Разкази и новели
"Без идеалисти светът не може да се очовечи"
Книгата на Георги Стойков "Гласовете дето ни викат" е твърде особен случай в нашата издателска практика, защото първият разказ в този сборник е писан през 1956, а последният - през 1987 година, един период около три десетилетия, изцяло потопен като тематика в "зрелия", да го наречем, социализъм. Наистина социализмът и особено комунизмът не са вече идеал какъвто бяха между 1956-87 година и повечето съвременни автори не искат да имат нищо общо с това време и с неговите идеали. Но ето че един юнак - думата е за автора на "Гласовете... " Георги Стойков от Плевен - пет пари не дава за вероятния отлив от "социалистическата", условно да я наречем, тематика и че комунизмът е почти изцяло отхвърлен като перспектива пред жадуващото за социална правда човечество.