Атентатът в "Света Неделя" и терористите

Като използва нови данни от архивите на МВР и прави нов прочит на вече известни документи, авторът се опитва да достигне до истината за атентата в църквата "Света Неделя" през 1925 година. Атентатът е разгледан като плод на съветското военно разузнаване и неговата българска резидентура в София. Подобно са описани за пръв път бойците от двете страни на барикадата - митичната Трета секция към Министерството на войната, командвана от Димитър Порков, и бойната група към ЦК на БКП, ръководена от Петър Абаджиев. Немалко страници са отделени за така наречените "улични" убийства, в които загиват известни българи като Петко Д. Петков, Никола Генадиев, Хараламби Стоянов, Никола Милев и др. Детайлно е описано зверското убийство на Александър Стамболийски.
В светлината на новите факти авторът стига до изводи, които влизат в противоречие с гореописващите досега тези. Атентатът е проследен от зараждането на идеята за него до осъществяването му, като е разгледана и ролята на отделни личности - биографиите на Г. Димитров и В. Коларов например са преосмислени.
В книгата за пръв път се разказва за действията на съветското разузнаване в България и на Балканите, както и за участието на българи в него. Принос към темата е и свързването на съветските тайни служби, подготвяния преврат на генерал Жеков и атентата.
Особено внимание е отделено на покушението срещу държавния глава в Арабаконак на 14 април 1925г., както и знаел ли е цар Борис III какво ще става на 16 април и защо не е присъствал на панахидата в Света Неделя.
Чрез документи е проследена съдбата на участниците по време на кървавите априлски събития, както и случилото се с тях впоследствие.