В монографията е представена немалка част от съществуващата на български и на руски език литература по темата. Със събрания и представен списък от трудове, но и от нормативни актове, се дава възможност да се изясни криминалистическият модел на организираната престъпна дейност, моделът на т. нар. криминалистическо познание на престъплението, след което въвежда и т. нар. алгоритъм на разследването.
Още във въведението е заявена претенцията си да изясни същността и съдържанието на понятията организация на информацията и управление на информацията. Разбира се, тази първоначална научна задача ще се запази актуална още дълго, доколкото те са важна част от непрекъснато развиващото се социално управление.
С подготвеното за публикуване научно изследване са поставени няколко значими цели:- да опише процеса на алгоритмизация на разследването;
- да разкрие механизма на протичане на отделния вид престъпление, извършено от организирана престъпна група;
- да покаже начините за превенция на този вид престъпна дейност;
- да направи научнообосновани предложения за ролята и ефективното приложение на криминалистическите операции за разследване и разкриване на формите на организирана престъпна дейност на територията на Република България.
Всичко това, може да бъде постигнато с успешното разрешаване на две групи задачи. Първата е свързана с определянето на същността на криминалистическите операции и ролята им в разследването на престъпленията, а втората - с особеностите в разследването на организираната престъпна дейност и приложението на криминалистическите операции в нея, така описани, те са аргументирани и достатъчно добре могат да бъдат разграничени. Освен въвеждаща част, монографията включва в съдържанието си и три глави с изводи след всяка от тях, заключение и приложения.
Първа глава разглежда същността на криминалистическите операции и ролята им в разследването на престъпленията. Последователно са разкрити основните дефиниции и характеристики за тях, с което се постига разграничаване от сходните понятия. Особен интерес представлява изложението върху логическите, психологическите, методологическите и организационните основи на криминалистическите операции. Тази част на теоретичното изследване закономерно завършва с формулиране на редица принципи за тяхната подготовка, както и етапите за провеждането им.
Втора глава анализира особеностите в разследването на организираната престъпна дейност и приложението на криминалистическите операции в нея. Авторката изтъква, че в сравнение с престъпната организация и с обикновената престъпна група, организираната престъпна група е строго йерархична, по-устойчива във времето и всичките участници действат само и единствено при пряк умисъл. Подробно изброени са нейните белези. Главата завършва със структурен и функционален модел на организираната престъпна дейност и списък на типичните следствени ситуации при разследването.
В трета глава са потърсени и намерени връзки и взаимозависимости между организираната престъпна дейност и националната сигурност. Акцент е поставен върху влиянието на политическата нестабилност, рисковете и заплахите през последните години, включително пандемията от Covid-19. Интерпретацията на авторът включва обширни позовавания и препратки към изследванията на няколко от известните български анализатори по темата. В края на главата и монографията тя намира място за така актуалния Македонски въпрос, но и за финансирането и дори създаването на нови религиозни общности.
Важен приносен момент в тази монография носи широкият кръг въпроси, свързани с теоретичните основи на криминалистическите операции и разследването на организираната престъпна дейност, пречупени през призмата на българското национално право и процесуална практика, което представлява новост и отличава този труд от други публикации по темата. Интерес представлява и интердисциплинарният подход.