Основен източник за написването на "Книга за цар Фердинанд и българите" е архивът, който Симеон II и Мария-Луиза връщат на България. Това е най-богатият документален разказ за изпълнената с градивна мощ, войнска слава и драматизъм история на българския народ и на неговия владетел от края на XIX и началото на XX век. С умението на изкусен разказвач авторът води читателя през лабиринта на времето, освобождава мисълта му от наслойки и го изправя пред реалността. От едната страна е цар Фердинанд със своите идеи, вроден аристократичен такт и умения на майстор-строител, от другата - неговите критици и клеветници. В пространството между тези две страни е възродена, обновена и устремена към своя национален идеал България.
Жоро Цветков е възпитаник на
Софийския университет, доктор на историческите науки, автор на: "Съдът над опозиционните лидери", "Атанас Буров. Живот за България", "Разпятието. Съдебната разправа с дейци на католическата църква в България през 1952 г.", "Сблъсъкът. Фердинанд, Стамболов, Русия (1886-1896)".
"Цар Фердинанд бе толкова заинтересован от благосъстоянието на страната; той продължаваше грижливото си изучаване на хората и събитията; той бе преодолял всички мъчнотии на езика и напълно запознат с обичаите и характерните черти на нацията".
Анна Станчова
"Цар Фердинанд беше една голяма фигура, една оригинална, в неизменно душевно и умствено напрежение, но силна личност, щастлив притежател на доста силен ум, жива отзивчива интелигентност и духовитост... При това не може да се отрече, че цар Фердинанд беше един от първите будители и двигатели на големите усилия и енергия на българския народ по пътя на всестранния културен напредък".
Ген. Христофор Хесапчиев
"През всичкото време на князуването си, той (Фердинанд) живя единствено с политическия живот на народа си, увлечен силно от желанието да възвеличи България, работейки за това при всеки час и при всеки случай... Неговата лична амбиция, неговата интелигентност, произходът и родството му - всичко трябваше да служи и наистина служеше на българската кауза".
Анатолий Нехлюдов