"Дона влезе в кабинета на главния редактор Милев със свито сърце. Мразеше да я вика по този начин - направо ѝ кресна по телефона. Знаеше, че ще ѝ трие сол на главата за случая с министъра на здравеопазването и скандала, който се беше разразил из медиите. От една телевизия вместо да поставят въпроса за евтаназията принципно, бяха изкарали Таня Георгиева мошеничка, която търсела спонсор да я храни. Била измамница, лъжела, че иска да умре. Жената не беше издържала натиска и беше умряла в една токсикология в адски мъки от хапчетата, които този път успешно я бяха записали в хрониката на самоубийците. Дона бездруго преживяваше тежко смъртта ѝ. Чувстваше се виновна, че разлая кучетата, а те безмилостно сръфаха жената, за да отърват министъра от отговорност. Никаква помощ не бяха предлагали на Таня. Всичко написано от него се оказа лъжа.
- Доволна ли си сега?! - погледна я Милев. - Казах ли ти да не се занимаваш с тая работа? Замалко мръднах от тука и си публикувала даже и писмото на оная ненормалница.
- Айде по-полека. - отвърна му дръзко Дона. - Говориш за покойница. Прояви малко уважение. Написала съм, каквото ми е било по съвест.
- Стига с тая твоя съвест! Като си направиш твой вестник, тогава ще работиш по съвест. С твои пари. Сега всички реклами, които ни идваха оттам - за програми, за илачи, за аптеки - падат, ясно ли ти е? Ние, ако не си разбрала, съществуваме благодарение на рекламите. Не се занимаваме нито със световни проблеми, нито с частни случаи, свързани с никому неизвестни лелки, които искат да умрат, но не знаят как. Ако беше тръгнала някоя фолк певица да иска евтаназия - да. Поне щеше да стане тиражен скандал. А сега, само проблеми! Сега си сърбай попарата!
- Сърбам си я - отвърна му Дона. - Знаеш ли как ме сърби ръката да седна и да напиша сега и за общинските църковници, които поискали пет стотачки, за да погребат жената в гроба на дъщеря ѝ? Една нейна съседка ми се обади. Съседите събират пари, за да платят погребението. Тази жена отърва нехайните институции от себе си и си отиде още по-огорчена от този свят, но доколкото можа, го направи достойно. А телевизиите я оклеветиха, и ти го знаеш. Милев се отпусна на стола си и някак омекна:
- Виж, разбирам те. Харесвам тези качества в тебе - че си хем милостива, хем си боец. Харесвам те, но като човек. Като главен редактор, който трябва да издържа вестник - никак. Айде, върви сега, че бездруго съм изнервен. Работи си по криминалните случаи - изнасилвания, убийства - описвай ги без глобални заключения. Не е твоя работа да оправяш световния глад, бедността, екологията, войната и мира. И те съветвам - по-малко емоции влагай във всичко това!
Дона се обърна и тръгна да излиза. За миг се обърна с намерението да срази Милев с поглед, но той вече беше вторачил поглед в компютъра си и изобщо не му пукаше за нейния поглед. Още не беше стигнала до бюрото си, когато секретарката му я извика да се върне обратно. Какво ли иска пак?!, помисли си гневно Дона и сърдито тръгна към вратата на шефския кабинет. Милев ѝ хвърли едно листче с телефонен номер и каза:
- Слушай сега. Тука съм ти записал един номер. На доведената дъщеря на Караванев е. Дъщерята на предишната му жена, покойната. Обаждаш ѝ се веднага. Питаш я къде ще ѝ бъде срещата с мнимия управител на офшорката на пастрока ѝ Караванев. Тя ще направи запис от разговора си с него, после ще ти го даде. От теб искам да го снимаш това момче по време на срещата им. Възможно по-отблизо. Това ще е голяма сензация. Това момче пропее ли, с Караванев е свършено. Караванева са я пуснали по болест. Тя ще прерови земята да го извадят от пандиза. Голямо подкупване ще падне. Но пък доведената щерка им готви удар с тоя управител на островната офшорка - бил студент в Благоевград. Обещал да пристигне в София и да се срещнат. Твърдял, че не знае, че са го вписали като управител - Караваневи го били прецакали. Не бил подписвал никакви документи. Хайде, върви! После ще обсъждаме подробностите. Вземи и един фотоапарат, не разчитай само на телефона си, - каза припряно Милев и направо изгони Дона от кабинета си."
Из книгата
Рейтинг: 6.50 / 2 гласа
