Котешка люлка

"Котешка люлка" е сатиричният коментар на Кърт Вонегът за съвременния човек и неговата лудост. Апокалиптичен разказ за съдбата на планетата, цялостна, оригинална теология, визия за бъдещето, която е едновременно черно фаталистична и ужасяващо смешна. Книга, която оставя неизличима следа върху цяло поколение читатели. "Котешка люлка" е сред най-значимите творби на миналия век... и най-доброто, писано от Вонегът.

"Сравнявам себе си със себе си. Тъй че мога да си пиша шест плюс за "Котешка люлка", макар да ми е известно, че е съществувал писател на име Уилям Шекспир."
Кърт Вонегът

Кърт Вонегът е американски писател, сатирик и художник, един от най-значимите творци на ХХ век. Автор е на такива произведения като Сирените от Титан (1959 г.), Котешка люлка (1963 г.), Кланица 5 (1963 г.), съчетаващи в себе си елементи на сатира, черен хумор и научна фантастика. Писателят е известен с оригиналния си творчески стил - езикът му е увлекателен и неклиширан, спечелвайки си определението вонегътизъм. В периода 2001-2003 година си спечелва прозвището Писателя на Ню Йорк.

Кърт Вонегът е роден на 11 ноември 1922 година в Индианаполис, САЩ в семейството на заможни немски емигранти. По време на Голямата депресия финансовото положение на баща му значително се разклаща и той за дълъг период остава без каквато и да било работа. По същото време у майката на Кърт започват да се появяват симптоми на психично заболяване. Впоследствие (1944 г.) тя се самоубива, което е голям шок за Кърт. След като завърши средното си образование в Индианаполис, Вонегът се записва в Корнелския университет в Итака, Ню Йорк. По настояване на баща си, според който увлеченията на сина му към историята, литературата и философията са безполезна загуба на пари и време, Кърт постъпва в Химическия факултет. Общо той прекарва около три години в Университета, но така и не го завършва. Голяма част от времето си Кърт посвещава на работата си в студентския вестник The Cornell Daily Sun, където изпълнява функциите на колумнист и редактор. След включването на САЩ във Втората световна война, Вонегът постъпва в армията като доброволец. Обаче през 1944 година попада в плен и става свидетел на бомбардировката над немския град Дрезден. Всички тези преживявания намират отражение в множество от неговите произведения, особено в романа Кланица 5, който носи на писателя световна слава. Вонегът е освободен от войските на Червената армия през май 1945 година.

След завръщането си от фронта Кърт записва магистратура по антропология в Чикагския университет. Едновременно с обучението той работи като полицейски репортер в бюрото на новините в Чикаго. По това време започва и писателската му кариера. Възгледите на Вонегът за човека на ХХ век се свеждат до това, че хората са жертви на машините и механичния начин на живот, който те сами си налагат; те губят възможността си да избират между добро и зло; те се приближават към ръба, след който е духовната смърт и унищожението на планетата. Тези възгледи Кърт засяга в първия си роман Механичното пиано, който е публикуван през 1952 година. Действието в тази антиутопична книга се развива в близкото бъдеще, където ръчният труд е почти изцяло заместен с машинен. Широкоразпространената механизация предизвиква социални конфликти между богатата висша класа и нисшата класа, чийто умения са заменени с машинен труд. В романа присъстват елементи на ирония и сантименталност, които впоследствие се превръщат в отличителна черта на творчеството на Вонегът. След успеха на този роман следват книгите Сирените от Титан и Майка Нощ, които също предизвикват интерес у читателската аудитория. В следващия роман на Кърт Котешка люлка преплитането на егоизма и нетърпимостта довежда до унищожаването на земята. През 70^-те и 80^-те години Вонегът продължава активно да се занимава с писане, като под неговото перо излизат произведения като Закуска за шампиони, Фарс или никога вече самота, Точния мерник, Фокус бокус и други.

Кърт Вонегът умира на 11 април 2007 година в Ню Йорк вследствие на последствия от черепно-мозъчна травма, която получава при падане в дома си в Манхатън.

"Вярвам, че четенето и писането са най-полезните форми на медитация, открити някога. Като четем произведенията на най-интересните умове в историята, ние медитираме с нашия ум и с техния. За мен това е чудо."
Кърт Вонегът