Традиционните концепции за световната политика и международните отношения са оспорвани всекидневно - от противопоставянето между държавите в глобалния свят до войната срещу тероризма, финансовите и здравните кризи. Във времето на тази неустойчивост изучаването на международните отношения и на силите, които се формират, никога не е било по-важно. Двата тома на книгата "Теория на международните отношения" възприемат нов подход, който отправя предизвикателство към традиционните интерпретации и предоставя на студенти, изследователи и практици знания и увереност да анализират и решават възникващи проблеми.
В началото на първия том на книгата са разгледани въпросите за същността на политическата наука и подходите за придобиване на ново знание. Изяснено е кога, как и при какви обстоятелства дисциплината "МО" се превръща в самостоятелна наука и област на изследване в рамките на обществените и политическите науки и какви са основните тематични области, обект
на преподаване и анализ в академичните курсове по "МО". Направен е преглед на метатеоретичните дебати в обществените науки и в науката за "МО" (НМО), изяснени са въпросите за същността на "НМО", функциите на "ТМО", типовете "ТМО", както и различните видове аналитични инструменти. В книгата са обсъдени основните съперничещи си и съревноваващи се помежду си теории за "МО". Разгледани са задълбочено и изчерпателно исторически доминиращите традиционни макротеоретични подходи в "НМО".
Изяснени са теоретичните рамки на реализма и неореализма, либерализма и неолиберализма, които се основават на идеите и подходите на позитивизма и рационализма в социалната наука. Изчерпателно са обсъдени и радикалните теоретични перспективи в "НМО", свързани с марксизма, както и по-нататъшното им развитие в рамките на критическата теория за "МО". Разгледани са и въпросите на международната политическа икономия (МПИ), която е базирана на еклектична палитра от теоретични подходи, методологии и онтологии. От гледна точка на хронологията на развитието на НМО книгата е фокусирана върху първия и третия дебат в "НМО".
Професор Стивън Уолт от Харвардския университет посочва, че успешният дипломат на бъдещето трябва да познава реалистката теза за неизбежната роля на силата, да не забравя либералните идеи за вътрешните сили, но от време на време да отразява и конструктивисткото виждане за промяна. Целта на изданието е да подпомогне този процес.