Сърце назаем

Книгите ѝ са бестселъри по целия свят! Завладяващ трилър, в който се води съдебна битка за съдбата на мъж, обвинен в убийството на съпругата си. В сюжета е вплетено и странно, но малко известно медицинско явление - човек с присаден орган става изразител на спомените и навиците на донора.
Натали Рейнс, звезда на Бродуей, случайно открива кой е убил бившата ѝ съквартирантка Джами Ивънс. Започва серия от събития, които поставят не един живот на изпитание.

Увлекателен роман, който прониква дълбоко в дебрите на човешкото сърце.

"По-скоро усещането за обреченост, отколкото североизточният вятър накараха Натали да побегне от Кейп Код към Ню Джърси преди зазоряване в понеделник. Очакваше да намери убежище в уютната къща в Кейп Код, принадлежала някога на баба є, а сега нейна собственост, но леденият дъжд, който биеше по прозорците, само увеличаваше ужаса ѝ. После, когато срив в електроснабдяването потопи къщата в тъмнина, тя лежеше будна, сигурна, че всички доловими шумове са от неканен гост.

След петнайсет години беше убедена, че вече знае кой е убил съквартирантката є Джами по времето, когато и двете бяха млади актриси с обещаваща кариера. И той знае, че аз знам, помисли си тя; забелязах го в погледа му.

В петък вечер той дойде с компания на последното представление на "Трамвай "Желание" в театър "Омега". Тя играеше Бланш Дюбоа, най-трудната, но и най-удовлетворяващата роля в кариерата ѝ до момента. Получи хвалебствени отзиви, но ролята я изцеди емоционално. Затова след представлението, когато някой почука на вратата на гримьорната ѝ, за миг се изкуши да не отговори. Все пак отвори и всички нахлуха да я поздравят. И тогава изведнъж го позна. Наближаваше петдесетте, понапълнял, но несъмнено бе човекът, чиято снимка липсваше от портфейла на Джами, след като откриха тялото ѝ. Джами го обгръщаше в тайнственост и го наричаше Джес; "галеното ми име за него", както обясняваше тя.

Бях така шокирана, че при представянето го нарекох Джес, помисли си Натали. Сред всеобщата възбуда не допускам някой да е забелязал, но той ме чу. На кого да кажа? Кой би ми повярвал? Моята дума срещу неговата. Моят спомен от малка снимка, която Джами криеше в портфейла си. Открих я, защото є бях заела картата си "Виза" и исках да си я прибера. Джами се къпеше в банята и се провикна да си я взема от портфейла си. Именно тогава видях снимката, пъхната зад няколко визитни картички.

Навремето Джами много пестеливо сподели по негов адрес, че се пробвал на сцената, но не бил достатъчно талантлив и освен това се развеждал. Опитах да ѝ обясня, спомни си Натали, че това е най-изтърканата история на света, но тя не пожела да ме чуе. Живеехме в апартамент в Уест Сайд до ужасната сутрин, когато я удушиха, докато правеше редовния си сутрешен крос в Сентрал Парк. Портфейлът ѝ лежал на земята, а парите и часовникът ѝ липсвали; както и снимката на "Джес". Точно това казах на ченгетата, но не го приеха сериозно. След няколкото сутрешни нападения в парка с цел грабеж бяха убедени, че Джами е просто поредната жертва; последната, както се оказа.

Докато прекосяваше Роуд Айланд и Кънектикът, валеше обилно, но когато пое по Палисадес Паркуей дъждът намаля. Още пт на юг пътят вече беше сух. Дали ще се чувства в безопасност у дома? Съмняваше се. Преди двайсет години майка ѝ - родена и израснала в Манхатън - овдовя. Тогава с радост продаде къщата и купи малък апартамент близо до Линкълн Сентър. Миналата година, след раздялата с Грег, Натали чу, че скромната къща в северната част на Ню Джърси, където отрасна, отново се продава.

- Натали - предупреди я майка ѝ, - правиш ужасна грешка. Според мен трябва да опиташ да закрепиш брака си. Да бягаш обратно вкъщи, не е отговор. Не можеш да претвориш миналото.
Беше съвършено безсмислено да спори с майка си. Тя никога нямаше да разбере, че Натали не е типът съпруга, която Грег иска и от която се нуждае.
- Бях несправедлива към Грег, когато се оженихме - поясни тя. - На него му трябва не просто съпруга, а истинска майка за Кати. Миналата година отсъствах от вкъщи цели шест месеца. Просто нещата не вървят. Искрено се надявам, след като се изнеса от Манхатън, той да разбере, че с брака ни е свършено.
- Все още си влюбена в него - настоя майка ѝ. - Както и той в теб.
- Което не означава, че имаме полза един от друг.

Не е лъжа, размишляваше Натали, преглъщайки заседналата в гърлото ѝ буца, която неизменно се появяваше, щом си помислеше за Грег. Щеше є се да поговори с него за случилото се в петък вечер. И какво би му казала? "Грег, какво да направя? Със сигурност знам кой уби приятелката ми Джами, но не разполагам с никакво доказателство в подкрепа на думите ми." Не, не бива да го пита. Прекалено голям е рискът да не устои на молбите му да опитат отново. Дори след като го излъга, че се интересува от друг, Грег не престана с телефонните обаждания.

Докато завиваше по Уолнът Стрийт, Натали си даде сметка, че копнее за чаша кафе. По време на шофирането не спря никъде и вече беше осем без петнайсет. В нормален ден по това време щеше да е изпила вече две. Повечето къщи по Уолнът Стрийт в Клостър бяха съборени, за да се разчистят терени за нови и по-луксозни сгради. Тя се шегуваше, че от двете страни на къщата си разполага с висок два метра жив плет, който ѝ осигурява уединение. Преди години от едната страна живееше семейство Кийн, а от другата - Фолей. Днес почти не познаваше съседите си.

Щом пое по алеята към дома си, я връхлетя усещане за нещо враждебно. Натисна бутона, за да отвори гаража. Вратата започна да се вдига и тя тръсна глава. Грег имаше право: вживяваше се във всяка героиня, която пресъздаваше. Дори преди стреса от срещата с Джес нервите ѝ бяха изопнати като на Бланш Дюбоа. Вкара колата в гаража, спря, но неизвестно защо не натисна веднага бутона, за да затвори след себе си. Вместо това отвори колата, бутна вратата към кухнята и влезе. Усети как ръце в ръкавици я въвлякоха вътре, извъртяха я и я блъснаха на земята. Главата ѝ се удари силно в пода, но Натали все пак забеляза, че похитителят е облечен с гумен дъждобран и носи найлонови пликове върху обувките си.
- Моля ви! - простена тя. - Моля ви!
Вдигна ръце, за да се предпази от насочения към гърдите ѝ пистолет. В отговор на отчаяната ѝ молба се чу щракване от вдигането на предпазителя."
Из книгата

Мери Хигинс Кларк е американска писателка, известна в цял свят като майстор на съспенс-трилъра. В творческата ѝ биография се включват повече от 30 романа, които стават световни бестселъри (само в САЩ, книгите ѝ са продадени в повече от 100 милиона копия). Освен с тях, Мери Хигинс Кларк е известна и с колекции от кратки разкази, исторически роман, мемоар и две детски книги. Две от нейните книги са адаптирани за игрални филми, а много от други нейни творби са претворени и в телевизионни сериали. Многократно е сред най-продаваните автори на Ню Йорк Таймс. Освен това е носител на престижни награди за литература като американската награда Едгар (на името на Едгар Алън По), на наградата Malice Domestic, която се присъжда се за творби в стил Агата Кристи, на Голямата награда за литература във Франция, литературната награда на филмовия фестивал в Довил и много други. В продължение на дълги години, Мери Хигинс Кларк е известна и като президент на организацията Mystery Writers of America, в която се обединяват професионални писатели в жанра на трилъра и криминалния роман.

Този успех не идва за една нощ. Ето и неговата история, която завършва щастливо, но всъщност съдържа в себе си много примери, че Мери Хигинс Кларк притежава не само талант да пише, но и силен характер. Писателката е родена на Бъдни вечер 1927 г., като второто от три деца. Тя израства в Бронкс, в семейството на ирландския имигрант Люк Хигинс, а майка ѝ Нора е американка от ирландски произход. Семейството притежава ирландски пъб, от който се издържа, но не и без усилия. Бащата на Мери Хигинс е принуден да работи дълги извънредни часове, а когато внезапно умира в съня си, дъщеря му Мери е само на единадесет години. След това тя учи в гимназията Свети Франциск Ксавие", където получава стипендия за академията Villa Maria. На шестнадесет години, Мери Хигинс прави първия си опит да публикува своя творба. Успоредно с ученето, за да помага на семейството, тя работи като оператор на хотел Шелтън ( по-късно споделя, че е прекарала часове, слушайки разговорите на Тенеси Уилямс, но той така и не казал нещо интересно). Въпреки участието на Мери Хигинс в плащането на сметките, средствата не стигат и семейството загубва къщата си и се премества в малък апартамент.

След завършването си, Мери посещава училището за секертарки в Уудс. На осемнадесет години започва първата си работа като секретарка в рекламна агенция, където научава много неща, които са ѝ полезни по-късно. Следващата ѝ работа в продължение на една година е като стюардеса на Pan American Airlines. Докато нейните връстници завършват колеж, тя лети в Европа, Африка и Азия. През 1949 г. Мери Хигинс се омъжва за съседа си Уорън Кларк, като през следващите осем години в семейството вече има пет деца. Бракът на Мери Хигинс Кларк е щастлив, но след 15 години, съпругът ѝ Уорън умира от сърдечен удар.

През годините, докато е у дома и се грижи за семейството, Мери Хигинс е натрупала и известен опит в писането на кратки разкази, които опитва да продава. След като овдовява, тя започва да работи като сценарист за радиопредаване. Скоро настъпва и момент, в който художествените произведения в краткия жанр вече не се заплащат добре и списанията се концентрират върху статиите за самопомощ. Затова, по съвет на агента си, в ранните сутрешни часове, преди децата ѝ да тръгнат на училище, Мери Хигинс започва да пише първия си роман. Той е посветен на Джордж Вашингтон и е публикуван през 1969 г. Макар че не се продава твърде добре, той дава на Мери Хигинс увереността, че може да пише романи и да намери издател. Големият успех идва, когато писателката се насочва към жанра съспенс-трилъра. Романът Къде са децата е купен през 1974 г. за три хиляди долара. Веднага след продаването му, Мери Хигинс се записва в колеж и получава степен по философия. Тя продължава с писането и през годините са публикувани повече от 50 романа. Шест от тях са написани със съавтори, сред които са Алафеър Бърк (за Убиецът на спящата красавица, Няма да има утре и други), както и с една от дъщерите ѝ - Карол Хигинс Кларк (в Отвличане по Коледа).

Макар да не вярва, че ще се омъжи отново след един неуспешен брак, продължил между 1978 и 1986 г, Мери Хигинс Кларк се омъжва за трети път за Джон Конъни, с когото живее е Ню Джърси. Двамата имат общо седемнадесет внуци.