Г. П. Стаматов е може би най-сложният и най-неразбраният български писател от края на XIX и началото на XX век, вероятно защото е възприеман само като писател сатирик и защото е оставил свидетелства за личното си отношение към недъзите на обществото, ние го възприемаме единствено като жесток отрицател и безнадежден скептик и песимист. Поведението му, самата му житейска съдба, безконечните му страдания и човешки провали карат критици и историци на литературата да виждат в него крайния негативист и безпощадния изобличител на порядките в следосвобожденското общество. В книгата са поместени избрани разкази на един от най- ... |
|
|
"- Искам да кажа, че си имаме работа с много добре подготвен физически и психически индивид. това е най-вероятно сравнително млад човек, владеещ бойни техники до съвършенство. От това, което видях, и от дългогодишната ми практика счупените ребра са от удар с лакът, а вратът е раздробен от саблен удар с ръка. Не съм огледал подробно другия труп, но сигурно и по него ще има такива поражения. Справил се е с двете ченгета само за няколко секунди. Това изисква години упорити тренировки, но само това не е достатъчно. Изисква се и достатъчно хладнокръвие и психическа устойчивост, за да премериш сили с двама опитни служители ... |
|
|
В града се е появил сериен сексуален убиец. Жертвите му си приличат - млади момичета с ярка южна красота. Нападната е и сестрата близначка на двадесетгодишната студентка по психология Магдалена. Решена с цената на всичко да разкрие маниака, тя ще предприеме собствено разследване. Кой пръв ще разобличи убиеца - капитан Стоев или тя? Каква цена ще плати? И няма ли да се пречупи, поставена пред необходимостта да подозира този, когото обича? Това е история за любовта и нейната сила. За чудесата, които тя прави, ако я пуснем в сърцата си, и за тъмните бездни на ада, които се отприщват в душата, когато човек е лишен от обич. ... |
|
|
Скалите Виждал съм неугледни камъни, които крият скъпоценна руда. Виждал съм камъни, които напразно само лъщят. Някои от едно само докосване ще се стрият в ръката ти на пясък - ето ги, свличат се с потоците надолу, пилеят се по затлачените корита на реките, докато стигнат до тъмните дъна на моретата и се превърнат в зловонна тиня. Еделвайси съм намирал само по белоглавите върхове. Обичам острите прави скали, щръкнали високо като любов, яки като омраза, небето отгоре им чисто като неосъществена идея. Среднощните зимни виелици не вият около тези скали - те само им хленчат. А вековете ги разхубавяват и постепенно покриват ... |
|
|
Филип Хорозов е роден в с. Чорбаджийско, област Кърджали. Завършил е Българска филология в Пловдивския университет. Автор е на книгите "Времето по часовник", "Вгради се в мен", "Дълбоката река", "Сиво черна моя", "Веднъж в живота", "Сезон за него", и "Наставление за подпиране на небето". Дълги години е работил като журналист в регионални издания. Сега е драматург на Музикално-драматичния театър в Кърджали. ... |
|
|
Словото на Кънчо Атанасов е вълнуващо, защото обикновените малки истории, разказани от него, представляват цялата палитра на човешкото битие. Той е автор на книгите: "Трета кабина, моля" (1974), "Живи хора" (1976), "Дом без огледало" (1981), "Лятото на гарваните" (1984), "Адам и Ева живеят наблизо" (1987), "Тайните на тайгата"(1987), "Джимо Сиджимката" (1990), "Вариант за оптимисти" (1992), "Сага за селото" (1993), "На крачка от Рая" (1995), "Място под слънцето" (1996), "Последният живот" (2001), " ... |
|
|
Любовта е първата рисунка с въглен, която Бог прави по девствената още наша памет. Тази рисунка остава завинаги. Тя е и последното наше видение, което дирим да разчетем в йероглифите от мокри клони на ноември, преди да ни затрупа снегът на зимата. Любовта - този гъвкав и безжалостен тореадор, който омайва кипналата, черна и влюбена като митичен бик наша душа. Трептящият плащ на нашите копнежи е всъщност халюцинацията, която ни води към раздялата, защото Любовта все пак един ден напуска и самите нас. Дърветата - огромни рижи ангели са спрели завинаги между хората и от клоните, крехки костици на крилете им, се откъсват ... |
|
|
Написани сладкодумно, разказите на Веселин Вълчанов увличат вниманието със своята непосредственост, с мъдростта и добротата, която излъчват. Тяхната полудокументална основа ги доближава до читателя, който би могъл да открие в някой от сюжетите самия себе си. ... |
Рейтинг: 8.75 / 4 гласа 
