В изданието са включени заглавия, свързани с периода от края на 7-ми век (основаването на българската държава) до края на 8-ми век. Втората граница е условна, тъй като целият 8-ми век не може да се причисли към Средновековието. В духовния живот това столетие е преход от стара към нова литература, в него се появяват наченките на ново национално и авторско съзнание. По това време обаче господства ръкописната традиция и дори нови по своята същност творби като История славянобългарска се разпространяват в традиционния ръкописен стил. ... |
|
|
Литературни идентичности и превод. ... В настоящото изследване с помощта на превода е очертана зоната на едно векторно разширяващо се четене на националната литература - от епицентъра на текстовостта, задаваща каноничното ѝ тяло, към "гостуването" ѝ в езиковостта на другите, към все по-ясното навлизане в полифонията на многоезично писане, предназначено за многоезично четене. Проследени са сюжетите на онези културни преноси, които извоюват статуса Патриарх на българската литература, раждат Татаробългарина с неговите мечтани славяни и (не)случили се Германии (К. Христов), съхраняват семантиката на & ... |
|
|
Автотекстуалност и авторепрезентиране в творчеството на Пенчо Славейков."Книгата Кралят физиономист на Сирма Данова е приносна за осмислянето на българския модернизъм и творчеството на Пенчо Славейков. Както по-късно Фернанду Песоа, Славейков е автор, съзнателно разрояващ своя писателски аз. Според Данова тази културна хетеронимия у Славейков е инструмент за утвърждаването на автономността на твореца, който работи в настоящето, учленявайки го от предходното (нерядко използвайки неговите ресурси). От книгата на Сирма Данова до нас достига един по-нюансиран образ на Славейков и едно по-остро прозрение за ... |
|
|
Сборникът, посветен на славянските литератури, е четвъртият поред от 8-томното изследване върху преводната рецепция на европейските литератури в България, осъществено чрез спонсорството на австрийската държавна фондация: "Културконтакт" - Виена, и Център на изкуствата "Сорос"- София. Очерците, поместени в 8-те тома, са написани през 1993-1998 г. от авторски колектив, председателстван от ст. н. с. Стефан Кожухаров, тогавашен директор на Инстиута по литература при БАН, и от Александър Миланов и Ганчо Савов, председатели на Съюза на преводачите в България в този период. Разгледани са най-известните ... |
|
|
С този том "Нов български университет" поставя началото на книжна поредица, в която ще се публикуват текстовете на семинарите, водени от проф. Богдан Богданов в НБУ в периода 2009 - 2016 г. Замислени като форум, в който да се включват не само преподаватели и студенти от различни департаменти, но и хора извън академичните среди, общоуниверситетските семинари на проф. Богданов до голяма степен въплъщаваха и принципа, следван от него в уредбата и управлението на НБУ - грижа за разнообразието, в рамките на което да се установи един по-дълъг, по-сложен и по-добър ред. Самият Богдан Богданов не се колебаеше да ... |
|
|
Руската литература през 20. век. ... Статиите и студиите в книгата са подредени в четири раздела. В първия - са "чути" гласове от Сребърния век, реставрира се полифонията на един от най-разноликите и пъстрозвучни дялове от историята на руската литература. Вторият и третият: "Сред романите на Набоков" и "Из поетическия свят на Бродски", носят белезите на монографичния жанр, тъй като отделните изследвания са създавани в контекста на цялостното им творчество. В четвъртия - "Рецепции и рефлексии", дал и заглавието на книгата, са събрани ретроспекции върху историята на четенето на ... |
|
|
В тази книга аз предлагам историята на литературата да се разглежда като история на литературния процес. Необходимо е да се прави разлика между литературен процес и литературен живот и да се помни, че истинската история на литературата като изкуство и обществен феномен е историята на процеса. Фактите от литературния живот остават в историята - те не преминават границите на времето. Докато фактите от литературния процес принадлежат на вечността. Всеки път, когато биват четени, те се съживяват отново, възкръсват и стават част от новата епоха. Те произлизат от времето, в което са написани, но животът им не се прекъсва и те ... |
|
|
"Емилиян Станев в диалог с времето” е сред книгите на акад. Иван Радев, които интерпретират личности и проблеми на съвременността: "Критическа вечерня" (1990), "Васил Попов - от разказа към романа" (2001), "Йордан Вълчев. Личност и дело - време и съвременници" (2005), "Моите полудневници" (2006), "Homo epistularum и живот вчера" (2007), "Критикът и керванът на литературата" (2008) и др. Изданието преутвърждава значимостта на писателя, като внася коректив за редица аспекти от творчеството му и обогатява чрез нови архивни материали представата за това ... |
Книги 
