Джубран Халил Джубран и Мей Зияде са се познавали единствено от писмата и от творчеството си. Въпреки това кореспонденцията им продължава цял живот, както и тяхната любов. Тази сбирка от писма разкрива прелестта на перото на Джубран по дълбоко личен и емоционално наситен начин. Илюстрирана с оригинални скици на Джубран, както и с факсимилета от кореспонденцията, тази изящна книга е за онези, които искат са опознаят по-отблизо автора на някои от най-популярните творби на XX век и на първо място "Пророкът". ... |
|
В тази ранна творба на известния австрийски писател и драматург се срещаме с една от основните теми от по-късните му произведения: присъдата на настоящето и надеждата, че човек може да се измъкне от него. Всички хора, живеещи в къщата на инвалида лихвар Леман са подчинени на тази идея. Такива са и проститутката Гилда, и нейният сводник Владимир, и бедният цигулар Клайн, и келнерката, и всички останали. Техните роли и съдби са свързани по някакъв невидим начин с другите герои, но постоянно като някаква висша сила сред тях се появява никой. Кой е този никой? Дали никой е някакъв бог или Бог е никой? Йодьон фон Хорват е ... |
|
Ти и аз заедно. ... "Ничиите деца на България през моите очи" е автентичен разказ за усещанията, впечатленията и виждането на страничен човек за децата в институциите на България след процеса на деинституционализация. Ако винаги сте искали да знаете как живеят децата без родители, но ви е било страх да ги посетите - тази книга ще ви подаде ръка, ще ви заведе там, и по един лек и достъпен начин ще ви помогне да преодолеете един от страховете ви. Ще ви покаже светлата част на тъмната страна на обществото. Това е разказ, който показва другия свят - светът, в който никой не иска да живее. Свят, който никой не вижда, ... |
|
През 1944 година излезе моят роман "Залезът". Той е наследник на "Параграф 22", неговото продължение (и онзи карикатурен силует на бягащ човек от "Параграф 22" отново е на обложката но носи делова шапка и тича с бастун). В края на този роман Йосарян все още е жив, с повече от 40 години по-стар, но определено съществува. "Всеки трябва да си отиде - му напомня настоятелно неговият приятел лекарят. - Всеки!" Но ако някога напиша друго продължение, той ще остане жив и в него. Допускам, че Йосарян, който вече е на 70 години, рано или късно също трябва да си отиде. Но не от моята ръка. ... |
|
Книгата "Портрети" на Изабела Теотоки Албрици (1760-1836) представлява сборник с литературни портрети на посетителите в нейния светски салон във Венеция. Тези нетрадиционна галерия впечатлява с прочутите и интересни имена на италиански и европейски интелектуалци: лорд Байрон, Уго Фосколо, Антонио Канова, Виван Денон... Проницателното око на Изабела Албрици е доловило неочаквани подробности от техните богати и сложни характери: странни навици, очарователни дефекти, комични случаи, с които умело украсява ерудирания си и задълбочен текст. Една изненадващо модерна книга, която съчетава респекта към гениите с ... |
|
В последния си, шести поред роман, с присъщия си богат език и усет за интрига в сюжета, Солмаз Камуран ни повежда в едно мистично пътуване през времето - на границата на измислицата и реалността - от Москва на 2010 година, през Будапеща и градовете на Централна Европа, към Истанбул - града, "през който тече море", назад във времето чак до далечния 18 век. Чрез разказа за живота на един млад унгарец, когото войната откъсва от родната страна и захвърля в чужди земи, авторката ни кара да се замислим за пътуването, което извършва всеки от нас, и за смисъла, с който го изпълваме... "По времето, когато бях ... |
|
"Живеем във време на бързо и лавинообразно протичане на информацията, в което - в условията на интернет и социалните мрежи сякаш границата между писатели и читатели е не само силно размита, но и почти напълно отсъстваща. Днес всеки е в състояние да публикува своя текст почти мигновено и без никакви усилия и той да достигне до десетки, до стотици, до хиляди читатели, които веднага да изразят своите мнения - и за неговото съдържание, и за качество му, а дори и за равнището на грамотност на автора. Безспорно понастоящем като че ли се пише много, а се чете малко и ако до преди само две десетилетия пътят от написването на ... |