„Няма важен въпрос, чието решение да не е част от науката за човека." Тази мисъл на английския философ Дейвид Хюм е лайтмотивът на учебника „Етика. Начален kypc" от Лидия Денкова , преподавател в Нов български университет. Достъпно, увличащо и същевременно задълбочено книгата дава основните знания за морала и човешките ценности, възобновявани като философски питания от миналото до днес. Свободата, щастието, любовта, справедливостта, дългът, човешката активност и взаимоотношения са част от темите, подсказващи как умението да мислим става умение да живеем. ... |
|
Първо по рода си тематично изследване за появата и развитието на европейската философия на историята. ... Проследяват се възгледите на Волтер, Изелин, Хердер, Кант , Монтескьо, Гобино, Чембърлейн, Шилер, Фихте, Шелинг, Хегел , Ницше , Шпенглер , Тойнби, Шмит и множество други автори... Особено внимание е обърнато на немската идеалистична философия на историята от XVIII - XIX век , опираща се на християнски теологични основи. Централна роля тук има Фихте с учението за идеите като саможертвен съзидателен живот, лумващ в богоизбрани индивиди, повеждащи останалите за сияйни и въздигащи исторически дела. Фихте пръв ... |
|
Първото по рода си тематично изследване за появата и развитието на европейската философия на историята. ... В част втора продължава изследването на основните теми във философия на историята XVIII - XX век . Анализирани са темите на Карлайл, Чаадаев, Ортега и Гасет , Хайдегер, късния Шпенглер , Макс Вебер , Дилтай, Петър Бицилли (най-умният човек, живял някога в България, съгласно Вл. Свинтила). Нов дял е сбитата философия на историята на понятията съдба, държава, история, нация, изясняването на чието съдържание също е важна тема, тъй като това са понятия, с които постоянно работят множество различни автори от ... |
|
Културфилософски стрелвания. ... Събраните в тази книга културфилософски стрелвания визират три философски области: философия на културата, философия на символите и философия на изкуството. Изключение правят няколко кратки текста, прицелени към философия на религията и философската антропология. Книгата е предназначена за читатели с разностранни интереси. ... |
|
Още Августин, позовавайки се на Варон, споменава, че в древността били дадени 288 различни отговора (мнения) на въпроса: "Koe е върховното благо за човека?" Наличието на множество отговори сее суетна ерудиция, спъва креативността и обезкуражава ентусиазма да се направи нещо "ново". Необходимо е както съживяване и подновяване на старите питания, така и събуждане на интерес и усилия за поставяне на нови, актуални, почерпени от съвремеността. Философските питания от екзистенциално естество не са препитвания за даване на „правилния отговор” чрез папагалско повтаряне на заустени, механично научени чужди ... |
|
Текстове по културна антропология на античността. Съставител: Орлин Тодоров . ... В тази книга са подбрани задълбочени и проникновени текстове, които отразяват дългогодишната изследователска дейност на Богдан Богданов , един от най-значимите и влиятелни автори в полето на историята на културата и антропологията на античността. Този изключителен том представя света на античния човек, неговите вярвания, практики и институции, литературните форми и значимите културни модели, които го формират и осмислят. Тук читателят ще открие както изпълнени с конкретика текстове, разказващи за специфичните начини и стилове на общуване, ... |
|
Днешната съвременност е от типа на „делта-съвременност“. Налице е плурализъм и коекзистенция на множество направления, сред които т.нар. „модернизъм“, станал впрочем вече „класика“, а само едно, далеч не господстващо течение. Има също реализъм, фотореализъм и хиперреализъм, абстракционизъм, концептуално изкуство, инсталации, „изследвания на следите“, видеоарт, бодиарт, пърформънси. С една дума, множество „изкуства“ заменят и слагат край на „измите“ (кубизъм, футуризъм, сюрреализъм, соцреализъм, районизъм, супрематизъм; преди тях – експресионизъм, импресионизъм, романтизъм...) ... |
|
Предложениете философски есета гравитират около темата за духа и разбиранията за него в Европа от страна на: Ларошфуко, Хегел , Пол Валери , Макс Шелер. Едно е в жанра "философско писмо", друго касае казуистиката на Цицерон, трето - разбирането на Бицилли за ренесансовия театър в Италия, четвърто - художествения език на Бернини, пето - европейската философия на тялото, шесто - злоупотребите с човешките права. Есето на Валери за кризата на европейския дух датира от преди 100 години! Дали и днес тази криза продължава? Или е необходима "епикриза"? Отговор се намира в книгата. Проф. дфн Красимир Делчев ... |