Колекция "Отвъд"

"Понякога реалността е толкова сурова, че хората не ти вярват. Четат разказа и ми казват: "А не, Педро Хуан, нещата не стоят така. Май ти се е развинтила фантазията". Но не, няма нищо измислено. Силите ми стигнаха само дотолкова, че да хвана цялата помия на реалността и да я стоваря с един удар върху белия лист хартия.
Такава ми е работата - да разбърквам лайната. Затова и никой не ми се усмихва, а поглеждат в другата посока когато ме видят. Аз съм един бъркач на лайна. И не че търся нещо в лайната. Обикновено не намирам нищо. Бих могъл да кажа: "О, вижте, намерих диамант между лайната" или "намерих една добра идея сред лайната", или "намерих нещо красиво". Не е така. Нищо не търся и нищо не намирам. Затова не мога да докажа, че съм прагматичен и социално полезен човек. Правя същото като децата - серат и после си играят със собствените говна, миришат ги, ядат ги и се забавляват докато дойде мама да ги извади от лайната, да ги изкъпе, да ги напарфюмира и да ги предупреди, че така не бива да се прави."
Педро Хуан Гутиерес

"Гротескно-неудържим... На Гутиерес изглежда му е съдено да се превърне в култов писател."
Times Literary Supplement

Книгата е с меки корици и има 412 страници.

"Богът на дребните неща" е роман с мощен и необикновен глас, който остава да кънти в съзнанието на читателя. Действието се развива предимно в Керала, Индия през 1969 година и разказва историята на Рахел и нейният брат-близнак Еста, които научават, че целият им свят може да се промени за един единствен ден, а любовта и живота могат да бъдат погубени за миг. Въоръжени само с несъкрушимата си детска невинност, те се опитват да си запазят кътче детство всред развалините на своето семейство. Сърцераздирателен и мил, но в същото време циничен и дълбок роман, който заслужава да бъде поставен редом до творбите на Салман Рушди и Габриел Гарсия Маркес.

"Романът съдържа такава магия, тайнственост и тъга, че затваряйки последната страница, читателят решава да го препрочете. Незабавно. Толкова натрапчиво прекрасен е."
USA Today

Книгата е с меки корици и има 384 страници.

С излизането си "Обици и змии" - дебютният роман на Хитоми Канехара - предизвиква шок в родината си и се превръща в бестселър сред младата читателска аудитория. Романът печели наградата "Акутагава" (2004) - най-престижното отличие за млади автори. 21-годишната тогава Канехара е едва втората жена, носител на приза, традиционно присъждан на колегите ѝ мъже. Нещо повече, един от най-ярките представители на модерната японска проза и член на журито, Рю Мураками (не е роднина на Харуки Муриками) заявява уверено, че това е "най-силната книга в историята на наградата изобщо".
На не повече от стотина страници авторката разгръща историята на Луи (кръстена на марката Луи Вюитон), която търси себе си в преследването на болката и удоволствието чрез мъчителни трансформации на собственото тяло.
Стилът шокира и разтърсва с пределната си изчистеност и простота. Героите на Канехара не са от онези, които бихте поканили на вечеря, но в същото време не е трудно да разберете тоталната им отчужденост от другите и самите себе си.
Романът на Канехара с хладна ярост заявява съпротивата си срещу груповата идентичност и кошерното съществуване. В свят, в който индивида се приема за отклонение от нормата, младата Луи се отдава с нарастващо усърдие на демоничен секс, ритуален мазохизъм, пиърсинг и автомалтретиране.
Романът документира пропастта, зейнала между поколенията и повежда читателя в едно мрачно, шокиращо и в същото време хипнотично спускане в света на ъндърграунда. Ключовите думи в този лабиринт са: графити, комикс, пиърсинг, татус, мода.

"Романът на Канехара е само 112 страници, които обаче събират в себе си стряскаща мощ. Литературният глас на Канехара е суров и честен. “Обици и змии” е едно графично, тревожно и унищожително тълкуване на младежката култура на Япония."
Сара Рейчъл Егелман

Книгата е с меки корици и има 112 страници.

Романът проследява историята на Сефа Стефанос, който бяга от Етиопия след като комунистическата хунта убива баща му. Седемнайсет години по-късно Стефанос държи малка бакалия във Вашингтон. Разполага с евтин апартамент, двама приятели, един чичо и куп травматични спомени. Сефа от Етиопия, Кенет от Кения и Джоузеф от Конго са странно, трагикомично трио, в чиито диалози Менгесту с много меланхолия и немалко черен хумор вмъква едрите теми за отчуждението, търсенето на себе си, безнадеждността и напразния опит да преодолееш ограниченията на емигрантската участ.

"Един страхотен африкански роман, страхотен вашингтонски роман, страхотен американски роман."
New York Times Book Review

Книгата е с меки корици и има 208 страници.

"Десет хиляди бомби бяха паднали и аз очаквах смъртта да дойде и да загребе дневния си дял от купата с крайници и кръв. Вървях по улицата под падащите бомби. Улиците бяха празни. Минавах над хора, скрити в убежища като колонии плъхове под земята. Минах покрай снимките на мъртви младежи, залепени на дървени електрически стълбове и разположени по входовете на сградите върху малки олтари. Бейрут беше най-спокойният град, в който някога се е водела война.
Аз вървях по средата на улицата, сякаш тя беше моя. Вървях през най-спокойния град - един празен град, който аз харесвах. Всички градове би трябвало да бъдат изпразнени от хората и дадени на кучетата."
Из "Играта на Де Ниро"

"Роман като трескав кошмар, създаден с отчетлив европейски дух... Той упорито отказва на читателя каквато и да е утеха, като същевременно го пленява с несъмнената си мощ."
Toronto Star

Книгата е с меки корици и има 240 страници.

Героите на романа Стейн и Кармен са модерна двойка – те са млади, здрави, богати и със собствен бизнес, горди родители на едногодишната Луна. Не им липсват пари и приятели, живеят като богове в Амстердам. До момента в който на Кармен и откриват рак. От истински купон животът им се превръща в непрестанно висене по доктори и болници. Докато красивата и изпълнена с оптимизъм Кармен се подлага на химиотерапия и облъчване, хедонистът Стейн се потапя в удоволствията на нощния живот и жените на Амстердам.
"Отива една жена при лекаря" е разказ за смъртоносна болест, лишен от безвкусна показност и фалшива сантименталност. С директен и прям стил, който подобно на диагнозата удря като с чук, без срам, но и без театралничене и винаги с чувство за хумор, авторът успява още от първите страници да грабне читателя и да извика сълзи в очите му. С развитието на болестта разстройващите ситуации в болниците, проницателните описания на лекари и терапевти се редуват с много сърцераздирателни моменти. В същото време "Отива една жена при лекаря" е сам по себе си една ода за любовта. Този роман ще накара всеки да пролее реки от сълзи, но в крайна сметка е жизнеутвърждаващ и оптимистичен.

"Тя е брутална. Безжалостна. Без никакво лустро. Интересна. Отразява парченца и от теб. Нещата от живота такива, каквито са. Гадни. Смешни. Патетични. Тъжни. Весели. Всякакви. Една от книгите, които още докато четеш, си мислиш на кого да я препоръчаш, а списъкът се оказва много голям. Нямам спомен да съм ревала толкова на някоя книга."
Из блога "Царството на Бу"

Книгата е с меки корици и има 352 страници.

"Фирмин" е историята на един плъх, не сладко мишле, а грозен плъх от Бостън през 60-те години на 20-ти век, който е роден и живее в книжарница и се научава да чете докато поглъща (буквално) книги. Неговият идол е книжарят и Фирмин живее, шпионирайки и обичайки го мълчаливо, докато се случва нещо невероятно. Най-добрият му приятел обаче е непризнат писател, с който той споделя преживявания, които ни карат да се смеем и плачем. Савидж казва, че докато е писал "Фирмин" е мислел за Чарли Чаплин и е искал да накара хората да се смеят и едновременно с това да разбие сърцата им. И е успял!

"Тази книга е едно малко бижу и аз се влюбих в нея с цялата си "вяра в литературата", както би казал самият Фирмин. Сигурна съм, че "Фирмин" е призвана да се превърне в международен символ на любовта към книгите. Осмелявам си да ви предложа да я прочетете, знаейки, че няма да загубите времето си."
Елена Рамирес, редактор, издателство Seix Barral

Книгата е с меки корици и има 216 страници.