"Хладни сенки обгръщат потната ми кожа, приемат ме и ме прикриват. Бих могла да се опия от мрака, да си лежа блажено под звездите и да оставя нощният въздух да накара напрегнатите ми и сковани мускули да се отпуснат, ала няма да пропилея тази нощ в отдих или мимолетна наслада. Това са часовете на шпионите и крадците. Моите часове.
Пъхам две фиби в ключалката и напуканите ми пръсти играят над тях, сякаш подръпват струните на цигулка. Това е песен, която съм упражнявала стотици пъти, химн, който съм свирила в най-отчаяните си моменти. По-добре да се уповаваш на сръчни пръсти, на сенки и камуфлаж, отколкото на старите богове. По-добре да откраднеш, отколкото да умреш от глад. Жабешкият хор в далечината почти заглушава удовлетворяващото изщракване на ключалката. Вратата за прислугата в имението на Крайтън Горст се отваря.
Тази нощ Горст не си е вкъщи. Уверих се, че е така. Въпреки това се оглеждам наоколо за следа от него или някой от хората му. Повечето богаташи винаги държат стража на пост, но някои - като Горст - са толкова параноични, че не се доверяват достатъчно дори на най-приближените си, за да ги оставят без надзор близо до своите съкровищници. От месеци чакам нощ като тази. Поемам надолу по стъпалата, отвеждащи в избата. Температурата спада с всяка стъпка, но кожата ми е пламнала от адреналина и от катеренето по стените на имота му, така че приветствам хлада, който се разлива по нея. В подножието на стълбището светещ камък долавя движенията ми и се задейства, обливайки пода в приглушена светлина. Обезвреждам го, пробождайки го в меката среда с ножа си, и стаята потъва в мрак - толкова непрогледен, че едва успявам да различа ръката пред очите си. Чудесно. Бездруго се чувствам по-комфортно на тъмно.
Движейки се опипом покрай стената, стигам до хладната стомана на вратата на съкровищницата. Опипвам я слепешком с върховете на пръстите си - три ключалки, ала никоя от тях не е прекалено сложна и острието и фибите ми се справят с тях за броени минути. Отварям вратата и усещам как облекчение отпуска мускулите ми. Ще успеем да си платим за този месец. Мадам Вивиас няма да успее да ни наложи още глоби този път. Триумфалната ми усмивка бързо угасва, когато зървам символите, вдълбани на прага. И просто така, вълнението от успеха ми се изпарява. Съкровищницата на Горст е защитена с магия. Много ясно. Богаташ, достатъчно параноичен, за да не разположи стражи, много бързо би се превърнал в бедняк, ако не използваше поне малко магия, за да опази съкровищата си.
Мисията тази нощ е опасна и не мога да си позволя да забравя това дори за миг. Крада единствено от онези, които имат повече, отколкото им е нужно. Но богатството носи и власт - властта да направят така, че крадци като мен да бъдат екзекутирани, ако бъдат заловени. Заобикалям знаците и вадя звезден червей от торбата си. Копринено влажната му кожа е хлъзгава между пръстите ми, но аз го насочвам към китката си, потръпвайки, когато той се впива в плътта ми. Докато бавно изсмуква струйка кръв от вените ми, кожата му започва да сияе, огрявайки земята пред мен. Не ми харесва да изгубя мрака, ала трябва да видя символите. Приклякам и проследявам всяка линия и извивка. Действително хитра магия. Тези руни няма да ми попречат да проникна в съкровищницата. Ще ме пуснат да вляза и ще ме затворят тук, пленявайки ме, така че господарят на имението да може да се разправи с мен. Някой обикновен крадец, запознат единствено с руните за защита, като нищо би решил, че магията не действа, когато ги прекрачи. Някой обикновен крадец би се озовал заключен вътре. Добре, че съм всичко друго, но не и обикновена.
Залавям се да потърся в ума си обезсилваща магия. Не съм маг или нещо такова. Навярно бих искала да бъда, ако съдбата ми беше различна и дните ми не бяха изпълнени с търкане на подове и чистене след разглезените ми братовчедки. Нямам нито времето, нито парите, които да отделя за обучение, така че никога няма да мога да нося магия, заключена във върха на пръстите си с помощта на заклинания, отвари и ритуали. Късметлийка съм, че имам приятел, който ме учи на каквото може. Късметлийка съм, че знам точно как да изляза от тази съкровищница, след като взема онова, което ми трябва.
Вадя ножа от колана си и прехапвам буза, докато прокарвам острието по дланта на ръката, с която държа звездния червей. От острата болка ми се завива свят и всяка мисъл се изпарява от главата ми. В продължение на няколко дълги мига се олюлявам, тялото ми ме умолява да се отдаде на отдиха на безсъзнанието. Дишай, Абриела. Трябва да дишаш. Не можеш да размениш кислорода за кураж. Споменът за гласа на майка ми ме кара да напълня дробовете си с въздух. Какво ми става тази нощ? Обикновено не ми прилошава толкова лесно от кръв или болка. Само че съм изтощена и гладна, след като цял ден работих без почивка. Обезводнена съм. Времето ми свършва. Потапям пръст в кръвта, която се събира в шепата ми, и се залавям да нарисувам грижливо обезсилващите руни върху онези, вдълбани в камъка. Избърсвам окървавената си длан в панталона и ги разглеждам внимателно, преди да се изправя.
Не си позволявам да затая дъх, докато пресичам прага, прекрачвайки незабавно символите и в двете посоки, за да се уверя, че руните ми действат. Когато пристъпвам в съкровищницата, светлината на звездния червей огрява помещението и аз ахвам.
Съкровищницата на Крайтън Горст е по-голяма от моята спалня. По стените има рафтове, отрупани с кесии, пълни с ракони, скъпоценни камъни и лъскави оръжия. Ръцете ме сърбят да награбя, колкото мога да нося, но няма да го направя. Ако оставя отчаяното ми желание да вземе надмощие, Горст ще разбере, че някой е бил тук. Може би ще узнае така или иначе. Може би подценявам способността на онзи пияница да държи сметка на богатството, което е натрупал, търгувайки с наслади и плът, но ако имам късмет, никога няма да научи, че някой е преодолял магическите му защити.
Знаех, че Горст е богат, но не очаквах подобни съкровища. Проституцията и пиянството създават богаташи, но чак толкова? Плъзвам поглед по рафтовете и инстинктивно посягам, когато зървам единственото обяснение. Задържам ръка над купчина договори за притежание на животи, но я отдръпвам, усетила магическата горещина, която се излъчва от тях. В един друг живот, много би ми харесало да стана могъщ маг дори само заради договори като тези. Щях да развалям магията, която подчинява тези животи на зли мъже като Горст. Щях да освободя колкото се може повече момичета, преди да ме заловят и екзекутират. Макар да знам, че не притежавам нужното умение, за да разваля магията в тези документи, трябва да повикам на помощ цялата си воля, за да ги оставя на мястото им. Всичко в мен крещи, че трябва поне да опитам. Не можеш да ги спасиш. Заповядвам си да се отдръпна. Избирам си разхвърляна полица, където една липсваща кесия с пари би могла да остане незабелязана, и се оглеждам за руни. Няма такива. Може би Горст би трябвало да ми плати, за да го науча как да охранява богатството си наистина. Вдигам една кесия и надниквам вътре - в нея има повече от достатъчно ракони, с които да си платим за този месец. Може би дори достатъчно и за следващия. Горст притежава всичките тези съкровища. Нима наистина ще забележи, ако взема малко повече?"
Из книгата
Рейтинг: 9.00 / 2 гласа
