Скандален италиански бестселър - "100 сресвания преди сън" е наричан "вулгарен", "носталгичен", "завладяващ"...
"Искам любов, дневнико! Искам да усетя как сърцето ми се разтапя и как ледът, който ме сковава, се разпуква и потъва в реката на страстта и красотата."
Никой в Италия не може да повярва, че книгата "100 сресвания преди сън" е дело на 17-годишна ученичка. Гадаят кой се крие зад Мелиса П. - но не допускат, че дневникът, завладял широки читателски кръгове, действително е резултат на ученическо изливане на душата върху хартия. И че искреността и убедителността на това писане, не е постигната с мъчително писателско усилие, а с тийнейджърски замах и неспокойно взиране в себе си.
"Не ме наричайте Лолита", призовава Мелиса Панарело, напуснала анонимността, за да убеди хилядите си читатели, че е реална личност, че е автор на бестселър, шокирал собствената й майка, а и хиляди други майки с разюзданите сексуални приключения на едно момиче, дръзнало да прекрачи смело в мъжките фантазии... В тайния живот на Мелиса, "воден с хладнокръвието на жена, която мами съпруга й" /както самата тя споделя/ има крайности, които скандализират, смайват, но са реални. Нищо, че малкото сицилианско градче, в което Мелиса много интензивно трупа сексуални преживявания, не подозира, че можеш да бъдеш с петима на 16-я си рожден ден или пък какво се случва по време на уроците по математика...
В Италия са продадени 900 000 екземпляра от дневника на Мелиса Панарело, а това за 57-милионна Италия наистина е феномен!
Но не само в Италия, а и по цял свят книгата се доказа като бестселър!
Критиката е разнообразна, разбира се - определят книгата от вулгарна, до носталгична... Всъщност Мелиса въстава срещу нормата и лицемерието, а предизвикателството да откриеш себе си дори и в горчивината и болката са една от причините за успеха на дневника, предизвикал толкова бурни реакции.
Майка й, отвратена от ръкописа й, заявява, че трябва да бъде изхвърлен на боклука - над 30 издателства отхвърлят идеята да публикуват книгата, но в крайна сметка смелостта на Fazi editorre бива възнаградена.
В тази книга главната героиня преброжда тъмното, за да проумее любовта. Този смайващ опит е един от много пътища към тази цел. Наистина мъчително достигане до катарзиса. Мелиса го достига без угризения и срам. Тя заявява "Безсмислено е да осъждам миналото си". Малцина са способни на тази свобода.