"През година "нула" на тази история, срещнах двама души, които преобразиха живота ми: Господ и Алис. Господ е... внушителен, всезнаещ, загрижен за хората, внимателен и надарен с чувство за хумор, което нерядко ме изненадва! Алис е студентка по психология и щом вдигне очи към мен, губя и ума и дума. Любовта ни е нещо толкова рядко и ценно, че й се наслаждавам всеки миг и никога не бих могъл да я забравя! А къде е Господ в цялата тази история? Ами...с него разговаряме, смеем се, разсъждаваме, дори се караме, но той е винаги до мен, и в най-трудните моменти. Господ е настина страхотен приятел, често забравям ... |
|
Последният роман на Хуан Карлос Онети се нарича "Когато вече няма да има значение", сполучливо заглавие, подсказано му от литературната агентка и близка негова приятелка Кармен Балселс, на която той посвещава и книгата. Недоизказаността на заглавието съдържа въпроса: Какво вече няма значение - животът, смъртта, любовта, съдбините на света... или светоусещането на победения, който не иска да се връща в миналото, защото спомените го разяждат, нито да поглежда в бъдещето, защото разочарованието го убива. Светът пред очите му е безрадостен и суров, неразбираем и несправедлив, пълен с неотменимо нещастие и малко ... |
|
Томас Бернхард (1931-1989) е един от най-интересните съвременни австрийски писатели, автор на множество романи и театрални пиеси, носител на много литературни награди и отличия. Учил музика, работил като журналист, а след това и като писател на свободна практика, той е добре познат на читателите и зрителите в целия свят. Актьорите с удоволствие играят в пиесите му, макар режисьорите често да са много респектирани от своеобразния му стил, от провокативния му характер към света, от съчетаването на мрачни, разрушителни страсти с остроумна закачка и дори, макар и рядко, с радостта от живота. В този том са включени пиесите ... |
|
"Сбогувания" е мистериозна история, разказана от името на съдържателя на провинциално кафене, който има претенцията да бъде тънък познавач на човешката психика. Неговият поглед е привлечен постоянно от един самотен мъж. Новопоявилият се болен от туберкулоза и се лекува в близкия санаториум в полите на планината. Той не може да се примири с живота в болницата и порядките в селото и съвсем скоро предизвиква раздухването на всякакви слухове. Особено след появата на две мистериозни жени. Едната е съпругата, а другата любовницата, или...? Коя е тази възрастна жена, която взе, че умря в странния град Санта Мария? Защо ... |
|
Лукас Берфус е роден през 1971 г. в Тун, Швейцария. Дипломиран търговец на книги. От 1991 г. живее и работи като писател на свободна практика в Цюрих. Написал е редица пиеси за театралната тру¬па АСА400. Сътрудничи на театрите в Бохум, Хамбург и Берлин. Носител е на литературни награди на швейцарските градове Тун, Цюрих и Берн и на немската награда "Лойк". През 2003 г. германското списание "Театърът днес" го определя като многообе¬щаващ съвременен немскоезичен млад автор. През 2005 г. е обявен на театралните праз¬ници в Мюлхайм, а след това и от списание "Театърът днес" за драматург на ... |
|
"Тъй като дълго време българите в Германия са били добре образовани хора с гражданско съзнание, особено неприятен е новият детайл от няколко години насам: ако все пак биват забелязани, то почти без изключение е в качеството им на субект на наболели социални проблеми, като бедност, корупция, трафик на хора, просия и проституция – за които немските власти твърдят, че са безскрупулни организирани от мафиотски банди. При по-внимателно вглеждане това се оказва до голяма степен съзнателна политическа манипулация, за да се улесни евентуалното връщане на хора в страната на произход. Важно е обаче да се отбележи, че ... |
|
Една любовна история. ... Завладя го предчувствие за нещо, което щеше да се случи. Фитилът беше запален и вече бе късно да се угаси. Любовта го чакаше като мощен експлозив, като вече заложена под краката му мина. Проблемът не бе в това, че знаеше за съществуването й, а в съзнаването, че е заровена на пътя, който се налагаше да поеме. Бе оставил вратата полуоткрехната и през нея виждаше на вечерната светлина как врабчетата прелитаха и весело чирикаха в зеленчуковата градина. В главата му се блъскаше хаос от мисли. Не проумяваше как да избегне мината. Даваше си сметка само че е пред него и че трябва да върви напред. Най- ... |
|
Не бивало да прави нищо в разрез с добрия тон, предупреди го жената от къщата. Да пъха пръст в устата на спящото момиче или нещо подобно. На етажа се намираше стаята от осем татами, където разговаряха с жената, и съседната до нея, но други горе като че ли нямаше. Поради твърде притесненото пространство за помещение за гости на долния етаж, къщата трудно би могла да се нарече странноприемница. На портичката вън нямаше и табела, може би защото тайната на този дом го изискваше. В къщата цареше абсолютна тишина. След като отключиха портичката, за да влезе, старият Егучи не зърна никого освен жената, с която разговаряше сега. ... |