Писан преди повече от четвърт век, романът "Остров Крим" е издаден за първи път в САЩ, където през 1980 г. авторът му е принуден да се установи. От тогава до наши дни произведението се смята за един от шедьоврите на антиутопията и се нарежда до такива образци на жанра, като "1984" на Оруел , "Прекрасният нов свят" на Хъксли , "Ние" на Замятин. И не само това: за огромното мнозинство читатели "Остров Крим" продължава да звучи пророчески и е култова книга на въплътената утопия - особено днес, когато от картографски (Крим е полуостров) проблемът се превърна в геополитически. ... |
|
"В крайна сметка убих баща си. Самотната златна стрелка на синия циферблат на кулата на "Московския университет" на Ленинские гори показваше минус четиридесет по Целзий. Колите не палеха. Птиците ги беше страх да летят. Градът беше замръзнал като пача от хора. Сутринта, като се погледнех в кръглото огледало в банята, видях, че слепоочията ми са побелели за една нощ. Бях на тридесет и две. Беше най-студеният януари през живота ми." Из книгата ... |
|
"Този човек говори като равен с равните си - за равните им. Той гледа хората не от долу на горе, нито от горе на долу, а някак съвсем мъничко отстрани... Като че ли не иска да му обръщат внимание, не държи на собствените си умозаключения за човешката природа и на наблюденията си над нея, не се натрапва на читателя. Книгите му се четат на един дъх, за по три-четири часа - именно защото е трудно да се откъснеш от този негов тон, който не се натрапва, а възпитава у читателя сдържаност и отрезвява. Вие ставате той и това е най-добрата терапия, която може да бъде предложена на съвременниците, да не говорим за потомците...& ... |
|
"Венерини коси" е роман за женското начало, каквото според мен е любовта. Мъжът съществува само защото обича жената, той се идентифицира единствено чрез нея, тя осмисля живота му - останалото е кариера, пари, война. Всички герои в романа се преплитат, сливат, съединяват в един - на жената, която иска да има право на любов, да обича независимо от всякакви лагери, войни, несправедливости, тоталитарни режими. Ако я няма тази любов, светът ще се преобърне като лодка, така както на едната и страна са натоварени войната, смъртта, омразата, на другата - тази първа любов на жената."Михаил Шишкин ... |
|
„Училище за глупаци” е обаятелна и трагична, една от най-затрогващите книги."Владимир Набоков „Училище за глупаци” е своеобразен учебник. Аз бих го направил задължителен за хората, които учат „за писатели”... Ако организираме мислен конкурс за „първа книга на белетрист”, според мен първото място ще спечели „Училище за глупаци”. Това е еталон, енциклопедия на първия опит. Нивото на този опит ни диктува красота и висота, непоносимост и възможност на по-нататъшния живот."Андрей Битов "Всичко става абсолютно от само себе си. Пиша така, както чувствам, напълно интуитивно... Включва се някакъв друг апарат, ... |
|
Романът "Всичко тече" е създаден "за чекмеджето" през 1955-1963 г. През 1963 г., малко преди смъртта си, Василий Гросман го преработва и дописва. Излиза от печат първо на Запад - през 1970 г. в Германия (на руски). Следват първите преводи - на италиански (1971); немски, английски, френски (1972); сърбохърватски (1973). С този роман съветският писател Василий Гросман става известен посмъртно в свободния свят. През 2018 г. излиза и в превод и на български. Василий Гросман е роден през 1905 г. в украинския град Бердичев, в ляво еврейско семейство. Работи като инженер-химик и първоначално публикува ... |
|
Самотната вдовица Аглая Степановна Ревкина изживява с патологичен трагизъм развенчаването на култа към личността на Сталин и за пръв път в живота си въстава срещу "генералната линия на партията". Така тя погубва репутацията си, разболява се психически и - като апотеоз на протеста и борбата си! - поставя премахнатата от града статуя на Вожда в своя дом. Тоест практически заживява с паметник... Пред нас е самобитен и във висша степен неочакван художествено-сатиричен разрез на най-новата история на руската държава. В центъра на повествованието са включени събития от съдбоносно значение за Русия през последните ... |
|
"Показвам света такъв, какъвто той е според мен. Мъча се не да измислям и лъжа, а да давам храна за размисъл...Така че, като прочете книгата ми, човек да зареже паницата с боб и да хване пътя, да се влюби до лудост в жена, да преживее велики мигове... Това се опитвам да дам на читателя си аз, а не да го правя по-добър, не!" Тези думи на Едуард Лимонов определят цялото му противоречиво, белязано със знака на големия талант творчество: от историята на неговите скандални любови в първия му роман - "Това съм аз - Едичка", до автобиографичните страници на другия му бестселър - "Велика беше нашата епоха& ... |