Многоточие. Стихове, хайку, танка, проза

Многоточие е книга на Виолета Пенушлиева, която е главен секретар на Съюза на независимите български писатели. Член е на Световната хайку асоциация с множество награди. Нейна хайга е на Възпоменателната стена за вечни времена във Възпоменателен център Цунами в град Фокушима, където са поставени сто художествени творби за Фокушима от целия свят.

Театър и поезия - начало и край на творческата ѝ същност.

"Тази книга на Виолета Пенушлиева Многоточие е оригинална и въздействаща не само с неповторимото си и енигматично заглавие, а преди всичко с богатите художествени внушения и жанровото многообразие. След многоточието следва мълчание, пауза, но многоточието е както антракта в театъра - той е говорещо човешко време, течащо мислене, което поражда разнородни човешки асоциации; той е неизречени монолози и неосъществени диалози; мълчанието е непрекъснато протичащ човешки процес. В този аспект след многоточието идват мисли, чувства и прозрения извън времето и пространството. То е колкото недоизказаност, толкова и мисловна възбуда за казване словесен израз.

В книгата доминира поезията - Пенушлиева обективира духовния си свят в бял стих; за нея той е свобода, освободен от каноните на мерената реч, но тя го насища с обемна смисленост и мелодична тоналност. Тук има разнолики човешки състояния, в материалния свят около себе си вижда настроения и духовни пластове. Като интимност долавя душевността си сили да обсеби любимия човек, но същевременно интуитивно усеща, че това е невъзможно; че над нейните чувства тегне неизвестност, непознаваемост за бъдещето. Тя изявява в тези стихове, че може да бъде себе си и извън себе си и в това противопоставяне двата полюса се привличат и отблъскват, преобразяват се, преливат помежду си и все пак побеждава неутолимата жажда за живот; болката е преодоляна, пречистила и обновила духа. Много екзистициални проблеми са интерпретирани новаторски с дъх на съвременност, раждат духовен полет и съзидателно начало.

Стиховете, танка и хайку са с богата орнаментика и са лаконични живописни пейзажи, но говорещи пейзажи с афористична мъдрост. Разказите и са осмислено, лирическо повествование с притчов характер, с много мъдрост и с философско нравствено отношение към човешката реалност. Думата при Виолета Пенушлиева е автентичен образ и има конкретна осезаемост. Поетесата има цветно метафорично - алегорично мислене и показва по художествен път, че завладява чрез словото човешкото пространство. Тя е словообречена да доставя естетическа радост, духовно познание и как да осмисляме човешката си същност чрез многоточието в битието си."
Акад. Марин Кадиев, председател на Съюза на независимите български писател

Рецензия от акад. М. Кадиев
Моите думи за книгата
Поезия. Скришната стая на думите
Хайку. Моята притворена врата
Танка. Песенна... Моята трудна песен
Проза. Моето препъникамъче

• Лозето
• Родната къща
• Лилавият маркер
• Стихотворение избягало от себе си
• Кокалът
• Приказка за поета
• Паркът
• Те ме намериха