Православните светци: Винаги ще чуят, винаги ще помогнат

Второ издание. Във всички времена Бог изпраща на Земята своите служители. Времето и мястото, в което живеят и сияят с добродетелите си светците, никога не са случайни. Читателите ще се запознаят с православните светци - князе и воини, аскети и монаси - толкова различни, но еднакви в едно - всички са посветили живота си на Бог. В книгата са добавени жизнеописания и кратки разкази за чудесата, извършени благодарение на молитвите им приживе и след смъртта им.

Книгата е построена на хронологичен принцип и съдържа статии за светците, започвайки от Николай Чудотворец, Пантелеймон Лечител, княз Александър Невски и завършвайки с деянията на Йоан Крондщатски, Силуан Атонски и Серафим Богучарски. На всеки светец, в зависимост от подвизите му, е дадена една благодат. Затова те са търсени при различни нужди и обстоятелства.

Книгата е част от поредицата Биографии на издателство Паритет.

"Ние, когато видяхме, че ги носят на арената, се обърнахме и се разплакахме. И светиите бяха хвърлени насред арената. Тогава всички изпитаха неописуем страх и започнаха да роптаят срещу Максим за този негов съд. Мнозина напуснаха зрелището, като ругаеха Максим и бруталната му жестокост. Виждайки това, Максим нареди на стражите да набележат отишлите си, за да може по-късно да разследва вината им.

И така, той заповяда да бъдат пуснати животните при мъчениците и когато те не ги докоснаха, нареди организаторите на зрелището да бъдат бити, като изиска от тях да пуснат най-свирепите зверове. Освободена беше мечка, която в този ден уби трима души, но когато се доближи до Андроник, тя седна и започна да ближе раните му. Андроник започна да я дразни, за да го изяде, но тя беше кротка. Разгневеният проконсул заповяда на копиеносците да убият мечката. Тогава Терентиан, страхувайки се от проконсула, побърза да пусне на арената лъвицата, изпратена от Антиохия. Лъвицата тичаше наоколо, ужасно уплаши публиката, но когато отиде при мъчениците, се поклони и легна пред Тарах. Той я достигна с ръка и започна да я дърпа, така че да я раздразни и да го изяде; лъвицата лежеше при Тарах кротко като овца.

Като видяха това чудо, хората се развикаха. Засраменият и раздразнен проконсул нареди на слугите си да дразнят лъвицата, но тя, като ръмжеше силно, отиде до вратите и започна да ги гризе. Всички хора крещяха от страх: "Отворете на лъвицата, че ще счупи вратите". Тогава Максим, разгневен, повика Терентиан и заповяда да убият светите мъченици. Тарах, Пров и Андроник бяха намушкани с мечове и разсечени на парчета и така умряха".

Има много подобни примери, когато дивите животни не са докосвали християните, осъдени на смърт, но по-интересното е, че същото се повтаря и след смъртта им. През същата 308 г., вече в Кесария - Палестина, били екзекутирани презвитер Памфил, дякон Валенс и още девет страдалци. Телата им били изхвърлени извън града и там ги намерил Юлиан от Кападокия. Той разбрал, че това са мъченици, и им се поклонил. Римските войници веднага го заловили и скоро той също бил екзекутиран, мъчениците станали дванайсет. Четири дни светиите лежали на земята, но през това време не ги докоснали нито кучета, нито зверове, нито птици. Тогава римляните свалили охраната и християните погребали телата...

Малко преди това, през 304 г., във Валенсия бил измъчван до смърт дякон Винсент. Той умрял от мъчения с огън върху желязна решетка. Съдия Датиан заповядал тялото му да бъде захвърлено без погребение и да се охраняват останките на светеца, за да не бъдат взети от християните. Войниците, които били поставени на стража, видели, че когато до тялото на светеца долетели птици, един голям гарван ги прогонил, като не позволил на нито една да кацне върху тялото на мъченика. Когато пристигнал вълк, гарванът го нападнал и прогонил с крилете си. Тялото на този мъченик също било погребано от християни.

Римляните виждали, че останките на убитите християни стават източници на чудеса, които убеждавали хората в правотата на християнската вяра. Затова те се опитвали да приложат такива методи за екзекуция, при които телата били унищожавани: изгаряне на клада, удавяне в морето. Но дори и тогава често се случвало нещо непредвидено.

През 304 г. в Понте била измъчена до смърт света Харитина. Останките ѝ били хвърлени в морето, но след три дни тялото на мъченицата било изкарано на брега от вълните. През 322 г. (или през близките години) в Никомедия бил посечен с меч свети Василий Амасийски, а тялото му също хвърлено в морето. Няколко дни по-късно рибарите извадили тялото на светеца на брега. Престоят във водата не го бил увредил, от останките се разнесял аромат.

През същата 322 г. в Македония, в град Едеса, бил екзекутиран на клада мъченикът Авив. Когато огънят угаснал, майката на мъченика открила тялото на сина си непокътнато. Около 295 г., по времето на император Максимиан, в Никомедия пострадал светият мъченик Урпасиан. Той бил поставен в желязна клетка и горен от всички страни с факли; в същото време от тялото на мъченика се разнасял аромат на миро. Сред другите чудеса, случващи се с мощите на християнските мъченици, трябва да се споменат такива знамения като мироточене, светлинни явления, изцеления, нетленност на телата.

Мироточене
Мирото е мазна течност с прекрасен аромат, която се появява върху останките на светци. Тази божествена течност има способността да лекува недъзи.

Явлението мироточене се наблюдава от I в. на християнството до наши дни. Мироточели са мощите на апостолите (така например миро изтича от гробницата на любимия Христов ученик - апостол Йоан Богослов). Мироточели са мощите на учениците на апостолите, на първите презвитери и мощите на още много мъченици. При едно от първите преследвания - при император Домициан - пострадал светият мъченик Антипа, епископ на Пергам. През 92 г. той отказал да принесе жертва на римските богове. Довели го насила в храма на Артемида. Там мъчителите нажежили медната статуя на вол и хвърлили страдалеца вътре в нея. Християни от Пергам извадили останките и ги погребали. От тялото на
мъченика се разнасяло силно благоухание, а върху останките се появили капки миро, след помазване с него болните се изцелили от недъзите си.

Около 117 г. при император Адриан в Ефес християните погребали останките на светата мъченица Ермиония, дъщеря на апостол Филип. По време на изтезанията пробили двата ѝ крака с железни пирони, а след това хвърлили мъченицата в казан с кипяща смола. От останките на светицата също изобилно изтичало лечебно миро... Удивителните чудеса, които се случват с мощите на светиите, съвсем не се изчерпват с мироточенето.

Светлинните явления
В град Розафа, Месопотамия, между II - III в., бил посечен с меч един от благородните сановници на император Максимиан на име Сергий. Когато християните от град Сура решили тайно да пренесат мощите му в своя град, над гроба на светеца се появил светлинен стълб. Хората били обхванати от благоговеен страх и се отказали от намерението си.

Телата на четирийсет мъченици, убити в арменския град Севастия през 320 г., били изгорени на клада, а костите им хвърлени в реката. Когато местните християни, водени от епископа, дошли на брега, те видели, че местата, където били захвърлени костите, светят! Светлината сякаш се излъчвала от самите останки и те успели да ги съберат много лесно.

"Напускайки зрелището, Максим остави десет войници да охраняват телата на мъчениците, като им заповяда да ги положат до труповете на нечестивите, за да не бъдат разпознати и отнесени от християните. Когато видяхме това, се помолихме на Господ да ни даде благоприятно време, когато ще можем тайно да ги вземем. Когато се приближихме, видяхме стражите да вечерят и запаления за нощната стража огън; тогава коленичих­ ме и се помолихме на Господ и Неговия син Христос да изпълни нашето желание, да изпрати помощ от Небето и ни даде телата на светците. И изведнъж земята се разтресе и се разрази дъждовна буря с гръм и мълнии. Отново се помолихме и когато се доближихме до телата, открихме, че огънят е угаснал и няма нито един войник, защото всички бяха избягали от дъжда и бурята. Тогава вдигнахме ръце към небето с молитва Господ да ни разкрие със специален знак кои са мощите на светите мъченици, за да можем да ги разпознаем сред многото други трупове. Нощта беше много тъмна. Изведнъж над мощите на светците се появиха три свещи като звезди. Взехме тайно мощите на светите мъченици и тръгнахме, предвождани от небесните свещи. Като ги последвахме, ние преминахме от другата страна на планината - и небесните свещи станаха невидими. Намерихме една вкопана в скалата пещера, положихме в нея телата на светците и плътно затворихме входа, за да не бъдат открити от някой от неверниците. След това отидохме в града, за да разберем какво става, и чухме, че Максим е убил стражите. Благодарихме на нашия Господ Исус Христос, който ще живее во веки веков."

Из книгата