"Тази книга съдържа 21 разказа. Двадесет и едно много скъпи за мен зрънца любов.
Тук има разкази отпреди 45, че и повече години, и то в автентичния им вид, по изричното настояване на съпругата ми, която държеше дори и думичка да не променя, за да бъдат наистина разказите свидетелство за времето, в което са писани.
В Избрани разкази има творби и от първия ми емигрантски период, писани в Париж. Има и доста разкази, създадени през последните години, в "затвореното" време на Короната, никога непубликувани. Пазех ги за тази книга."
Димо Райков"Преди около 40 години Димо Райков бе сред най-изявените млади български писатели - за неговите първи книги пишеха едни от най-добрите литературни критици, като например Ефрем Каранфилов, според когото казаното от Димо Райков за смъртта в романа Писма до мъртвия брат и в неговите първи разкази се нарежда сред най-хубавото на тази тема в литературата ни. И днес, вече толкова години постоянно и всеотдайно, той присъства ярко в съвременната българска литература, той присъства в нея, според мен, по най-убедителния, най-красивия начин, като ни дарява книги и думи, с които направо ни казва: "Живейте така, че да не се срамувате!" Едно удивително присъствие в българската литература, трайно и дълбоко. И странно за нашенските нрави, които трудно оставят да виреят непрекършени автори като Димо Райков.
Вграждане - така може да определим цялото досегашно творчество на Димо Райков. Вграждане, страст и страдание... Преди него и други големи български писатели са се опитвали да дадат формулата на този синдром -
Захарий Стоянов,
Алеко,
Антон и
Димитър Страшимирови,
Иван Хаджийски,
Симеон Радев...
С такива книги като на Димо Райков, които аз горещо препоръчвам на всеки изкушен от четенето, ние, българите, достойно бихме се представили пред света."
Константин Еленков