"Лаконични, изчистени, точни, разказите на Бойко Ламбовски неусетно го пренасят през прага на жанровете. Прозата му, съхранила най-силните черти на поетичния му свят, ще бъде неочакван подарък за феновете му! Независимо, че сменя обвивката на словото, литературната сърцевина остава непокътната. Така получаваме шанса да преоткрием един обичан автор, дръзнал да прескочи най-строгата бариера между жанровете. Именно тук, на коравата нива на простия ежедневен език, проличават и достойнствата, които иначе рискуват да останат скрити в поетичната папрат на Парнас. Познанието за човека, отвъд клишетата на социалния фалш, ... |
|
Изданието е двуезично на български и английски език. ... Някои наричат хайку поетите фотографи от времето преди създаването на фотографията. Други ги сравняват с бижутери, чиито изделия украсяват не винаги много изящната дреха на литературата. Всичко това е вярно, но само за добрите хайку поети. Дали е такъв Петър Чухов , можете да прецените сами, когато вземете в ръце книгата му "Безопасни игли". В нея са събрани на български и английски хайку стихотворения на автора, публикувани в различни периодични издания, сборници и антологии в Япония, САЩ, Канада, Англия, Ирландия и др., които са му донесли награди, сред ... |
|
И все пак - в началото бе любовта... ... В огъня на ХІХ век, четири фигури - четири посоки. Четири човешки знака в историята на Балканския полуостров и все още огромната Османска империя. В лична битка с времето, народността, религията, насилието, изкушението. Далечни и близки, непримирими и неразбрани, всеки откърмен със своя Бог, търсещи голямата Божия светлина. Българката София и турчинът Абдулалмаз, Нурие и Ангел – четири ярки съдби, изрязани с остър нож в една архаична азбука на догматични и жестоки, писани и неписани правила и закони. Чедата на Аллаха срещу чедата на Христа. И едните, и другите са чеда на Бога, с ... |
|
"Иван Динков бе един от стожерите на българската поезия и литература, един от пазителите на нейните скрижали. Той бе толкова невероятно автентичен, защото по изумителен начин и вторичното, придобитото, преминало през него, той превръщаше в автентично. При него индивидуалното и личното винаги ставаше универсално и общочовешко. На литературното поле той не се състезаваше с никого, защото си имаше лично своя писта. И защото великите поети и творци се измерват и състезават само с мъртвите класици. А в чисто литературен смисъл в някои отношения той беше извън литературното състезание през втората половина на миналия век. ... |
|
От 1996-та Карбовски не е издавал своя поезия. Издаваше книги на свои приятели, които вече не са му такива. Водеше битки вместо тях, за да разчиства място под Слънцето. За всички. Опитваше се да намери съпричастие и СъприЩастие, заедност, там където хората са срязани с ножица. Правеше литературни клубове, които се размиваха в небрежност и алкохол. Авторът на „Слънцтърсачката” обаче вече може да е спокоен. Всички около него пишат. Той също. Освен това вече навлиза в период от живота си, когато успява с лекота да осигури пиене за всички. Преди време само можеше да мечтае за това. Просто едно леко момче убиец на времето. ... |
|
"По близо до пръстта От една илюзия в друга илюзия - както капката роса се стича от листо в листо, но най-накрая пада на земята. та тъй и ти. Сред залисии и надежди, сред усилия и бездействия - все в нови пътища, с нови идеи, винаги уж отначало, а всъщност само по-далече от небето, по-близо до пръстта." Сезонът на плашилото е книга за края, който е и начало; за вечното ни бродене по лентата на Мьобиус, за лабиринтното ни битие и за настъпването на собствените ни следи. Книга за разпадането и разпиляването, за песъчливата същност на нашето битие, за пясъчната природа на паметта, за изтляването, за превръщането ... |
|
Документален роман. ... Аз съм дете с къси панталони, бяла ризка и фотоапарат. Щракам и щракам. Детето расте. Чувствата му стават все по-силни. Познанията му се разширяват. Нахлуват въпроси. Жажда. Глад за откриване. Фотоапаратът е хладнокръвен регистратор със стъклено око. В ръцете на юноша. В ръцете на млад мъж. В ръцете на зрял човек. Фотоапаратът остава същият хладнокръвен регистратор. Запечатва пейзажи от две политически системи. Запечатва портрети на хора знаци в тези две системи. Някои само скицирани. Други потопени в душевността. Хора знаци. Известни и обикновени. Търсещи себе си във времето на прехода между ... |
|
Любовна лирика. ... "Навлязла тихо в храма на съвременната поезия и наблюдаваща сякаш отстрани живота във всичките негови измерения, Мария Романова само с един щрих може да отрази най-нежното трептене на сърдечните струни. Нейните стихове се възприемат без никакъв скептицизъм, а такива, каквито са се подредили върху листа. Авторката не предявява вече така често срещаните претенции за модерна поезия, защото чувствата, които я вълнуват - любовта, приятелството, вярата в доброто и в човека, никога не излизат от мода. За тях се пише с перо от ангел." Маргарита Петкова ... |