"Вярвам, че с моята на пръв поглед твърде лична и незначителна история наистина разказвам история, а може би и бъдеща история." Тези думи на 32-годишния Хафнер могат да се видят някому самонадеяни, но те по-скоро издават, че той не е съзнавал докрай пророческата сила на своите прозрения. Инак написаната през 1939 г., тоест на младини, автобиография не би останала непубликувана. Тя бива открита едва след смъртта му, 60 години по-късно, когато многобройните му почитатели очакват неговите мемоари. Оказва се обаче, че Хафнер и в края на живота си не се е придържал към общоприетото. Мемоари сред ръкописите му няма. ... |
|
Мнозина смятат, че календарът на маите отразява края на историята на познатия ни, основан върху дуалността и разделението свят. Но дали последният ден в този календар е денят на Страшния съд или бележи началото на нов цикъл и обозначава пространствено-времевия портал, през който ни предстои да прекрачим към нов живот и нови светове на възможности? И дали предсказаното от инките "време отвъд времето, когато Земята ще се обърне", се отнася за идните години? Като използва широк кръг от източници и собствените си заключения в резултат на дългогодишната си изследователска работа, П. М. Х. Етуотър систематизира ... |
|
Третият сборник с разкази на Сигизмунд Кржижановски , който е в ръцете на българския читател, продължава да води по криволичещите улици на специфичната урбанистична метафизика, често на ръба на живото и неживото, в леко сумрачната сгъвка на реалността, в която хората и "нехората" оплитат заедно тъканта на съществуващото - топоси, познати от вече излезлите в превод на български "Итанесиес" (2015) и "Автобиография на един труп" (2018). Разказите в настоящото издание обаче тежат по особен, нов начин. Течащи, материализиращи се не само в градските полунощия, но и на военния фронт, на граничните ... |
|
Учените постепенно си изясняват как се осъществява информационният обмен в природата. Примитивните народи са го смятали за нещо разбиращо се от само себе си и са гледали на човека като на несъмнен участник в него. Когато се научим да се свързваме с цветята в дома си, с дърветата, под които се разхождаме, на които се облягаме, те започват целенасочено да ни освобождават от напрежението и умората и ни помагат да се върнем отново към себе си. Големите дървета служат като антени към вселената и улавят най-мощните вибрации, за да ги превърнат в енергийно поле на умиротворението. Ведно с тях и по-дребните растения събират от ... |
|
За пътя на душите ... Освен че са част от литературната история на ранното християнство, апокрифните текстове представляват любопитно и интригуващо четиво и за съвременния читател. По повод откритието си, чието първо издание през 1904 г. е в 155 екземпляра, изследователят на античната литература, шотландецът Кенет Съливан Гутри пише: “... нека читателят, комуто поученията на блажената Мария за прераждането могат да се сторят странни, поразмисли над факта, че то присъства в по-добре запазените книги на Новия завет като всеобщоразпространена вяра в Палестина по времето на Исус”. Учениците на Исус се събират около Мария в ... |
|
|
|
Елизабет Борхерс става известна още с първата си публикация във "Франкфуртер алгемайне цайтунг" през 1960 г., когато стихотворението й “Лю-лю дъжд вали и сън” предизвиква полемика в диапазона от “Осанна” до “Разпни го”.Тя се нарежда сред най-силните поети на Германия от двадесетото столетие. Носител е на множество литературни отличия, между които Наградата за изкуство на германската индустрия за стохосбирката “Масата, на която седим” (1967), литературната награда на името на Фридрих Хьолдерлин (1986) и много други. Елизабет Борхерс е член на Академията на науките и литературата в Майнц, както и на германската ... |
|
Книгата е отличена с наградата за превод на Съюза на преводачите в България за 2015 г. ... Лирическият герой на романа "Пътища в нощта", шофьор на такси, ни води по нощните булеварди и глухи улички на Париж от 30 -те години на миналото столетие, из лабиринтите на спомените си, по кръстовищата на множество чужди съдби. Едновременно свидетел, участник и разказвач, той рисува сложния и противоречив образ на града, превърнал се по силата на различни исторически събития в своего рода нов Вавилон. През очите му на наблюдател, привидно отстранен, а всъщност дълбоко съпреживяващ, пред читателя се разкрива цяла галерия ... |