Познавам Иван от години, когато случайността ни срещна. Веднага го отличих - не беше един от "тях", не беше и един от "нас". Четеше много, слушаше Пинк Флойд и Лед Зепелин. После се виждахме в една картинна галерия - говорихме за изкуство, слушахме музика и пиехме кафе...
Сега е по-улегнал, по-уравновесен и често обсъждаме... нещата от живота. Ето ни тук, в парка, сред много деца, майки с колички и кучета. Слънцето се провира между листата и ние отново разговаряме за прости неща, които осмислят живота: за радостта да си здрав и да срещнеш приятел; да те окрили мисълта, че някой те разбира и ти подава ръка; за усещането да си силен, когато не си сам и... за тия "гадни пари", нали?
Изпълнен с енергия и копнеж, с желания да промени живота си и да срещне идеалната жена, Иван разкрива душата си в скромни нестандартни стихове. Невинаги ритъмът е точен, понякога накъсан, мисълта - недовършена, но стиховете завладяват със своята искреност и непосредственост. Събрал е смелост да сподели, че "приятел да спечеля, аз не мога" в "Желание"; както и дълбоко искрения копнеж по взаимност в "Съмнение": "... ще бъдеш ли до мен, когато аз съм сам?!?" В стиховете си той задава безброй въпроси, връща се назад в миналото си, раздвоен между емоции и разум. Като всеки един от нас, той се пита - сгреших ли? И къде? Как да продължа? Какво да променя?
Неслучайно Иван нарича сам себе си Оловния войник - минал през невероятни изпитания в живота, но загърбил и много изкушения. Онова, от което никога няма да се откаже, е да търси приятели и да преоткрива света - такъв, какъвто е, и такъв, какъвто иска да бъде... В който хорската простотия ще бъде по-малко, а жените - верни!
Аз вярвам в неговата искреност. А вие?...
Цвети Милчова
Рейтинг: 7.75 / 4 гласа 
