Легенда за велосипедистите

"След като излезе от болницата, баща ми си купи икона на Исус Христос и велосипед на старо. Смъкна снимката на кайзера и окачи иконата над писалището си, което никога не бе използвал. Тогава още не беше влязъл в преписка с Негова Светлост патриарха на Грузинската православна църква. Но стана грешка: при рамкирането стъкларят зачукал халката за окачване извън оста на симетрията и Исус увисна накриво, за разлика от кайзера, който висеше безукорно в поза мирно. Баща ми се опитваше с помощта на обущарско лепило (изключително здраво) да натамани иконата така, че да е в равновесие. Напразно. Иконата се кривеше, сякаш искаше да го накара да разбере, че трябва да стои накриво. Един ден баща ми нахлу при мен в стаята ми и извика: "Разбрах какво иска да ми каже иконата: не Исус стои накриво, а светът е крив; светът е изместен от вертикалната ос на Логоса с цели 13 градуса..."

Светислав Басара (1953) е автор на над двайсет литературни творби: романи и драми, сборници с разкази и есета, отличаващи се със саркастично-иронично отношение към големите въпроси на историята, с гротесков повествователен маниер и черен хумор. Сред тях "Легенда за велосипедистите" (1988) е най-представителният и най-ярък пример както за неговата проза, така и за сръбската литература през втората половина на ХХ век. Не напразно книгата е провъзгласена за най-добрия сръбски роман на десетилетието. Верен на постмодернистичния подход, Басара го написва под формата на сборник текстове, открити в различни провинциални библиотеки. Така, влязъл в ролята на съставител, авторът е напълно свободен в боравенето с автентични и измислени документи, в които се сливат чистата фантазия и играта, привидната сериозност и мъдростта.