Изгубеното изкуство на бягането

Пътешествие в забравената същност на човешкото движение.

"Майката природа ни е дала някои невероятни дарове, но мнозина от нас са ги забравили или никога не са се научили да ги използват. Ако ги открием и използваме, можем да преобразим динамичното и ежедневното си движение."

"Изгубеното изкуство на бягането" е шеметно приключение, което ще ви отведе от Града на бегачите в Етиопия до амазонската джунгла в Перу, от Северния полярен кръг до най-високите планини в Европа, от парещите пясъци на Сахара до суровия зимен преход по Пекинския път, за да станете свидетели на невероятното движение на някои от най-добрите бегачи в света. По пътя ще научите как да включите изпитани техники за естествено движение в своето собствено бягане и ще се запознаете с вдъхновяващите истории на топ атлети от всички краища на Земята. Без значение дали сте опитни бегачи, или тепърва започвате страховитото пътешествие от дивана до петкилометрово състезание в парка, тази книга ще ви помогне да откриете изгубеното изкуство на бягането.

"Тази книга ще ви научи да бягате като професионалист."
"Таймс"

"Отлична книга!"
"Трейл Рънинг Мегазин"

"Шейн Бензи е Индиана Джоунс на бягането."
Деймиън Хол, ултрамаратонец

"Не е нужно да сте професионален атлет, за да прочетете тази книга. Както тренировките по бягане при Шейн Бензи, така и тези страници са за всеки, който бяга, за всеки, който иска да усети бягането като по-лесно и по-приятно изживяване, за всеки, който се стреми да бяга малко повече като кениец."
Адхарананд Фин, автор на "Да бягаш с кенийците"

Шейн Бензи е треньор по бягане и специалист по движение, основател на платформата "Running Reborn". Проучванията му го отвеждат до разнообразни, често екстремни терени по целия свят, където живее и тренира с елитни атлети, представители на различни племена и коренни жители, за да разгадае тайната на човешкото движение и да я превърне във върхово представяне.

Тим Мейджър е писател, фотограф и запален бегач. Негови статии и фотографии са публикувани в списания като "Менс Джърнал", "Трейл", "Трейл Рънинг", "Кънтри Уолкинг", "Адвенчър Тревъл" и "Ултра Мегазин".

Книгата е част от поредицата "Пътешествия и приключения" на издателство "Вакон".

"За първи път срещнах Шейн Бензи на тренировъчния лагер на британския отбор по 24-часово бягане през един уикенд. Във фоайето на младежкото общежитие в Бъркшър той подскачаше насам-натам, вдигнал високо еластичната си дървена играчка, а сред атлетите се носеше възбуден шепот.

Ако подобрим дори съвсем мъничко формата си, обясняваше той, като при бягане държим главата си изправена - а така фасциалната система в тялото ни ще е напълно разтегната, - то тогава, вместо да се налага да създаваме цялото си движение посредством мускулите и с цената на усилия, с всяка крачка ще получаваме много и безплатна еластична енергия. "Представете си каква полза би ни донесло това за 24 часа бягане - говореше той. – Това са много крачки." Дан Лоусън - европейският шампион в 24-часовото бягане, стоеше отстрани, подскачаше от крак на крак и слушаше внимателно. Вече не можеше да сдържа ентусиазма си и внезапно извика: "Хайде, да го направим!".

Всичко казано от Шейн в онзи следобед ми звучеше логично, след като бях изучавал спортната форма на великите кенийски бегачи, докато пишех "Да бягаш с кенийците". След речта си пред атлетите Шейн развълнувано ми сподели как изчел на един дъх книгата ми, а после отпътувал право за Итен в Разломната долина, за да изучава кенийските спортисти от първа ръка. Освен това посетил Етиопия, Уганда, Непал и амазонската джунгла. Така да се каже, поел от мен онази топка, с която подриблирах в моята книга, и с нея обикалял ли, обикалял, погълнат да изучава, да наблюдава и да слуша думите на великите бегачи по света, като попивал всичко, на което можели да го научат те, с открито съзнание и интелект.

Шейн е личен треньор, но преди всичко той е изследовател на движението. След като прави първото си откритие, не спира дотам, за да го обяви за "техника" и да го продава на клиентите. Напротив, той продължава да изучава, трупа невероятна съкровищница от знания и стъпка по стъпка се приближава към основополагащата истина за това какво представлява доброто движение. И ето че сега, най-сетне, представя цялото това познание в писмен вид, за да го сподели с всички.

Да чета страниците на тази книга, да проследявам историите за приключенията му в света на бягането, за поуките и за изненадите, на които се е натъкнал, е колкото приятно, толкова и информативно. Шейн има вродена дарба да разказва истории и да увлича читателите. Не е нужно да сте професионален атлет, за да прочетете тази книга. Както тренировките по бягане при Шейн, така и тези страници са за всеки, който бяга, за всеки, който иска да усети бягането като по-лесно и по-приятно изживяване, за всеки, който се стреми да бяга малко повече като кениец - а това, предполагам, важи за почти всички нас.

Няколко месеца след като го чух да говори на онзи тренировъчен лагер, самият аз отидох при Шейн, за да оцени как бягам из Примроуз Хил в Лондон с датчици, закрепени за тялото ми. Беше лесно да проследя анализа му, а основният съвет, който ми даде - при бягане да вдигам краката си по-бързо, се оказа простичък и с незабавен ефект. Беше лесен за изпълнение, но ми помогна веднага да се почувствам по-лек, когато бягам. Оттогава измина повече от година, а все още си напомням да правя това при почти всяко бягане, особено когато се изморя и усетя, че темпото ми се забавя. И винаги помага.

Въпреки че тази книга е посветена основно на бягането и движението, на срещите на Шейн с редица бегачи, треньори и специалисти по добра техника на бягане, в тези страници има и много мъдрост, поуки за смелостта, за приложната страна на нещата и за простотата им, които можем да приемем на много нива дори отвъд бягането.

Затова се надявам да я прочетете с удоволствие и да преоткриете в някаква степен онази изгубена радост от движението, защото, когато човек се движи добре, така, както е устроено тялото му, бягането би трябвало поне донякъде да е каквото изглежда при кенийците - леко и без усилие. А когато бягането престане да изисква усилия (или поне когато изисква по-малко), то е дори още по-приятно и удовлетворяващо.

И така, приятно четене и приятно бягане!"

Адхарананд Фин, автор на "Да бягаш с кенийците"
Из книгата