"Беше зима. Ама каква зима. Снегът захлупил цялата земя. Една късна вечер се завръщах героично но внимателно от дома на моя възрастен приятел, който правеше най-хубавото вино в градчето и обичаше да казва: "От това вино колкото повече пиеш сутрин по-бодър се събуждаш!"
Улицата беше пуста. Снегът болеше очите ми и ме караше да примижавам. Странна работа, не се виждаше, а се усещаше по бузите и клепките и сякаш валеше само около уличните лампи. Беше хлъзгаво и няма защо да обяснявам, че ходех леко разкрачен. По едно време се подхлъзнах, задържах се и тогава видях човек в канавката. Лежи възнак и не шава.
Умрял! Приближих се плахо. Не, не беше умрял, а си спеше. От устата му излизаше пара и около устните и по мустаците му имаше висулки, а от носа му се беше образувала бяла купчинка. Престраших се и го побутнах. Не помръдва. Хубаво е да спасяваш хора от бялата смърт. Хванах го под мишниците, надигнах го и седнах на задника си. Но, едно време бях силен, напрегнах се, изправих се и го помъкнах.
- Къде живееш, бе човек?
Той не отговори. Тръгнах наслуки надолу по улицата, в тази посока ми беше по-лесно да го влача. Пъхтях, краката ми се подгъваха, взех си белята с този човек, по едно време той изсумтя и ми се стори, че казва:
-Тук!
От дясната страна на пътя имаш къща, тя беше по-ниско от улицата и до вратата й се стигаше по няколко засипани от снега стъпала.
- Тук ли?
Той измуча утвърдително. В този миг усетих, че силите ми ме напускат, тласнах го надолу, той се хързулна с краката напред, те се блъснаха в дървената входна врата.От удара тя се отвори и човекът се намъкна наполовина във входа. И изведнъж проговори:
- Влез да пием по едно!"
Рейтинг: 8.73 / 15 гласа 
Добави мнение 
