Монографията Четенето и свързани фактори е своеобразно продължение на предходната книга на автора
Фонологичното осъзнаване на децата. Основният фокус тук са проблемите в усвояването на четенето и свързаните с него фактори при типично и атипично протичане на този процес. Специално място в изложението е отделено на четири научни експеримента, които отразяват изследователските търсения на автора, свързани с обсъжданите теоретични концепти. Книгата е структурирана в три глави и една част с приложения.
Първа глава („Феноменология на четенето“) е посветена на свързаните и предразполагащите фактори, отнасящи се до процеса четене. В резюме са изложени характеристиките на езика като основа на четенето, както и правилата, моделите и закономерностите във фонетиката и фонологията. Обсъдена е връзката между говоримия и писмения език, като са представени редица изследвания, посветени на отношенията между езика и процеса четене. Отделено е специално внимание на фонетичните и фонологичните особености на българския език. Структурата на българската фонологична система е изложена последователно чрез моделите на думите, сричковата структура, вокалната и консонантната система. Изложението в първа глава продължава с представяне на етапите в усвояването на писмения език и мозъчната обработка на информацията в този процес. Обсъдени са редица съвременни модели на четенето: модели на двойния и тройния път; модел на четенето по аналогия; хипотеза за самообучението; теория за конекционизма (connectionism); модел на Милн; теория на Ери за развитието на разпознаването на думи; модели за четенето на свързан текст: отдолу-нагоре, отгоре-надолу; интерактивни модели; модел на Адамс за четенето на свързан текст. Главата завършва с обсъждане на характеристиките на умелия читател.
Разбирането на прочетеното, скоростта и точността на декодирането са основният фокус във втора глава („Декодиране и разбиране при четене“). В първа част са разгледани особеностите на декодирането при четене и свързаните с него фактори, сред които са фонологичното осъзнаване, фонологичната краткосрочна памет и бързото серийно назоваване. Във втора част е отделено внимание на разбирането при четене, като акцентът е поставен върху когнитивните му особености, факторите на средата и личностните различия. Третата част включва подробно представяне на авторски изследвания по обсъжданите теми.
Редица теории и изследователи търсят доказателства за връзката между фундаменталната способност за слухово преработване, езика и четенето. Именно тази проблематика е представена в трета глава („Ритъм, слухова и прозодична преработка при четене“). Тук изложението е разделено на две части. В първата се обсъждат: ролята на ритъма, спецификата на речевия ритъм, времевият и ритмовият гнозис; ритмичната организация на езиците; двете фундаментални теории за ритмичната организация на прозодичната структура на езика – метрична теория (Metrical Theory) и осцилаторна теория на ритъма (Oscillatory Theory of Rhythm). Разглежда се и способността за дискриминация на прозодични модели при децата, която може да подскаже техните по-късни умения за фонологично осъзнаване и четене, като се набляга на особеностите при нарушения в тези сфери. Отделено е внимание и на двете основни хипотези за възприемането на темпоралната структура на речевите и неречевите сигнали – хипотезата за дефицита на бързата слуховата преработка (Rapid Auditory Processing Hypothesis) и хипотезата за дефицита на началото на амплитудната обвивка (Amplitude Envelope Onset Deficit Hypothesis).
Във втора част са представени три собствени изследвания, свързани със:- способността за дискриминация на прозодични модели и фонологичното осъзнаване в предчетивния период;
- връзката между чувствителността към прозодичните модели, фонологичното осъзнаване, скоростта на назоваване и скоростта на четене;
- слуховата преработка и нейното влияние върху декодирането и разбирането при четене.
Експерименталните части във втора и трета глава завършват с представяне на казуси от логопедичната практика на автора, интерпретация на нарушенията на четенето и насоки за терапевтична интервенция.
В края на книгата са дадени азбучен речник на използваната терминология, библиографска справка и приложения, включващи описание на тестовата батерия на Картинен тест за фонологично осъзнаване и Тест за прозодична чувствителност.
Начало 
