Буквар за влюбени

Всяка лирическа сбирка на Валери Станков вълнува, тревожи и предизвиква възторг и трепет у читателите. Той е едносъщ, но и винаги различен. Ту ще ни изненада със съвършено неочаквана трактовка на най-баналната тема и ще изтръгне от нея скритата й изкусителна красота, ту ще ни потопи в бездните на свръхсложни екзистенциални и есхаталогически размишления, сякаш в някакъв несъзнателен шепот реплика Хайдегер или Киркегор.
"буквар за влюбени" е книга, която цялостно ще преобърне представите на съвременната критика за границите и пределите на поетическото изображение. Стихотворенията на Валери Станков в нея приличат на самородни късове полускъпоценни камъни, страни и невиждани амалгами, изтръгнати от водовъртежа на апокалиптични страсти; могъща, разтърсваща, почти по Уоут-Уитмановски епично разгърната образна система, предизвикателни и съзнателно търсени метафорични експлозии; буйни потоци от сравнения, на пръв поглед взаимно изключващи се съчинения, глаголни вакханалии и прилагателни вихрушки, репризи и каденци, тържество на подсъзнателни дисхармонии и рационалните конструкции.
Поетът цял е лавина от страсти, потеглила неудържимо към неведомо бездни и неудържими върхове, мамещо кресчендо на покрусата и възторга, любовното опиянение и абсолютната самота, лудата динамика и нирваната.
След "Буквар за влюбени" съвременната българска поезия вече става друга.

"Аз съм момчето, което ти пее на пустите брегове.
Аз съм мъжът, който - разгърден - насреща ти тича.
Тичам ти вече хилядолетия, мила, пея ти с ветрове.
Пея ти с облаците, с птица, която небето разсича.
Влача ти изгревите - непосилни са ми като горно ре.
Мъкна ти залези - такива има единствено на Карибите.
Няма простори и синеви, из които злодей да ме спре.
Пея ти песен от Бога - и да си ида, аз зная добре –
и в отвъдния свят ще те пея с безмълвията на рибите."