строго се е придържал към практическите задачи, наложени му от психотерапевтичната работа.

Само благодарение на съкровищницата от символи, създавана в продължение на много столетия от алхимията, пише Юнг, той е успял да си създаде пълна представа за процеса на индивидуация, за което ограниченият емпиричен материал не би бил достатъчен.

Богатият илюстративен материал се обяснява с обстоятелството, че символните образи в известен смисъл са неотменима част от алхимичното състояние на духа. Онова, което писаното слово е предало несъвършено или изобщо не е могло да изрази, алхимикът е вложил в своите изображения, които говорят на действително странен, но все пак в много отношения по-разбираем език от безпомощните му философски понятия.

Книгата достига до нас благодарение на предоставения от семейството прецизен превод и така необходим предговор на д-р Стефан Шаранков, с когото приживе ни свързваше дългогодишно сътрудничество.

"Радостен факт е, че една книга, която предявява немалко изисквания към читателя... е намерила многобройна публика, подготвена да я възприеме."
К. Г. Юнг

"Наред с Психологически типове (том VI от Събраните съчинения) самият К. Г. Юнг смята Отношенията между Аза и несъзнаваното и За психологията на несъзнаваното (двете в том VII) за крайно необходима основа за разбирането на цялото му творчество. В него Психология и алхимия - труд, който тук, в третото издание, се предлага като том XII - заема централно място.

Както е известно, по технически съображения се наложи двойният том "Мysterium Coniunctionis" (XIV/1 и 2) да бъде публикуван по-рано (1968), макар че се е появил с години по-късно и би бил немислим без изследователската работа, извършена за този първи резултат. Том XIII под заглавието Алхимични студии ще обхване останалите работи на Юнг, посветени на този тематичен кръг, който го е очаровал и занимавал десетилетия.

Онова, което на първо място е искал да изрази авторът с "Психология и алхимия", се разкрива от встъпителната глава, докато предговорът към първото издание (1944, том V на издадената от него серия психологически студии), излага накратко историята на създаването ѝ. Като е имал предвид отдалечеността на темата и неизброимото богатство на взаимовръзките в начина на разглеждането ѝ, авторът е бил удивен от успеха на книгата, както личи от предговора към второто издание (1952). Опитът с преводите - и конкретно фактът, че в англо-американското издание в рамките на "Collected Works" 1970, е трябвало да се издаде отново, доказва още веднъж, че тази студия въздейства не само в дълбочина, но - за радост, и върху доста широка публика. Предполага се, че едно такова ново, одухотворено и емоционално обагрено отношение към материалната действителност, което е могло да излекува съществуващото от столетия противоестествено раздвояване на западната психика и същевременно - да преодолее материализма, след като го познава задълбочено, е привлякло особено много младите му съвременници.

Нека освен това напомним на читателя за бележките на К. Г. Юнг в "Спомени, сънища, размисли" (1961, Леге Артис, 2012), където в главата "За възникване на произведението" той по изключително личен начин представя своята среща и заниманията си със света на алхимичните духове и образи. Да приемеш сериозно "реалността на душата" - не на последно място и на своята, за автора явно е означавало отново и отново да се свързва със сили, които са били в състояние - извън пределите на съдбата на индивида - да възприемат интуитивно една нова епоха и да ѝ дадат чрез него творческо въплъщение.

Изразяваме благодарността си към всички онези сътруднички на К. Г. Юнг, които със своята ерудиция и акуратност значително облекчиха нашата издателска работа по този том. Така например предметният показалец беше наличен в Юнговия основен фонд. След като се наложи нашите дългогодишни опитни сътрудници Мари-Луизе Атенхофер и Йост Хьорни да се оттеглят, за да се посветят на завършването на своята студия, г-н д-р Рудолф тен Хааф пое част от обработката на този изключително трудоемък регистър. По начин, заслужаващ искрената ни благодарност, г-жа Елизабет Имбоден-Щаел, като нова сътрудничка, доведе до край изпълнението на тази трудна задача.

В отговор на многобройните желания преведохме на немски всички още непреведени в оригиналната версия чуждоезични места в текста, където смисълът им не беше еднозначно обяснен от контекста. Съответно те бяха допълнени - непосредствено на самото място или като бележки под линия в квадратни скобки [], както по принцип издателите използват този знак при забележките."
Из книгата